Тълкуванията на евромеханизма: 8 рунд

http://vladimirshopov.wordpress.com/

Време е за вече традиционния зимен ритуал по четене на евродокладите за престъпността и корупцията в България. Най-накратко казано, този не носи особено добри новини за правителството. Бележките към работата на полицията, нуждата от повече сътрудничество между отделните институции, необходимостта от по-аналитично отношение към организираната престъпност са ясна индикация за това. С други думи, „с легни, стани, пак легни….” няма да стане. Отново се говори за „цялостни реформи”, но този път и в полицията, а не само в съдебната система. В докладите дебют прави и темата със СРС, която попада там с основание. Въпросът е само маркиран, но може да тръгне във всякаква посока до летния доклад. Комисията върна баланса между двете теми: правосъдие и вътрешни работи и подсказа, че банализираната стратегия „ние работим, другите пречат” не работи. Ако тоналността и съдържанието на този доклад се запазят до лятото, на кабинета му предстоят трудни дни. На фона на написаното, за ориентиране към финал на самия механизъм пък и дума не може да става.

Публикуването на тези доклади обикновено е повод за мини-медийна война между партии, институции и политици и в подобна шумотевица е все по-трудно да се анализира подробно самия механизъм за контрол. По тази причина си заслужава да си припомним някои базови неща за него.

Механизмът за не е просто „секторен”, тоест не се отнася единствено до политиката на съюза в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това например се вижда съвсем ясно от мотивите му. Контролът върху България е с цел постигането на състояние, при което да могат да се „прилагат ефективно европейските закони, политики и програми”. Да, проблемът е в тези два сектора, но ефектите от недостатъците в тях обхващат целия периметър на членството. По тази причина на него не може да се гледа просто като недовършена глава от преговорите. Тук е и обяснението за възможността този механизъм за контрол да се обвързва с други теми. Това стана с фондовете през 2008 година, сега се прави с влизането в Шенген. През проблемът с корупцията пък бе направен мост и към обществените поръчки в България.

Механизмът е гъвкав. В него влизат и излизат теми, често без това дори да се забелязва от широката публика, а и политиците. Това се случи с въпроса за статута на главния прокурор, който все още не е получил развитие, но може да бъде винаги активиран. Неприятно за сегашното мнозинство, но сега това се случва с тежкия скандал със СРС-тата и злоупотребата с тях. Темата е по-скоро маркирана, но може да тръгне в много лоша посока до летния доклад. Комисията не гледа на нея просто като самостоятелен проблем, а като потенциална въпросителна въобще с върховенството на закона. Нещо, което, да припомним, се случи на тройната коалиция. Урокът за гъвкавостта на този контролен инструмент бе преподаден и на новото правителство, но не е ясно то какво точно ще разбере.

Механизмът за наблюдение е инструмент за издаване на политически оценки за България. Неговите мнения и изводи са вече неизменна част от политическия профил на страната и ако някой се интересува от нея със сигурност ще погледне какво пише там. Съдържанието на тези доклади е мерна единица за политическата конвертируемост на България, независимо кой точно се зове премиер или вътрешен министър към даден момент. Докато всички се радваха, че предпазната клауза за България не бе активирана, безсрочният инструмент за контрол се оказа много по-удачния лост за натиск. Политическият му оттенък тежи все повече на страната и се превръща в пречка за една по-добра европейска политика. От този последен доклад дори не се виждат наченки на възможности за дискусия за край на процедурата.

Шестте критерия за оценка са всъщност едно цяло. Разделянето на критериите на тези, които правителството си е едва ли не изпълнило и тези, които съдебната система не е, просто не работи. До втръсване е повтаряно, че за да отпадне механизма трябва да бъде постигнат напредък по всички шест писти. Тук стратегията „ние се реформираме, а те (съдиите) не”, няма как да издържи дълго време и така и стана. Сегашният доклад е напомняне от страна на комисията именно на този реалност. По тази причина не е случайно, че отново се говори за това как трябва заедно да работят институциите. Това пък е деликатна реплика към управленския модел на Б. Борисов, известен ни от откровенията на премиера пред своите министри. С други думи, не е лошо Ц. Цветанов и В. Танов да се чуват отвреме навреме и дори да свършат нещо заедно.

Това са някои от по-важните елементи на вече досадния, но все така необходим евромеханизъм. Сега ще има няколко дни гюрюлтия, замерване с интерпретации, при които обикновено надделява най-шумния, ПР-ски реакции. След това всички ще кротнем в очакване на рунд 9.