Писма от Австралия IV

Коледен пътепис - продължение

Друго занимателно и ново нещо за мен бяха пясъчните раци – наричани още Ghost crabs (раци-призраци?). На цвят пясъчно-бели, с размери всякакви между стотинка и юмрук, те дишат през хриле, имат една по-голяма и една по-малка щипка, прекарват горещите часове на деня (и студените през зимата) в бърлоги дълбоко в пясъка и са стеснителни, но добронравни. Което се разбира ако ги вземеш в ръка (при положение, че успееш, понеже са много бързоноги – за размерите си сигурно развиват еквивалента на 200км/час) – въпреки застрашителните на вид щипки, никога няма да посегнат да те ощипят.
Пълният текст »

Писма от Австралия – IV

Коледен пътепис

Коледната седмица за нас започна на 24 декември в 4.30 сутринта, когато, замаяни от малкото сън, грабнахме чантите с набързо нахвърлян багаж, качихме се на Фреди джуниър и започнахме длъжкото пътуване към Норт Страдбрук, което се оформи така: кола – летищен автобус – самолет – влак – ферибот – автобус, и завърши 6 часа по-късно в Пойнт Лукаут, най-североизточното и курортно от трите селища на острова.
Пълният текст »

Как убиха Фреди Меркюри

В началото на 1987 г. на Фреди Меркюри е направена смъртоносната ваксина от хепатит В, която предизвиква имунен дефицит. Ваксината преди това е проверена върху много гейове. Именно тогава стартира цялата СПИН „епидемия“ в САЩ.
Пълният текст »

Дунав минава през София

29 юни - Международен ден на река Дунав

Една от най-дългите и стари улици в София се нарича „Дунав”. Започва от сакрален хълм с два храма – „Св.София” и „Св. Александър Невски” и между абсидата на младия и стари кестени се сурва по нанадолното. На булевард Сливница се бухва в река Владайска и след 250 км по Искъра догонва истинския голям и мокър Дунав…
Където камъкът от паважа се сблъсква с една от шестте реки на София, е била старата ни фамилна къща – ударена и пречупена от бомба през Втората световна война. Въпреки това съм се родил пак на ул.”Дунав” – на квартира, на две преки нагоре към хълма с камбанариите. Тих, зелен квартал, на 10 минути пеша от центъра. Със стари красиви къщи и игриви детски крясъци от 1960-те: „ Пази се! Иде кола…”.
Пълният текст »

Писма от Австралия III

След зимата на нашето недоволство… изобщо не настъпи знойно лято под слънцето на този щат на Австралия. Не само че за четири месеца не видяхме повече от седем-осем дни с температури над 30 градуса, ами се оказа, че това лято било най-дъждовното изобщо в историята на Виктория, най-студеното, разбираш ли, от ерата на динозаврите насам и Ñ‚.н. От протяжната хладна и ветровита зима направо си се плъзнахме по мокрия асфалт към идващата такава.
Пълният текст »

Писма от Австралия II

Ð’ четвъртък посрещнахме китайската Нова Година. Поради факта, че половината население на града е азиатско, това си е празник с магнитуда на Коледа. Дори по-голям, понеже се празнува цял месец. Ð’ китайския квартал вечер има фойерверки и танцуващи дракони – всъщност ритуалът се казва Lion Dance – танцуващ лъв (!). Къде са им лъвовете в Китай не ми е съвсем ясно, но…
Пълният текст »

Писма от Австралия I

Ехо!
По наше село, както знаете, природните катаклизми зачестиха – ние (Виктория) сме далече и по-малко засегнати, но Куинсленд го отнесе здраво. Първо с наводненията, които заляха територия колкото половин Европа (поне). После – циклон, какъвто Австралия не помни (пета степен). Пак извадиха малко късмет с Яси, който леко си забави скоростта преди да стигне над сушата (не скоростта на ветровете вътре в циклона, а скоростта на придвижване към брега), поради което се размина по време с часа на прилива.
Пълният текст »