Родната “ритни топка” се опитва да прогони футбола

Една идиотска идея отново се опитва да си пробие път. Става дума за въжделението на някои ТВ ламтурници да не се излъчват чужди мачове, когато по други канали вървят български такива. Позоваването е на едно правило на УЕФА от 2003 г. , което цели да насърчи местния футбол и позволява в събота или неделя да се въведе забрана за излъчване на чуждестранни срещи за срок не повече от два часа и половина.
Подобно безумие без малко да стане факт миналата година, но все пак здравият разум надделя на здравите парични апетити.
Парадоксалното в случая е, че няма как “да се насърчи местния футбол”, ако мачовете се предават по ТВ, па макар и без конкуренцията на чужди първенства. В Италия например просто няма директни излъчвания по безплатни /обществени/ телевизии, в Англия също.

У нас пък просто трудно ще накараш средния запалянко да бие път до стадиона, където понадрусани пикливи “ултраси” могат да го гръмнат с ракета в главата, за да се “радва” на родната футболна /с извинение!/ продукция, ако може да я гледа на малкия екран.

Разбира се в казуса прозира едно донякъде положително нещо. И това е безумният патриотичен оптимизъм, че българският фен ще предпочете роден мач пред английски. Но само ако не му се остави избор.

Да, първенството на Острова може и да не е най-силното в света – показа го /при това за втори път/ финалът “Барселона” – “Манчестър Юнайтед”,  но разликата му с родната надпревара  е като разликата между Лондон и Лом.

И на играта в български вариант най й прилича не наименованието “футбол”, а сътвореното от адептите на чистотата на българския език преди повече от век понятие “ритни топка”.

Какво точно ще стане, не е много ясно. Когато нещата опират до пари, всички варианти са възможни. Въпросът е футбол ли ще гледа българинът или упражнения с топка на двадесетина “звезди” от провинциален мащаб. Просто не е едно и също да присъстваш на  “Калиакра”- “Академик” вместо да гледаш – макар и отдалеч –  “Челси” – “Манчестър Юнайтед”.