Държава за 20 лева

Ясно е, че държавата е здраво закъсала.
Още по-ясно е, че продължава да потъва, въпреки периодичното излъчваната – горе-долу на всеки три месеца – от министър Дянков мантра “кризата свърши”.
Но че чак дотам сме я докарали, за да не може държавата да намери 20 лева, едва ли някой е очаквал…
Предисторията започна точно преди една година. Тогава виден гост на Бургаската жп гара бе министърът на транспорта, съобщенията и информационните /забележете!/ технологии. По това време министърът се наричаше Александър Цветков, пък сега – Ивайло Московски.
Но не Московски, а Цветков изпърха специално до Бургас, за да открие поредна екстра към битието на жп пътниците у нас. Поредна, защото вече шумно прокламираният уикенд-влак от София до Бургас и обратно вече бе в движение, билетът в двете посоки струваше някъде около 28 лева, а бирата във вагон-бистрото – 1 лев.
Пълният текст »

Сън по време на … революция

След едномесечна окупация на централните площади в Мадрид, Барселона, Севиля, Валенсия, Билбао, Сарагоса, Гранада… породена от драматичната криза в Испания, в края на миналата седмица “негодуващите” вдигнаха палатките, сгънаха тентите и прибраха импровизираните аксесоари.
Техният протест стана символ на все по-голямата пропаст между Властта и Народа в старите демокрации на Запада. Солидарни с демонстрантите от Иберийския полуостров излязоха да манифестират в Португалия, Франция, Австрия, Италия, Германия. Да не говорим за Гърция!…

А българите спят ли,  спят…

На този фон в българските социални мрежи се появи иронично спекулативният репортаж за плакат с надпис “Тихо, да не събудим българите”, който гръцки студенти били разнасяли на площад Синтагма в Атина.
Пълният текст »

Защо скриха дебатите по вота?

Алекси Николов

Защо, наистина? Защо дебатите по вота за недоверие на правителството бяха засекретени? Защо не бяха излъчвани пряко по две от четирите държавни медии – Българско национално радио и Българска национална телевизия? Защо, направо казано, управляващото мнозинство ги “замете под чергата”?
Ясно е, че не е от срам. Фактът, че в парламента често се прелива от пусто в празно и съобразно семантиката на думата “парламент” се изливат напоително безмислици е знайно. Най-вече от онези електорални единици – почитатели на петъчния “контрол”, които чакат да чуят и видят нещо по техния си проблем.
А може би дебатите бяха потулени, за да не би – господ да пази! – в хода им да се издаде някоя и друга държавна тайна? Едва ли, защото управлението на държавата няма как да бъде “тайно”. То е видимо, а резултатите му – съвсем осезаеми. Главно от гърбината на редовия гражданин.
Пълният текст »

Щеше ли 10 ноември да настъпи по-рано с интернет?

Героят на египетската революция, изпълнителният директор на Гугъл Ваел Ганим, (посочен от “Тайм” като най-влиятелната личност на годината) неотдавна каза следното: ако искаш да освободиш едно общество, атакувай го през интернет. Ако искаш да го промениш – също! Революциите в арабския свят обаче показаха, че успехът в крайна сметка се постига не просто с натискането на клавиша “Enter”…  не просто с включването в една или друга виртуална кампания. Успехът бе постигнат поради това, че протестът се пренесе от клавишите на площадите.
Пълният текст »

Родната “ритни топка” се опитва да прогони футбола

Една идиотска идея отново се опитва да си пробие път. Става дума за въжделението на някои ТВ ламтурници да не се излъчват чужди мачове, когато по други канали вървят български такива. Позоваването е на едно правило на УЕФА от 2003 г. , което цели да насърчи местния футбол и позволява в събота или неделя да се въведе забрана за излъчване на чуждестранни срещи за срок не повече от два часа и половина.
Подобно безумие без малко да стане факт миналата година, но все пак здравият разум надделя на здравите парични апетити.
Парадоксалното в случая е, че няма как “да се насърчи местния футбол”, ако мачовете се предават по ТВ, па макар и без конкуренцията на чужди първенства. В Италия например просто няма директни излъчвания по безплатни /обществени/ телевизии, в Англия също.
Пълният текст »

Радиограма от българския “Титаник”

Независимо от това дали г-жа Меглена Кунева е добра или лоша кандидатура, аз си задавам въпроса какви са шансовете на един независим кандидат за поста държавен глава на България. Тук трябва да направя уговорката, че се присъединявам към всеобщото и европейско позитивно отношение към първия български еврокомисар. Готов съм и да се подпиша под думите й: “Децата ни бягат в мечтите си, ние бягаме в гнева си. На грешен път сме. Жизнено важно е да сменим курса. България се отдалечава от Европа, защото духом се връща в миналото си”.
Пълният текст »

На кандидат-шофьорите Московски ще им го стъжни

Иван Николов

Определено е много хубаво да си заместник на висок пост. Независимо дали зам.-директор, зам.-кмет или  зам.-управител. Титулярът носи цялата отговорност, което в определени ситуации си е кариероспасяващо, а мястото му – високо и заради това твърде проветриво.

Още по-хубаво у нас е да си зам.-министър. Ако навреме се снишиш и изчакаш да се уталожи праведният Му гняв и вятърът на кадровата метла те подмине, изведнъж се оказваш “по-способен” от досегашния титуляр и мигновенно се изстрелваш в освободения му, но все още топъл стол.

И освен доверието Му и по-висока заплата получаваш неограничената възможност да дрънкаш какво ти дойде в главата пред услужливите и вечно жадни за словесата на по-първите хора микрофони на родната журналистика. Като новоизлюпения транспортен министър, примерно.
Пълният текст »

Академично рондо за тояга и морков

След като оряза с една трета годишната издръжка на един студент, което пък вдигна до 50 процента студентските такси, сега държавата реши да смени тоягата с морков и обяви, че ще даде дълго обещаваните бонуси за рейтинговите университети и специалности. Е, подаваното морковче в никакъв случай не е съразмерно с чепатата сопа, но все пак е нещо.

Да, нещо е, но “нещото” е с условия. А те, освен добри резултати, отразени в “соровската” рейтинг система, включват още нивото на безработицата сред завършилите и реализацията по специалността.

6.7 млн. лева ще бъдат раздадени на университетите с т.нар. рейтингови специалности. За финансовите бонуси се използва системата за университетски рейтинги, която заработи през ноември миналата година и която пространно и аргументирано бе критикувана многократно. И за която самите автори заявиха, че тя служи не за други цели, а за да се ориентират по нея кандидат-студентите какъв университет да изберат. Е, видно е, че ведомството на Игнатов също е решило да се ориентира по нея, вместо по оценките на Националната агенция по оценяване и акредитация към Министерския съвет, но това е въпрос на избор, както казало прословутото куче, ближещо деликатна част от организма си.
Пълният текст »