Истината за боя пред джамията

Случилото се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на Интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха донякъде картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.

Мак Ножа отново е тук!

Например въпроси, свързани с размахваното от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди.

Онова, което обаче се премълчава (макар че няма никакви съмнения за манипулация), са видеокадрите с черноризец от „Атака”, който на трибуната преди сбиването демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?
Пълният текст »

Четирилистната детелина и Трактора

Българските медии носят главната вина за възпаленията на тема „новият месия“. Тази хронична краста на популизма отново се обостря – както винаги преди избори. На основните политиграчи вече им е кристално ясно как да създадат, а след това да използват паниката сред журналята.

Драскачи и снимачи вкупом са хукнали из келявата нива на българския политически живот, ровят се в неизтребимия троскот на новата номенклатура и търсят поредната четирилистна детелина – онази обаятелна личност, която ще ни заплени, преди да ни изведе по пътя към светлото бъдеще.

Както винаги никой не говори за същностните качества и идеите на бъдещия президент. Удобното клише за неговите „представителни функции“ отново влезе в употреба и сега сме изпаднали в поредната треска – кой да бъде този, чието лице максимално ще съвпадне с лицето на нацията за пред света и у нас.
Пълният текст »

Мъките на доктор Охболи

Неотдавна европейското бюро на Световната здравна организация констатира, че българските пациенти харчат най-много пари за здраве от всички европейци. При това не средства от здравната каса или държавата, а от собствения си джоб, въпреки че са здравноосигурени. Как? Платени прегледи при лекар, доплащане на скъпи консумативи в болницата, изписване на скъпи лекарства и купуването им изцяло със собствени средства. Съотношението между частните разходи за здраве и осигуровките е 43:57 на сто, докато в повечето европейски страни то е 25:75 на сто за сметка на държавата и различни здравни фондове.
Констатациите бяха направени през март от Световната банка, която посочи, че за да оцелеят в кризата, освен от храна българите пестят главно от лекарства и медицинска помощ. А съдейки по отношението им към качеството на евентуалното лечение, възможността за навременен достъп до болница, цените на лекарствата и частта от разходите, която им се възстановява от здравния фонд, най-бедните европейци са и най-недоволни в ЕС от медицинските услуги в своята държава.
Пълният текст »

Медийният монополизъм е заговор с властта

Медийната криза, която връхлетя много държави по света, не подмина и България. Тя се задълбочи още повече под натиска на световната икономическа криза. Големи и утвърдени вестници като френския „Монд” и американския „Ню Йорк таймс” бяха изправени на ръба на фалита. У нас някои вестници и списания отдавна изпаднаха от пазара, други преминаха в ръцете на нови собственици. Тези, които успяха да се задържат, бяха принудени да свият тиражите си, а това от своя страна доведе до намаляване на интереса на рекламодателите.
Невъзможността на пресата да се самоиздържа от собствената си дейност я прави слаба и зависима, смята коментаторът от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Според него новите икономически затруднения позволяват изкупуването на медии „на килограм”. Това доведе до концентрацията на много печатни издания, както и електронни медии, в ръцете на определени групировки, защитаващи свои икономически и политически интереси. Монополът в частните медии застрашава свободата на словото и ограничава представянето на разнообразни гледни точки, алармира наскоро Съюзът на българските журналисти по време на дискусия, посветена на тази тема.
Пълният текст »

Смешносрамнострашно

“Мисля, че бях ясен: добре се живее в България. Имаме един от най-ниските дългове и дефицит и сме много по-напред от вас”. Това каза българският премиер, обръщайки се към своята хърватска домакиня и колежка на съвместната им пресконференция в Загреб.
На първо четене трябва да се каже, че изявлението е много смешно. Заради съчетанието на строго смръщените вежди и назидателния тон на оратора с пълното фактологическо разминаване между твърдението му и действителността.
Хърватия, разбира се, не е най-идеалното място на света. Всеки обаче, който е имал възможност да я види или поне си е направил труда да прочете статистическите данни, знае прекрасно, че в сравнение с нея България изглежда не само с много години по-назад, но, както се казваше в един стар виц, и доста встрани. За съжаление членството в Европейския съюз засега с нищо не променя тази реалност, а и скоро едва ли ще я промени.
Пълният текст »

„Съединението прави силата”… и пачки в портмонетата

Трудно е! Ето, от всякъде ни притиска животът с необратимите си реалности, които в началото на този век са ни изправили  на борба за оцеляване с мисълта за утре …, не за по -далечни дни и планове, така, както правят в страните, към които искаме да се причислим и за които мислим,  че сме по-умни от техните поданици.
Броим си левчетата за ВИК-ато, енергото и не знаем на коя партия да благодарим за това, че сме пак на опашката за човешко съществуване .Не че и тях не ги издояват от данъци…, но са ги оставили да живеят що-годе сносно, за да не им минават през главите  глупости …, а при нас и да дойде идеята за съпротива, продиктувана от омерзение, тя предварително е обречена на индивиуална съпротива, която вещае нищото.
Пълният текст »

Покупко-продажнически страсти през Страстната седмица

В навечерието на започналата Страстна седмица се разгърна впечатляваща покупко-продажност на всички нива, забеляза се преливащото буйство на огромни парични потоци, чието цифрово измерение съвсем не предизвиква духовния катарзис и смирението, на които трябва да се посветим в дните на Христовите мъки.
Приключилата – да се надяваме – Кремиковска епопея направо сащиса мнозинството българи, при това не само спестяващите от половин година за два козунака и кило агнешко, но и далеч по-имотните.
Пълният текст »

За науката, търбуха и почасовото заплащане

“Сит търбух – за наука глух”. Тази знаменита епиграма на Райдой Ралин се появява през далечната вече 1968 г. в емблематичната му книга “Люти чушки”, редом с други свои посестрими, предизвикали праведния идеологически гняв на де що партийни комитети по вертикалата и хоризонталата има по това време.
Разбира се, поетът има предвид един конкретен търбух, който в никакъв случай не е този на уважаемия вицепремиер Дянков, по това време още нероден, а още по-малко пък визира стомасите на прогресивната студентска общност, недорасли до стилистичната висота на “търбух”-овата семантика.
И има защо. Най-малкото защото думата “студент” винаги е била синоним /и/ на вечно недохранен и недоспал субект в относително млада възраст, изпосталял допълнително от залягането над дебели книги в сумрачни и неуютни библиотечни пространства. Което пък доказва, че именно празният стомах някак си провокира интереса към науката, а може би пък стремежът към знанието има за последица системен глад…
Пълният текст »