Какво работи Тотю?

Като е напекло мартенското слънчице, че чак прежуря… Навън е топло, мирише на пролет. Птичките пеят, а към нестройния им хор се присъединява предизборно и Тотю Младенов. Фалцетно, някак си. Щото исото го държат синдикатите, разбира се.
Пълният текст »

Гърди си с рози накичи…

Този стар шлагер ще да са припявали имиджмейкърите на министър Трайчо Трайков, докато са му избирали спортния костюм да се снима като скиор на пистата в Банско. Докарали са го досущ като пързалящ се билборд. Накичен с емблемите на частни банки, частни фирми и мобилни оператори. Но не на всички, а само на тези, които са допринесли, щото празникът на зимния спорт да премине в стил „цветя и рози“.
Празникът, по-всичко личи, се е получил хубав, щом на финала патриотичната туриндустрия е започнала да раздава и апартаменти на победителите – на Марио Мат и Кристоф Инерхофер, в частност. Друг е въпросът, откъде са дошли парите за дарените апартаменти – от меките сърца на местните хотелиери или от онези 2 милиона лева субсидия, с която Министерството на физкултурата, младежта и спорта помогна, за да потъне всичко в цветя и рози.
Що се отнася до допълнителните 100 хиляди лева, които МИЕТ хариза за реклама на организаторите-концесионери, въобще не бива да ги споменаваме, тъй като това си е заяждане на дребно. Както казва народа – да не му сеем на корена ряпа.
Както виждате легендата Христо Стоичков, който стои вдясно на снимката, носи само скромния национален флаг на гърдите.
Говори се, че Стоичков веднъж бил на летището в Панама. А на пистата кацнал един Джъмбо-джет на Пан Америкън Еърлайнс с огромен надпис PANAM. Като го видял Стоичков възкликнал: „Глей тая Панама – ква малка държава, пък кви големи самолети има!“
По същата логика, като е видял министър Трайков накичен с рекламните лепенки, би трябвало да възкликне „Глей тая нашта България – кви малки заплати, пък кви големи спонсори има!“.
Колкото до имиджмейкърите на министър Трайков, те би трябвало да знаят, че той е министър на всички фирми, на всички банки и на всички мобилни оператори.
Той не е министър на спонсорите.

Революция с аромат на нефт

Либия продължава да се хлъзга към катастрофа. Противоборството между привържениците и противниците на управляващия режим не отслабва. Противниците на Муамар Кадафи контролират източната част на страната с втория по големина град Бенгази. Но постепенно те разпространяват влиянието си по посока на запад – към столицата. За това спомогна и преминаването на страната на опозицията на редица военни и политици.

Против Кадафи се обявяват и старейшини на редица племена. На среща в град Бейда те призоваха либийци към неговото сваляне. Верни на Кадафи войски се опитаха да поемат инициативата. В четвъртък арена на противоборството стана град Ез-Зауия, 50 километра западно от Триполи, оказал се в ръцете на опозицията. В град Мисрата правителствен батальон предприе опит за връщане на контрола върху местното летище.
Пълният текст »

Тълкуванията на евромеханизма: 8 рунд

http://vladimirshopov.wordpress.com/

Време е за вече традиционния зимен ритуал по четене на евродокладите за престъпността и корупцията в България. Най-накратко казано, този не носи особено добри новини за правителството. Бележките към работата на полицията, нуждата от повече сътрудничество между отделните институции, необходимостта от по-аналитично отношение към организираната престъпност са ясна индикация за това. С други думи, „с легни, стани, пак легни….” няма да стане. Отново се говори за „цялостни реформи”, но този път и в полицията, а не само в съдебната система. В докладите дебют прави и темата със СРС, която попада там с основание. Въпросът е само маркиран, но може да тръгне във всякаква посока до летния доклад. Комисията върна баланса между двете теми: правосъдие и вътрешни работи и подсказа, че банализираната стратегия „ние работим, другите пречат” не работи. Ако тоналността и съдържанието на този доклад се запазят до лятото, на кабинета му предстоят трудни дни. На фона на написаното, за ориентиране към финал на самия механизъм пък и дума не може да става.
Пълният текст »

Ремутризация

Посещението на четирима еврокомисари в българската столица съвпадна с взрив в редакцията на вестник, сам взел името на одиозна разработка на бъллгарската служба за сигурност ДАНС. Бомбата с 400 грама тротилов еквивалент била поставена професионално – от обучени хора -  така че да гръмне, без да убие. Това българите научиха от коментар на своя премиер. Вътрешният министър мълча, а като продума, не се чуваше много, а още по-малко се разбираше. Но не това е важното в случая.
Борисов посочи Алексей Петров, обявен за главата на българския престъпен „Октопод”, като възможен организатор. Смята се, че Петров стои и зад разкритията на вестника. А един депутат даже бил предупредил премиера за „възможна провокация чрез взрив”. „Осведоменият”, който днес е независим депутат – след обиколка на почти всички партии, не назова източник и отговори с общи приказки пред медиите.
Пълният текст »

БАН оцеля! Дали?

През изминалата седмица българското общество сатана свидетел как премиерът Б. Борисов се намеси в последния момент и оттегли проектозакона на Румен Стоилов, който практически разформироваше БАН. Това доведе до оттегляне и на другите три по-малко известни проектозакона за БАН – на БСП, ДПС и ДСБ с идеята да се създаде работна група, която да изработи нов текст с „широка обществена подкрепа“. Във вторник на думи всичко изглеждаше чудесно.
Само 24 часа по-късно, изненадващо бързо за хора, незнаещи изхода от срещата на 02.02.2011г., МОМН реагира и раздаде на членовете на Комисията по наука и образование и новоизбраните членове на работната група по закона на БАН нов текст предложение. В него се предлага Съветът на настоятелите на БАН, доминиран от министрите Дянков и Игнатов да се превърне, още нероден, в един деспот, авторитарно контролиращ и дирижиращ не само финансите за всички направления на науката в БАН, но и самата наука и имотите й.
Пълният текст »

България: тъжен виц за сбъркан код

Последният засега подслушан телефонен сюжет най-вероятно ще се запомни като виц – шефът на митниците набира ЕГН, смятайки го за мобилен номер, и се чуди защо „набраният код е грешен”. Вицът щеше да е доста плосък, ако го нямаше контекстът, предизвикал и последвал комичната генералска грешка. Контекстът обаче превръща „сбъркания код” в генерална алегория на живота ни и така вицът става поучителен и тъжен.
Пълният текст »