Революция с аромат на нефт

Либия продължава да се хлъзга към катастрофа. Противоборството между привържениците и противниците на управляващия режим не отслабва. Противниците на Муамар Кадафи контролират източната част на страната с втория по големина град Бенгази. Но постепенно те разпространяват влиянието си по посока на запад – към столицата. За това спомогна и преминаването на страната на опозицията на редица военни и политици.

Против Кадафи се обявяват и старейшини на редица племена. На среща в град Бейда те призоваха либийци към неговото сваляне. Верни на Кадафи войски се опитаха да поемат инициативата. В четвъртък арена на противоборството стана град Ез-Зауия, 50 километра западно от Триполи, оказал се в ръцете на опозицията. В град Мисрата правителствен батальон предприе опит за връщане на контрола върху местното летище.

По някои данни, броят загинали в Либия съставлява близо 2000 души, ранените са два пъти повече. Продължава напускането на чужденците от Либия. Свои граждани евакуират Русия, европейски страни, САЩ, Китай и други. Мнозина чужденци напускат страната самостоятелно, през сухопътната граница с Египет и Тунис.

Сега аналитици се опитват да разберат, какво все пак е станало причина за „либийската революция”. Защото до последния момент Либия беше една от благополучните арабски страни. Разбира се, недоволство от режима и методите на Кадафи имаше. Но беше ли това достатъчно за да се вдигнат хората на въоръжена борба? Някои се съмняват. По-специално, министърът на външните работи на Венецуела казва, че в основата на либийската криза е стремежът на САЩ да завладее либийския нефт. Насилието, според него, е развързано с цел да се оправдае интервенцията. За интервенция засега открито не се говори, но добивът на нефт в Либия се съкрати 4 пъти.

“Светът вече реагира – цената на нефта се покачи примерно до нивото на май-юни 2008 година. Отсъствието на либийски нефт на световния пазар ще предизвика тревоги, поради които цената нараства. специалисти се питат: какво ще стане с либийския нефт? Работата е там, че в Либия основно действаха чуждестранни нефтени компании. И е за подчертаване, че американци там нямаше. Навремето Кадафи изтласка американските компании от територията на страната. В случай на падане на неговия режим, следва да се очаква начало на борбата за достъп до либийските находища и преразглеждане на споразуменията, каквото стана в Ирак. Така че в „нефтената следа” на либийските събития все пак има определена логика.”, коментира пред “Голос России” експертът от Института по ориенталистика Владимир Исаев евентуалните последици.

Либия заема солидно място по обеми на добив на нефт сред членките на ОПЕК. Преди безредиците в страната са получавани над 1,5 милиона барела дневно – почти 2% от световното производство. Сега на повечето находища работата е спряна.

При това положение суровинните котировки ще продължават движението си нагоре, смята заместник началникът на аналитичния отдел на инвестиционната компания „Грандис Капитал” Тимур Хайрулин:

“Този регион играе много важна роля в доставките на нефт за световния пазар. И затова, ако безредиците продължат, е възможен и по-нататъшен скокообразен растеж, и нивата от 120-130 долара са напълно възможни. Пазарът реагира на заплахите на Кадафи да взриви тръбите. Има риск от възникване на безредици и в други страни от региона.”

Работата си в Либия вече спряха най-големите световни нефтени компании: BP, ENI, Total, Statoil, Shell. Властите на Европейския съюз спешно търсят алтернативни продавачи. При това – не само на нефт, но и на газ. На Италия вече й се наложи да смени либийското „синьо гориво” с норвежко. Възможният недостиг на суровината предизвика растеж на цените и на спотовия пазар. Ако тази тенденция се запази, светът го чака поредно забавяне на темповете на растежа на икономиката и дори втора вълна на световната икономическа криза предупреждава Тимур Хайрулин:

“Растежът на цените ще се отрази най-негативно върху вносителите на нефт – САЩ, Европа, развиващите се страни, такива като Китай и Индия. И тъй като те са „локомотиви” на растежа на световната икономика, при увеличаването на нефтените цени темповете на растежа на икономиката в тези страни може да се забавят. Без съмнение, крайният резултат за световната икономика ще е отрицателен.”

Други страни-членки на ОПЕК биха могли да компенсират недостига на нефт поради безредиците в Либия, но картелът засега не смята положението за критично. На износителите всичко това им е много изгодно. Именно с „нефтени пари” властите на страните от Северна Африка и Близкия Изток се опитват да загасят „искрите на революцията”. Фактически обаче за това плащат САЩ и Европейският съюз, които толкова активно се обявяват за развитие на демокрацията и смяна на авторитарните режими в страните от региона. Какво ще стане с пазара, ако се взриви положението в Саудитска Арабия или Обединените Арабски Емирства – експертите дори избягват да мислят. Това ще стане катастрофа, дори по-страшна от нефтената криза през 1973 година.