Академично рондо за тояга и морков

След като оряза с една трета годишната издръжка на един студент, което пък вдигна до 50 процента студентските такси, сега държавата реши да смени тоягата с морков и обяви, че ще даде дълго обещаваните бонуси за рейтинговите университети и специалности. Е, подаваното морковче в никакъв случай не е съразмерно с чепатата сопа, но все пак е нещо.

Да, нещо е, но “нещото” е с условия. А те, освен добри резултати, отразени в “соровската” рейтинг система, включват още нивото на безработицата сред завършилите и реализацията по специалността.

6.7 млн. лева ще бъдат раздадени на университетите с т.нар. рейтингови специалности. За финансовите бонуси се използва системата за университетски рейтинги, която заработи през ноември миналата година и която пространно и аргументирано бе критикувана многократно. И за която самите автори заявиха, че тя служи не за други цели, а за да се ориентират по нея кандидат-студентите какъв университет да изберат. Е, видно е, че ведомството на Игнатов също е решило да се ориентира по нея, вместо по оценките на Националната агенция по оценяване и акредитация към Министерския съвет, но това е въпрос на избор, както казало прословутото куче, ближещо деликатна част от организма си.

Предложението на МОМН е държавно висше училище, класирано на първо място по дадено професионално направление според въпросния рейтинг, да получи 5% над бюджетната си субсидия, ако процентът на безработица сред завършилите не надвишава пет на сто.

Но как ще се доказва въпросната безработица е последващ проблем. Особено в държава като България, където трудовият министър Младенов жално хленчи, че Националният статистически институт показал реалното ниво на безработицата, а не онези прекрасни отчетни числа, така мили на сърцето Тотюво и на предизборните цели.

Още по-любопитно е, че университетите от областите на висше образование “Природни науки, математика и информатика”, “Технически науки”, “Аграрни науки и ветеринарна медицина” и “Изкуства” ще получават допълнителни средства в размер на 10 на сто от субсидията, ако процентът на реализация на завършилите по специалността е над 35%, а безработицата не надвишава 2%.

Как министър Игнатов се представя нещата в изкуствата не е  много ясно, защото какво точно означава “безработен художник”? Художник, който не рисува картини ли? Или който не е на щат? Все пак времето на социализма отмина, а с него и наличието на заводските и фабрични художници, грижещи се за нагледната агитация и използваните за манифестационни цели лозунги и портрети на вождовете на пролетариата. Е, не че останаха и заводи и фабрики, де.

Но пък с младите кинорежисьори е лесно – след като правителството спря парите за българско кино, няма как да има работещ режисьор. Впрочем, специално НАТФИЗ може да претендира, че по-възрастното поколение режисьори /и кино-, и театрални/ са също нейни възпитаници и са се реализирали по специалността. Защото някак си не е уточнено в рамките на колко години ще се гледа въпросната статистика.

От друга страна трудност тук ще бъде да се открие безработен програмист. И малките деца знаят, че такива няма, напротив, те се търсят масово.

Почти идентичен е случаят и с ветеринарните лекари. Колегите на министър Найденов имат широко поле за изява – от преследването на неуловимите диви крави – нинджи, разнасящи шап из Странджа до докторантури на тема “Стандарт “Стара планина” в производството на имамбаялда и печени свински ребърца с китайски сладко-кисел сос”. Ð’ краен случай, ако не могат да си намерят друга работа, ще открият по един частен кабинет за ноктопластика на певчески канарчета или роботизирано скопяване на бездомни кучета и статистиката пак ще ги води работещи.

Но, безспорно, “бингото” от цялото това начинание на просветното министерство ще ударят НСА и Академията на МВР. Първата, ще припомним, подготвя основно треньори и спортисти, а втората – полицаи и пожарникари. /Първи факултет не се брои, защото и в УНСС има направление “Национална сигурност”./

Ще подчертаем, че те са уникални у нас в своята образователна дейност. А идеята е държавно висше училище, което единствено в страната извършва обучение по дадено професионално направление, също да получи допълнителни средства в размер на 5 %, ако безработицата сред завършилите не надвишава пет на сто, а реализацията по специалността е над 10%.

Преведено на човешки, това означава пожарникарите да се занимават с гасене на пожари, а полицаите – със залавяне на престъпници. За първите сме сигурни, че го правят, за вторите като че ли е малко спорно, а на моменти и невероятно. Но процентите все ще ги достигнат, няма спор, гарант е вътрешното министерство и неговият патрон Ц. Ц.

Впрочем, библиотекарският университет също е единствен по рода си, Висшето транспортно училище, подготвящо специалисти за железниците – също. Вероятно ще има и други, но в случая те самите нямат абсолютно никаква заслуга за факта – просто държавата преди десетилетия е решила да разкрие само по един такъв специализиран  ВУЗ, за което сега ще доплати със специални бонуси.

Както и в приказките, така и в намеренията на МОМН,  най-сладкото /последният чипс в кесийката, черешката на тортата или единствената кутийка бира в хладилника/ е накрая.  И то е, че “до 350 000 лева може да получи едно висше училище, ако преструктурира или слее някои от звената си и извърши съкращения”. За целта са заделени 3.5 млн. лева. За да се възползва от парите за оптимизация, висшето училище трябва да закрие или слее свои филиали, факултети или катедри. Средства ще се полагат и за плащане на обезщетения при съкращаване на персонала.

Тук вече МОМН върви по отъпканите пътеки на разправата с училищното образование. Подобни пари – но доста по-малко – се даваха на всяка община “оптимизирала”, Ñ‚.е. закрила, свои училища. Защото на родния български език политическият неологизъм “оптимизация” се превежда като “съкращаване”, “затриване” или “унищожаване”,  досущ като термина “приватизация”. Впрочем, сумата 3.5 милиона лв. е равна на държавната субсидия /не издръжка/ на малък провинциален университет.

Да, със сигурност ще се намерят мераклии за парите и въпросната “оптимизация” ще се състои. Със сигурност провеждането й ще спести някой лев на държавата, който – разбира се – ще потъне неизвестно къде. Въпросът е: и какво следва от всичко това?

Как точно цялата замислена бонусна система ще повиши качеството на висшето образование? Как от висшите училища ще излизат само достатъчно знаещи и можещи млади специалисти? Как ще се гарантира тяхната реализация в българската /с извинение!/ икономика, Бог да я прости? Защо, в крайна сметка, се прави цялото това нещо?

Отговорът, който отсъства, е, че въпросният, шумно рекламиран, бонусен морков всъщност е макет от оцветена с лютеница “Стара планина” папие-маше. За сметка на това сопата е истинска и – както обикновено – ще последва моркова.

До пълната победа на здравите сили над здравия разум.