25
май
ИÑтината за Ð±Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ джамиÑта
От: Георги Папакочев
Случилото Ñе пред джамиÑта в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ отразено от българÑките медии предпазливо и ÑÑŠÑ Ñтрах. ВероÑтно ÑтреÑнати от иначе предвидимите по Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñи ход ÑъбитиÑ, оÑведомителните ÑредÑтва предпочетоха да предоÑтавÑÑ‚ думата главно на учаÑтниците в ÑблъÑъка, които не пропуÑнаха възможноÑтта да Ñи направÑÑ‚ безплатна предизборна реклама. ЕдинÑтвено Ñвободното вÑе още проÑтранÑтво на Интернет предложи Ñнимки, видеоклипове и мнениÑ, които поизÑÑниха донÑкъде картинката на ÑъбитиÑта. И породиха, еÑтеÑтвено, редица Ñтарателно отбÑгвани въпроÑи.
Мак Ðожа отново е тук!
Ðапример въпроÑи, Ñвързани Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð°Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ от „Ðтака†изображение на Ñк мюÑюлманин, който гърбом Ñе отбранÑва Ñ ÐºÑŠÑ Ð½Ð¾Ð¶ в ръка. Дали въпроÑниÑÑ‚ кадър е изкуÑен монтаж на компютърен Ñпец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да уÑтанови за Ñекунди.
Онова, което обаче Ñе премълчава (макар че нÑма никакви ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° манипулациÑ), Ñа видеокадрите Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¾Ñ€Ð¸Ð·ÐµÑ† от „Ðтакаâ€, който на трибуната преди Ñбиването демонÑтративно вади от джоба Ñи автоматичен нож, ловко го Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¸ разрÑзва Ñ Ð¾Ð¶ÐµÑточение турÑки Ñ„ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð´ френетичните възглаÑи на Ñвои Ñъмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?
Пълният текст »
18
май
ЧетирилиÑтната детелина и Трактора
От: Живко Желев
БългарÑките медии ноÑÑÑ‚ главната вина за възпалениÑта на тема „новиÑÑ‚ меÑиÑ“. Тази хронична краÑта на популизма отново Ñе обоÑÑ‚Ñ€Ñ â€“ както винаги преди избори. Ðа оÑновните политиграчи вече им е криÑтално ÑÑно как да Ñъздадат, а Ñлед това да използват паниката Ñред журналÑта.
ДраÑкачи и Ñнимачи вкупом Ñа хукнали из келÑвата нива на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки живот, ровÑÑ‚ Ñе в Ð½ÐµÐ¸Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ñкот на новата номенклатура и Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ поредната четирилиÑтна детелина – онази обаÑтелна личноÑÑ‚, коÑто ще ни заплени, преди да ни изведе по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñветлото бъдеще.
Както винаги никой не говори за ÑъщноÑтните качеÑтва и идеите на Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚. Удобното клише за неговите „предÑтавителни функции“ отново влезе в употреба и Ñега Ñме изпаднали в поредната треÑка – кой да бъде този, чието лице макÑимално ще Ñъвпадне Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÑ‚Ð¾ на нациÑта за пред Ñвета и у наÑ.
Пълният текст »
11
май
Мъките на доктор Охболи
От: Георги Папакочев
Ðеотдавна европейÑкото бюро на Световната здравна Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñтатира, че българÑките пациенти харчат най-много пари за здраве от вÑички европейци. При това не ÑредÑтва от здравната каÑа или държавата, а от ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи джоб, въпреки че Ñа здравнооÑигурени. Как? Платени прегледи при лекар, доплащане на Ñкъпи конÑумативи в болницата, изпиÑване на Ñкъпи лекарÑтва и купуването им изцÑло ÑÑŠÑ ÑобÑтвени ÑредÑтва. Съотношението между чаÑтните разходи за здраве и оÑигуровките е 43:57 на Ñто, докато в повечето европейÑки Ñтрани то е 25:75 на Ñто за Ñметка на държавата и различни здравни фондове.
КонÑтатациите бÑха направени през март от Световната банка, коÑто поÑочи, че за да оцелеÑÑ‚ в кризата, оÑвен от храна българите пеÑÑ‚ÑÑ‚ главно от лекарÑтва и медицинÑка помощ. Ð Ñъдейки по отношението им към качеÑтвото на евентуалното лечение, възможноÑтта за навременен доÑтъп до болница, цените на лекарÑтвата и чаÑтта от разходите, коÑто им Ñе възÑтановÑва от Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¾Ð½Ð´, най-бедните европейци Ñа и най-недоволни в ЕС от медицинÑките уÑлуги в ÑвоÑта държава.
Пълният текст »
8
май
МедийниÑÑ‚ монополизъм е заговор Ñ Ð²Ð»Ð°Ñтта
От: РумÑна Цветкова
Медийната криза, коÑто Ð²Ñ€ÑŠÑ…Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ държави по Ñвета, не подмина и БългариÑ. Ð¢Ñ Ñе задълбочи още повече под натиÑка на Ñветовната икономичеÑка криза. Големи и утвърдени веÑтници като френÑÐºÐ¸Ñ â€žÐœÐ¾Ð½Ð´â€ Ð¸ американÑÐºÐ¸Ñ â€žÐÑŽ Йорк таймцбÑха изправени на ръба на фалита. У Ð½Ð°Ñ Ð½Ñкои веÑтници и ÑпиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð²Ð½Ð° изпаднаха от пазара, други преминаха в ръцете на нови ÑобÑтвеници. Тези, които уÑпÑха да Ñе задържат, бÑха принудени да ÑвиÑÑ‚ тиражите Ñи, а това от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана доведе до намалÑване на интереÑа на рекламодателите.
ÐевъзможноÑтта на преÑата да Ñе Ñамоиздържа от ÑобÑтвената Ñи дейноÑÑ‚ Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ Ñлаба и завиÑима, ÑмÑта коментаторът от веÑтник „Сега†СветоÑлав Терзиев. Според него новите икономичеÑки Ð·Ð°Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñват изкупуването на медии „на килограмâ€. Това доведе до концентрациÑта на много печатни изданиÑ, както и електронни медии, в ръцете на определени групировки, защитаващи Ñвои икономичеÑки и политичеÑки интереÑи. Монополът в чаÑтните медии заÑтрашава Ñвободата на Ñловото и ограничава предÑтавÑнето на разнообразни гледни точки, алармира наÑкоро Съюзът на българÑките журналиÑти по време на диÑкуÑиÑ, поÑветена на тази тема.
Пълният текст »
2
май
СмешноÑрамноÑтрашно
От: ЯÑен БоÑджиев
“МиÑлÑ, че бÑÑ… ÑÑен: добре Ñе живее в БългариÑ. Имаме един от най-ниÑките дългове и дефицит и Ñме много по-напред от ває. Това каза българÑкиÑÑ‚ премиер, обръщайки Ñе към ÑвоÑта хърватÑка Ð´Ð¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ Ð¸ колежка на ÑъвмеÑтната им преÑÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² Загреб.
Ðа първо четене Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе каже, че изÑвлението е много Ñмешно. Заради Ñъчетанието на Ñтрого Ñмръщените вежди и Ð½Ð°Ð·Ð¸Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð½ на оратора Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ фактологичеÑко разминаване между твърдението му и дейÑтвителноÑтта.
ХърватиÑ, разбира Ñе, не е най-идеалното мÑÑто на Ñвета. Ð’Ñеки обаче, който е имал възможноÑÑ‚ да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸ или поне Ñи е направил труда да прочете ÑтатиÑтичеÑките данни, знае прекраÑно, че в Ñравнение Ñ Ð½ÐµÑ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð° не Ñамо Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ години по-назад, но, както Ñе казваше в един Ñтар виц, и доÑта вÑтрани. За Ñъжаление членÑтвото в ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз заÑега Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ реалноÑÑ‚, а и Ñкоро едва ли ще Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð¸.
Пълният текст »
26
апр
„Съединението прави Ñилата  и пачки в портмонетата
От: Румен Раканов
Трудно е! Ето, от вÑÑкъде ни притиÑка животът Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи реалноÑти, които в началото на този век Ñа ни изправили на борба за оцелÑване Ñ Ð¼Ð¸Ñълта за утре …, не за по -далечни дни и планове, така, както правÑÑ‚ в Ñтраните, към които иÑкаме да Ñе причиÑлим и за които миÑлим, че Ñме по-умни от техните поданици.
Броим Ñи левчетата за ВИК-ато, енергото и не знаем на ÐºÐ¾Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð° благодарим за това, че Ñме пак на опашката за човешко ÑъщеÑтвуване .Ðе че и Ñ‚ÑÑ… не ги издоÑват от данъци…, но Ñа ги оÑтавили да живеÑÑ‚ що-годе ÑноÑно, за да не им минават през главите глупоÑти …, а при Ð½Ð°Ñ Ð¸ да дойде идеÑта за Ñъпротива, продиктувана от омерзение, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ е обречена на индивиуална Ñъпротива, коÑто вещае нищото.
Пълният текст »
21
апр
Покупко-продажничеÑки ÑтраÑти през СтраÑтната Ñедмица
От: Мирела Иванова
Ð’ навечерието на започналата СтраÑтна Ñедмица Ñе разгърна впечатлÑваща покупко-продажноÑÑ‚ на вÑички нива, забелÑза Ñе преливащото буйÑтво на огромни парични потоци, чието цифрово измерение ÑъвÑем не предизвиква Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð°Ñ€Ð·Ð¸Ñ Ð¸ Ñмирението, на които Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе поÑветим в дните на ХриÑтовите мъки.
Приключилата – да Ñе надÑваме – КремиковÑка ÐµÐ¿Ð¾Ð¿ÐµÑ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ ÑащиÑа мнозинÑтвото българи, при това не Ñамо ÑпеÑÑ‚Ñващите от половин година за два козунака и кило агнешко, но и далеч по-имотните.
Пълният текст »
12
апр
За науката, търбуха и почаÑовото заплащане
От: pointburgas
“Сит търбух – за наука глухâ€. Тази знаменита епиграма на Райдой Ралин Ñе поÑвÑва през далечната вече 1968 г. в емблематичната му книга “Люти чушкиâ€, редом Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ Ñвои поÑеÑтрими, предизвикали Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡ÐµÑки гнÑв на де що партийни комитети по вертикалата и хоризонталата има по това време.
Разбира Ñе, поетът има предвид един конкретен търбух, който в никакъв Ñлучай не е този на ÑƒÐ²Ð°Ð¶Ð°ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ñ†ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸ÐµÑ€ ДÑнков, по това време още нероден, а още по-малко пък визира ÑтомаÑите на прогреÑивната ÑтудентÑка общноÑÑ‚, недораÑли до ÑтилиÑтичната виÑота на “търбухâ€-овата Ñемантика.
И има защо. Ðай-малкото защото думата “Ñтудент†винаги е била Ñиноним /и/ на вечно недохранен и недоÑпал Ñубект в отноÑително млада възраÑÑ‚, изпоÑталÑл допълнително от залÑгането над дебели книги в Ñумрачни и неуютни библиотечни проÑтранÑтва. Което пък доказва, че именно празниÑÑ‚ Ñтомах нÑкак Ñи провокира интереÑа към науката, а може би пък Ñтремежът към знанието има за поÑледица ÑиÑтемен глад…
Пълният текст »