2
ное
ÐКÐДЕМИК ГЕОРГИ ÐœÐРКОВ
ПРЕДШЕСТВЕÐИЦИ И ПРЕДТЕЧИ
От: Ðикола Инджов предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸ Ñъвременни радетели на тракийÑката кауза
Тракиец по произход, академик Марков е роден през 1946 година Ð²Â Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¾ÑÑ‚ Пловдив. Там, между нетленните Ñледи на антични цивилизаци, е зародишът на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и опората на неговите Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑъдбоноÑни ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð² българÑката иÑториÑ. Между Ñ‚Ñх и Ñъдбата на тракийÑките българи в трагичните ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñлед БалканÑката и Първата Ñветовна война, Ñлед ÐьойÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и Ñ‚.н. Главните наÑоки на неговите научни интереÑи Ñе виждат в книгите му „Българо-германÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ 1931–1939“,Â â€žÐ‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² БалканÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз Ñрещу ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ 1912–1913“, „БългарÑкото крушение 1913“, „ГолÑмата война и българÑкиÑÑ‚ ключ за европейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ± 1914–1916“, „ГолÑмата война и българÑката Ñтража между Средна Европа и Ориента 1916–1919†и неизброими авторÑки публикации в национални и чуждеÑтранни ÑпиÑаниÑ, веÑтници, Ñпециализирани Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚.н. Специално Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе отбележи убедителната защитата, коÑто академик Георги Марков изказа на публичното обÑъждане на трудовете на проф. Стайко Трифонов – първопроходецът на тракийÑките изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² най-новата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° БългариÑ. Ðкадемик Георги Марков е член на ръководÑтвото на Съюза на тракийÑките дружеÑтва в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ приÑÑŠÑтвието му тук придава неоценима общеÑтвена тежеÑÑ‚ на нашата организациÑ.
Тук помеÑтваме фрагменти от текÑтове на академик Георги Марко, взети от негови Ñтатии, интервюта и книги.
19
окт
ОТ СИÐОВЕТЕ ÐРСТРÐÐДЖРИ ЗÐКРИЛÐИЦИТЕ ÐРТРÐКИЯ
ÐИКОЛРИÐДЖОВ ПРЕДСТÐВЯ СЪВРЕМЕÐÐИ ЛИЧÐОСТИ ÐРТРÐКИЙСКÐТРКÐУЗÐ
От: pointburgas
ТОДОРБОЯДЖИЕВ произхожда от ÑтранджанÑкото Ñело Граматиково, Ñъздадено от калугери и граматици Ñлед разрушаването на манаÑтира “Св. Богородица”, оÑнован от родоначалника на иÑихазма в Ð¡Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð²ÐµÐºÐ¾Ð²Ð½Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð“Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð¹ Синаит. Ðо духовната ÑъщноÑÑ‚ на Ñелото идва и от планината. Ðеизтощим източник на родолюбие и любоÑловие, Странджа в иÑторичеÑката ни Ñъдба е олицетворение на бунтовете за целокупна БългариÑ. Кръвни предшеÑтвеници на Тодор БоÑджиев Ñа войводи от ПреображенÑкото въÑтание, както и борци за хуманни идеали от антифашиÑтката епоха.
Пълният текст »
17
авг
ÐРХЕОЛОГИЯ ÐРПÐМЕТТÐ
От: Диана Димих
Прочетох романа на Ðикола Инджов „Възречени от МанаÑтър†почти 13-14 години Ñлед първото му издание. Това закъÑнение не ме Ñпира да изкажа мнението Ñи, нещо повече – не мога да не откликна на тази творба, коÑто ще вълнува още много поколениÑ.
Щом затворих поÑледната Ñтраница, отново прелиÑтих началото – не ми Ñе разделÑше Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ завладÑващ ÑвÑÑ‚ на Долна ТракиÑ, оÑтанал извън пределите на БългариÑ. Обичам родната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ плетениците на езика ни. ПриÑтраÑтена Ñъм към Ñтарината в изказа и към богатите българÑки говори.
Пълният текст »
15
юли
БЛЯСЪКЪТ И СМЪРТТРÐРПÐБЛО ÐЕРУДÐ
От: Ðикола Инджов
През еÑента на 1973 година Ñамо за нÑколко дни (между 11 и 15 Ñептември) Чили загуби трима най-доÑтойни Ñвои Ñинове, които олицетворÑваха Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ…Ð¾Ð´ и възродената Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° цÑла една латиноамериканÑка епоха – оÑъзнаването на Ðмерика като единно отечеÑтво на народите от земите на древните доколумбови цивилизации. Това бÑха президентът Салвадор Ðлиенде, певецът Ñ ÐºÐ¸Ñ‚Ð°Ñ€Ð° Виктор Хара и поетът Пабло Ðеруда.
Пълният текст »
26
апр
Спомен за МаркеÑ
От: ÐИКОЛРИÐДЖОВ
Ето какво иÑкам да Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð½Ð° Ñебе Ñи и на вÑички в памет на Габриел ГарÑÐ¸Ñ ÐœÐ°Ñ€ÐºÐµÑ.
Ðа млади години бохемÑтвах из кръчмите на Хавана в компаниÑта на журналиÑти от информационната Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÐŸÑ€ÐµÐ½Ñа Латина. ЧиÑто по латиноамериканÑки Ñе знаехме Ñамо по малките имена и народноÑтта. Пиехме коктейли Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ лед и тъмен ÑелÑки ром “в движение и на крак” из малките Ð·Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ÐºÑ€Ð°Ð¹Ð±Ñ€ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑƒÐ»ÐµÐ²Ð°Ñ€Ð´ “Малекон” – “El gato tuerte”, “Oloucu”, “El Siboney”.
Пълният текст »
22
мар
СЪВРЕМЕÐÐОТО ОБЩЕСТВО ÐЕ Е Ð’ СЪСТОЯÐИЕ ДРОСЪЗÐÐЕ ТРÐКИЙСКÐТРКÐУЗÐ
От: pointburgas
Интервю Ñ Ðикола Инджов на Мариела Балева
10
фев
Ðикола Инджов: Маказа е проход към ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ на Европа
Ðикола Инджов, поет, публициÑÑ‚, еÑеиÑÑ‚, преводач на Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ иÑпанÑки, португалÑки, руÑки и ÑръбÑки в интервю за ÐÐ³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ â€žÐ¤Ð¾ÐºÑƒÑ†за прохода Маказа и тракийÑките българи
От: ВеÑелина СТÐÐЧЕВÐ
- Г-н Инджов, Ñлед откриването на прохода Маказа през Ñептември, Ñега продължават дейноÑтите по изграждането на път. Как гледате на отварÑнето на тази чаÑÑ‚ от Родопите? Защо е толкова важен именно проходът Маказа?
- Маказа е не проÑто транÑгранично шоÑе Ñ Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе превърне в европейÑка магиÑтрала. Маказа е проход към ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ на Европа. Става дума за три Ñъвременни държави, чиÑто вÑеÑтранна Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° изключително перÑпективно значение. Защото именно заради принадлежноÑтта Ñи към тракийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ европейÑка Ñтрана, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ â€“ балканÑка, а Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ ÑредиземноморÑка.
Пълният текст »