Писма от Австралия I

Ехо!
По наше село, както знаете, природните катаклизми зачестиха – ние (Виктория) сме далече и по-малко засегнати, но Куинсленд го отнесе здраво. Първо с наводненията, които заляха територия колкото половин Европа (поне). После – циклон, какъвто Австралия не помни (пета степен). Пак извадиха малко късмет с Яси, който леко си забави скоростта преди да стигне над сушата (не скоростта на ветровете вътре в циклона, а скоростта на придвижване към брега), поради което се размина по време с часа на прилива.

Иначе, ако нещата вървяха както се очакваше първоначално, комбинираният ефект на високите приливи по това крайбрежие и надигането на водата при буря с такъв магнитуд, щеше да вдигне океанското ниво с няколко метра и да залее още по-голяма част от крайбрежието. И така обаче разрушенията са големи, много хора са загубили всичко – и дом, и покъщнина. Поне се размина без жертви този път, което си е чудо. Почти 95% от банановите плантации обаче са напълно унищожени, което (да внеса малко български елемент в разказа), ще качи цената на кило банани в Австралия от 2.50 на 17 кинта. Без банан не се умира обаче, нито без манго (което също пострада), така че ще подкрепяме местните фермери и няма да внасяме от другаде. Но икономиката на Куинсленд е главно овощарство, зеленчукопроизводство и туризъм.
Както се сещаме, всичко това е сринато със земята. Предвижданията са, че ще минат години, докато се превъзмогнат щетите. Вероятно за една година ще бъде въведен допълнителен данък, който ще се плаща от всеки жител на Австралия заедно със здравноосигурителната такса (която тук е част от данъците). Но никой не роптае, хора и фирми даряват пари и обзавеждане, мнозина дори отидоха от цялата страна в Куинсленд доброволци в почистването след наводненията. На австралийците трябва да им се признае това – застават като един във време на криза, много си помагат, много са човечни по своя си простодушен начин. А са и корави хора, не се дават лесно и не се вайкат.

Ð’ петък вечерта Мелбърн го закачи периферията на това атмосферно явление, или по-точно перифериите на Яси от север и на фронт на ниско атмосферно налягане от юг. Виктория се оказа на притисната между двата, в резултат на което ни прасна най-силният дъжд с бурен вятър, който аз съм виждала тук. Направо не вярвах на очите си. То нямаше и какво да гледаш, де, абсолютна стена от вода, която се движи хоризонтално. Пак късмет, че удари в 7 вечерта, след като се бяхме прибрали, защото инак нямаше да ни се получи… Градът направо потъна под вода за няколко часа. Ние на брега сме пак добре (само част от плажа е отнесена в морето от дъждовната вода, ковто се изтича от улиците), но в по-ниските квартали къщите на хората плувнаха във вода. По-палавите граждани караха джетове и се дърпаха с буги бордове по улиците. Имаше дори смешен репортаж в новините на един момък на джет, който се беше засвяткал като за челен удар с една кола и в последния момент се метна настрани с джета, та му се размина. По една от търговските улици в квартала, която е с по-сериозен наклон и може да се развие малко скорост, гражданството беше изкарало сърф дъски и се суркаше весело надолу. По правило на средностатистическия австралийски момък акъл не му пречи на забавлението, както се казва. Температурите паднаха от 30 и няколко градуса – гореща лепкава влага – на 19 градуса със студен вятър. Изобщо това лято си е е…о м…..а! Кой знае какво още ни чака.

Ð’ работата нещата като че ли влизат в някакво русло, макар и да не е баш това, за което съм си мечтала. Много изморително, много часове бъхтене за недостатъчно пари. Предполагам, че трябва да минат още няколко месеца, преди да мога да кажа със сигурност дали съм доволна или не. Засега гледам да попивам колкото може повече информация и да съм полезна и ефикасна, а по-амбициозните планове ще почакат малко. Ð’ края на този месец май ще се местим в още по-голям офис, който е и на половината разстояние от къщи (около 3 км само), което ще ми улесни живота доста. Та сега дизайнерското студио си чеше колективния мозък как да го декорираме. И понеже средната възраст на всичките 13 души е 27 години (благодарение на моите 48, иначе най-възрастните са на 30), идеите са… абе не можеш да си представиш колко фантазе. Аз благоразумно не вземам участие в измишльотините, нека се забавляват децата. Трите месеца, откак съм там, минаха и никой не забелязва или не отваря дума за това, трайкам си и аз. Като ги добутаме до шест месеца и дойде време за първата атестация, ако няма увеличение на парите, ще трябва да се замисля по-сериозно работи ли ми се за стотинки и имам ли реални шансове за нещо по-доходно. Но вече съм стигнала до извода, че няма смисъл човек да спекулира като какво ще прави другата седмица, месец или година, понеже нещата са напълно непредвидими (или поне в моя живот изглежда са такива) и човек е по-добре да живее ден за ден и да взима и дава колкото може повече на момента. Тази система като че ли най- работи за мен:)))

/следва продължение/