Ремутризация

Посещението на четирима еврокомисари в българската столица съвпадна с взрив в редакцията на вестник, сам взел името на одиозна разработка на бъллгарската служба за сигурност ДАНС. Бомбата с 400 грама тротилов еквивалент била поставена професионално – от обучени хора -  така че да гръмне, без да убие. Това българите научиха от коментар на своя премиер. Вътрешният министър мълча, а като продума, не се чуваше много, а още по-малко се разбираше. Но не това е важното в случая.
Борисов посочи Алексей Петров, обявен за главата на българския престъпен „Октопод”, като възможен организатор. Смята се, че Петров стои и зад разкритията на вестника. А един депутат даже бил предупредил премиера за „възможна провокация чрез взрив”. „Осведоменият”, който днес е независим депутат – след обиколка на почти всички партии, не назова източник и отговори с общи приказки пред медиите.

Кожена тужурка и взрив

Както винаги, с най-радикална версия излезе Янев, лидерът на „генномодифицираната партия” РЗС: ”Моята теория е, че премиерът е силен по време на хаос. Силен е, когато има показни убийства и взривове. Очаквам в скоро време той да сложи черния шлифер, да ходи по улиците и да вдига белите чаршафи на труповете – това му е силата на Бойко Борисов. Той видя, че не може да борави с европейски средства.”

В заглъхващото ехо твърде малко се говореше за покушение срещу свободата на словото, а най-честата аналогия бе с взрива пред редакцията на вестник „Труд” от януари 1998. В нерадостните коментари, тиражирани от медиите, личеше тягостно усещане, че мутрите не са сврени в ъгъла, а напротив, овластени са, качват се все по-нагоре по стълбицата на властта, откъдето се плезят на всички евромечтатели.

Шенген се отдалечи още малко

„Знаем за експлозията, но не и за обстоятелствата зад нея. Очакваме българските власти да извършат пълно разследване и да изправят виновните пред правосъдието”, заяви говорителката на Европейската комисия Пия Хансен.

EUobserver писа, че случаят може да навреди на българската кандидатура за Шенген. Изданието цитира мнението на политолога Огнян Минчев, който смята, че и София, и Брюксел имат прекалено „бюрократичен” подход към проблема. „Европейският съюз е объркан от степента на „проникване на криминални фигури в политиката и тайните служби” и е пасивен наблюдател на „мафиотските екшъни”, които се развиват в страната. Той смята, че Борисов има „добри намерения”, но не винаги използва демократични средства за постигане на целите си.”

EUobserver се позовава на информация на вестник “Дневник”, според която законът за електронното подслушване от 2010 г. е довел до поне 10 000 разследвания, повечето без съдебна заповед.”

Кой печели, кой губи

Според ръководството на “Галерия” взривът е „политически акт, целящ да ни сплаши”, защото вестникът е „критичен към правителството”. И е „опит за сплашване към тези, които ще говорят.” Изданието е подготвяло публикация за контрабандата в България.

Екплозията вдигна прах от догадки за възможния мотив. С други думи, кой печели и кой губи от нея. Не било правителството, разбира се; не е и пострадалата редакция; дали пък не е Волен Сидеров („АТАКА”), или политическата мишена е вътрешният министър Цветанов. Що се отнася до последната публична версия – Цветанов насъбра критична маса от гафове, така че колизия не е и нужна.

Взривът в редакцията на в. „Галерия” и издателство „Милениум”, съвпадна – случайно или не – с датата, в която преди година бе задържан Алексей Петров с шумна акция и по унизителен начин. Това предизвика още спекулации по темата, тъй като този вид подаръци са обичани от тайните служби. Един от популярните примери за тях е покушението срещу писателя-дисидент Георги Марков на рождения ден на правешкия дикатор.

Но да се върнем в наши дни. Случаят малко наподобява  нашумялата шведска сага „Милениум”, в която един журналист от малък, но храбър вестник, разследва престъпления, заради които го следят; обират редакцията, проникват в компютрите и т.н. В книгите и филмите в повечето случаи доброто побеждава след доволно количество перипетии, които предизвикват сладки тръпки в публиката. И в България те не липсват, но страшно нагарчат. А краят на сагата въобще не се вижда.

/Дойче веле/