Писма от Австралия II

Ð’ четвъртък посрещнахме китайската Нова Година. Поради факта, че половината население на града е азиатско, това си е празник с магнитуда на Коледа. Дори по-голям, понеже се празнува цял месец. Ð’ китайския квартал вечер има фойерверки и танцуващи дракони – всъщност ритуалът се казва Lion Dance – танцуващ лъв (!). Къде са им лъвовете в Китай не ми е съвсем ясно, но…

Понеже аз има таман петима колеги китайци, малайзийци и сингапурци, вече съм по-наясно с някои традиции. Въпросният танцуващ лъв (хехехе) – е задължителен за всеки официален случай или празненство и особено при откриване на нов бизнес. Без него няма да ти върви. Нещо като освещаването в православната традиция. По традиция кесия с пари се закача под стрехата на къща (колото по-високо, толкоз по-добре) и нещастният дракон/лъв/приказно животно (под чиято кожа се помещават двама или повече акробатични и добре сложени граждани) трябва да се докопа някакси до парите. Обикновено се справя като вътрешностите му се катерят един другиму на раменете. Инак няма кинти!

За да отпразнуваме Новата Година (на дървения заек, за по-незапознатите), единадесет от нас отидохме на обяд в китайския квартал, който удобно е на две улици от офиса. Така се запознах отблизо с друга китайска традиция – Yum Cha – буквално “пиене на чай”, но всъщност ритуал на хранене. На практика си поръчваш от колички, минаващи между масите. Те са натоварени с бамбукови кошнички за готвене на пара, пълни с десетки видове дребни хапки, увити в тестен лист и варени или пържени. Плънката е всевъзможни комбинации от зеленчуци, говеждо, свинско, пилешко, риба, скариди, морски дарове. Някои са със солена, някои със сладка плънка.Поднасят се също оризени и юфкени топки, задушени зеленчуци (китайски видове, непознати в Европа), желиранаи медузи, пържен октопод и Ñ‚.н. Десертите са пудинг от манго или тапиока и нещо като тарталети от хилядолистно тесто с крем-плънка. Да кажа – манговият пудинг е божествен! Понеже всичко е на малки порции, човек опитва поне 15-20 различни вкуса, което за мен беше голямо удоволствие. Накрая се оказваш наяден до пръсване, но фактът, че всичко се полива обилно със зелен чай, доста помага.

Няма да навлизам в повече подробности, но като всеки ритуал и този си има етикет на хранене и особено на назливане на чая. Смята се за особено добра обноска да налееш чай първо на сътрапезниците си, които, в знак на благодарност за жеста, чукват масата с два или три пръста. Легендата е, че Императорът Едикойси  от Едикояси династия, който обичал да пътува инкогнито, спрял да се нахрани в чайна и му дошъл редът да налее чай на придружителите си. Дилемата за тях била, че не можели да се проснат на земята в знак на признателност за великата чест, без да “издадат четата”. Та на един от тях му дошла идеята да чукне масата с три пръста, символизиращи наведена в поклон глава и прострени напред ръце. Императорът вдянал жеста и оттогава практиката останала.

Седейки между двама от азиатските си колеги, които се надпреварваха да ми доливат, без чай не останах. Другото интересно нещо беше Yusheng – салата със сурова риба, която традиционно се поднася на Нова Година и символизира изобилие, успех, берекет. Представлява голям куп от фино нарязани/настръгани зеленчуци, подправки, сурова сьомга, сушени портокали, сушени накълцани скариди, маринован червен джинджифил, желирана медуза, фъстъци, сусам и какво ли още не (27 съставки), поляти и овкусени със сосове от сливи, оризов оцет, кумкуат паста и сусамово олио. Първо на подноса са само основните съставки – зеленчуците. Най-старшият от сътрапезиците (или сервитьорът, ако си в ресторант) започва да добавя рибата, скаридените люспи и сосовете, като на висок глас изрича благопожелания за новата година, свързани с това, което символизира добавяната съставка. Когато всичко е готово, по даден знак  всички стават и с пръчиците за хранене започват да разбъркват сакатата, като я вдигат колкото може по-високо във въздуха и също изричат на висок глас пожелания за  каквото там им е на сърце – здраве, пари, любов и прочее. Смята се, че колкото по-високо мяткаш храната, толкова повече берекет и богатство, та се очаква сътрапезниците да бишкат и хвърлят високо и ентусиазирано. От опит мога да кажа, че цялата маса беше покрита с ингредиенти, та сигур ще да е благополучна годината Резултатът, когато дойде време и да се изяде, е невероятно вкусен. Да не вярваш, като се има предвид, че включва обилно количество сурова ряпа и морков … Да кажа, медузата ми беше за сефте – но аз по начало съм експериментално настроена що се касае до храна и останах приятно впечатлена. За неопитвалите – не е лигава, а хрупкава, по-скоро е като мариновано лукче на консистенция, на дълги полупрозрачни ленти, с деликатен сладко-кисел вкус (вероятно от маринатата). Както се осведомих, само един вид медуза се използва за храна (scyphozoan jellyfish). Обработката е многоетапна, трае 20-40 дни, извършва се от специализиран готвач и се състои от отстраняване на слузестите части и репродуктивни органи, обработка на шапката и дебелите пипала със смеска от готварска сол и химикали и компресиране. Ð’ резултат изчезва воднивостта и миризмата, медузата става хрупкава и киселка, намалява обема си до 7 – 10% от първоначалния и в крайна сметка се състои от 94% вода и 6% протеини. Преди консумация се обезсолява за една нощ във вода, нарязва се на лентички и се овкусява с дресинг от олио, оцет, соев сос и захар. Аз бих я яла с удоволствие като съставка на салати и гарнитури.
Е, хайде, че ми отиде уикендът!