18
сеп
И цирк “Игнатов†Ñе развихри предизборно
От: pointburgas
След като миниÑтрите Тотю и ДÑнков обещаха /първиÑÑ‚ категорично, вториÑÑ‚ – Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ уÑта/ вдигане на пенÑии и заплати Ñлед Ðова година, Ñлед като транÑпортниÑÑ‚ МоÑковÑки повтори мантрата “за три чаÑа до морето Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð° или влак†/позната още от поÑледните дни на Иван КоÑтов в качеÑтвото му на премиер/, Ñлед като здравниÑÑ‚ КонÑтантинов обеща по-малко болници но “ÑÑŠÑ Ñъвременна апаратура†и Ñлед като вчера премиерът БориÑов прерÑза поредната лентичка, в ÐºÐ¾Ð½ÐºÑ€ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñлучай на футболно игрище тип “по Ñтандартите на ФИФÐâ€, каквото и да означава това, дойде ред и на проÑÐ²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð˜Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð¾Ð² да даде ÑвоÑта дан в предизборната ÑловеÑна вакханалиÑ, вещаеща вÑÑкакви благинки за изпоÑÑ‚Ð°Ð»ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚.
Ðакратко, миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Игнатов амниÑтира двойкаджиите от поправителната ÑеÑÐ¸Ñ Ð½Ð° матурите и им даде трети шанÑ. Ðещо, което за първи път Ñе Ñлучва, откакто преди четири години бÑха въведени задължителните зрелоÑтни изпити.
Пълният текст »
5
сеп
Прилив на правоÑлавие и българÑка реч
От: Ðикола Инджов
Съзнанието на Ñъвременника е обременено от идеологичеÑки Ñ‚ÑŠÐ»ÐºÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑториÑта. Отдавна е заглъхнало ехото на войните и въÑтаниÑта българÑки, но породеното от Ñ‚ÑÑ… политичеÑко разделение разÑжда Ñърцевината на нациÑта. И не заради друго, а за нашето ÑпаÑение е крайно време да Ñи Ñпомним, да преоÑмиÑлим, да имаме предвид във вÑекидневието Ñи ÑъбитиÑ, които не излъчват Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° кръв и дим на пожари, но Ñа непреходно ÑъдбоноÑни за отечеÑтвото. Като БългарÑкиÑÑ‚ Великден нÑкога в Цариград, когато картата на разпроÑтранението на българÑката народноÑÑ‚ бе начертана Ñпоред разпроÑтранението на българÑкото правоÑлавие.
Има ли подобно мерило днеÑ?
Има! Въпреки продължаващото в ÑъвкупноÑÑ‚ девет ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ·Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñване на нашите отечеÑтвени земи, оÑтанали в миналото извън пределите, а в наÑтоÑщето – извън закрилата на българÑката държава.
Едно безÑпорно доказателÑтво за това твърдение Ñе намира в току що публикуваната книга на тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑтел Димитър Шалапатов “БългарÑките хриÑтиÑнÑки Ñелища в Западна (БеломорÑка) ТракиÑâ€. Книгата предÑтавлÑва краеведÑко изÑледване, що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ опиÑаниÑта на бит и Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñелата на ГюмюрджинÑка, КÑанитийÑка, Дедеагачка, Димотишка и СофлйÑка околиÑ, както и в Караагачки окръг. Едновременно авторът е ползвал напиÑаното от видни тракийÑки книжовници – летопиÑци на въжделениÑта и разорениÑта на българÑкото наÑеление, векове наред обитавало териториÑта между ЕгейÑко море и Родопите, реките Струма и Марица. Изданието е илюÑтрирано Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ интереÑни фотографии, показващи Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´ на Ñелата, прочути меÑтноÑти, както и руините на изчезналите българÑки поÑелища Ðткьой, Тахтаджик, Пишманкьой, Сачанли, ФатирÑка и Кърчифлик. ÐÑколко архивни Ñнимки напомнÑÑ‚ за родопÑката архитектура в беломорÑÐºÐ¸Ñ Ð¹ вариант, за ноÑиите, за вÑтърните мелници, за потомÑтвените занаÑти и риболова в лагуната Порто ЛагоÑ.
Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ кръÑтовищна Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° българи, гърци и турци, но Ñамо българите Ñа прогонени от Ñвоите поÑелища, чифлици, ливади, гори, камиларÑки пътища, манаÑтири, училища, пазари, Ñъборни и панаирджийÑки меÑтноÑти и Ñ‚.н. Това не означава нищо друго, оÑвен че Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ðµ обезбългарÑвана! Кога Ñ Ð¶ÐµÑтоки наÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ (от турÑките влаÑти – геноцидът над българÑките Ñела по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Марица през еÑента на 1913 година; от гръцките влаÑти – интернирането на цели българÑки региони по ЕгейÑките оÑтрови през 1921 година), кога по повелÑта на международни договори (БерлинÑкиÑ, БукурещкиÑ, ÐьойÑкиÑ). ОбезбългарÑването на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· двадеÑети век е иÑторичеÑка иÑтина, но дали не ÑъщеÑтвува и нÑкаква друга реалноÑÑ‚, Ñъщо в иÑторичеÑко измерение? Дали тракийÑките бежанци, пренеÑли език, бит, традициÑ, Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ фолклор в държавната българÑка териториÑ, не Ñа оÑтавили по родните Ñи меÑта нетленни Ñледи от Ñъщите елементи на човешкото общеÑтво?
ОÑтавили Ñа! Из Беломорието навÑÑкъде в говора на меÑтните люде проÑветва по нÑÐºÐ¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка дума, а развърже ли Ñе приказката – и многоÑловна българÑка реч. Ðз дочух Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в Ñелото на Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´ от уÑтата на хора Ñ Ð¸ÑлÑмÑко вероизповедание, Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¾ гражданÑтво и Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко потекло. Това потекло може да бъде прието за помашко – и заключениÑта да Ñвършат дотук. Ðо преди онова “време разделно” ноÑителите на речта Ñа били чиÑти българи. Езикът българÑки е Ñъхранен в говора на хората, обитаващи българÑките хриÑтиÑнÑки Ñелища и околните паланки и махали. И въпреки че топонимиÑта между поречиÑта на Струма (Стримон) и Марица (Мерич, ЕвроÑ) е Ñъзнателно и методично променÑна, дори и меÑтните жители Ñпоменават наÑелените пунктове Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ им имена, не вÑички от които Ñа от рупчоÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Също признак на ÑÑŠÑ…Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, който за едни е език майчин, за други – език битов, за трети – език родов, за четвърти – език еÑнафÑки. Да припомнÑ, че еÑнафÑкиÑÑ‚ език е бил Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñтрумент на дюлгерите и медникарите, – профеÑионално наречие, което майÑторите занаÑтчии използват за разговор помежду Ñи при преговорите Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ на Ñтроежи и купувачите на бакърени Ñъдове. МайчиниÑÑ‚ език поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтни проблеми пред езиковеди и антрополози. Откъде е дошъл при Ñъвременните помаци, Ñлед като не Ñе изучава в училище и не Ñе употребÑва в админиÑтрациÑта? И Ñлед като има българоглаÑни беломорци днеÑ, нима нÑма българокръвни?
Димитър Шалапатов е обикалÑл БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ пътищата на академик Любомир Милетич, ХриÑто Караманджуков и ÐнаÑÑ‚Ð°Ñ Ð Ð°Ð·Ð±Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð². Той поÑтоÑнно Ñъпровожда ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð· Ñ Ð¾Ð±ÑˆÐ¸Ñ€Ð½Ð¸ цитати от техни изÑледваниÑ, а Ñъщо така и от пиÑаниÑта на родолюбиви тракийци, Ñъздали любопитна и полезна краеведчеÑка литература за Ñвоите родни меÑта – Георги Сапунаров и Кирил Бакърджиев от Доган ХиÑар, Мара Михайлова от Чобанкьой, Стъю Попов и Харалампи Етакчиев от Дервент, Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð¡Ð»Ð°Ð²ÐºÐ¾Ð² и Делчо ПорÑзов от Сачанли, Георги Згрипаров от Калайджидере, Петко Кидиков от Хаджилар, Димитър Карев от Балъкьой, Златко Попчев – потомък на Янюрен, Пеатър Коруев – от Габрово (КÑантийÑко), Георги Вулев от Еникьой и много други. Между Ñ‚ÑÑ… и авторът на наÑтоÑщите редове – потомък на българи от патриаршеÑкото Ñело МанаÑтир. Защо патриаршеÑко? Защото Ñпоред мене там е завършил Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ñи път Патриарх Евтимий ТърновÑки, но това в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ друга тема…
Книгата на Димитгър Шалапатов отбелÑзва една малко извеÑтна реалноÑÑ‚ –прилив на правоÑлавие и българÑка реч от Ñелища, в които уж нÑма българи.
По начало Беломорето е триезично. Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° обÑтоÑтелÑтво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе оÑмиÑли Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на забележителната Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° интеграциÑта на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð² рамките на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз. Когато паднат границите, когато започне да Ñе оÑъщеÑтвÑва многоÑтранното ÑътрудничеÑтво между трите днешни държавни тракийÑки региона – българÑкиÑÑ‚, гръцкиÑÑ‚ и турÑкиÑÑ‚, кой ще бъде доминиращиÑÑ‚ език? Едва ли нÑкой от петте езика на дипломатичеÑкото общуване – английÑкиÑÑ‚, френÑкиÑÑ‚, руÑкиÑÑ‚, иÑпанÑкиÑÑ‚ и немÑкиÑÑ‚. Ðе може ли той да бъде езикът, който Ñе е налагал като първенÑтвуващ нÑкога, и който отново има цивилизационни предимÑтва да Ñе наложи във вÑекидневното единодейÑтвие на беломорÑките тракийци?
Ð’ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñпоред ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ вÑеки, който докаже, че има гръцки произход, колкото и далечен да е, или че има роднинÑка връзка Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ граждани, може да поиÑка разрешение за пребиваване и в перÑпектива за узаконÑване на пребиваването Ñи да получи гръцко гражданÑтво. Специално поÑочени инÑтитуции ще оказват ÑъдейÑтвие и правна помощ на тракийÑките бежанци, които желаÑÑ‚ да Ñе завърнат в БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на отказ от българÑко гражданÑтво, и еÑтеÑтвено, на отказ от българÑко ÑамоÑъзнание. Българите бежанци от БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð±Ñ€Ð¾Ñват ÑÑŠÑ Ñвоите потомци приблизително поне петÑтотин хилÑди души. Толкова много българи едва ли биха Ñе погърчили дори и заради ноÑталгиÑта по родната земÑ, където Ñа коÑтите на деди и прадеди. Да Ñтанеш грък Ñигурно има нÑкакви предимÑтва, но да Ñи оÑтанеш българин е израз на нравÑтвеноÑÑ‚, коÑто например не допуÑка аÑимилациÑта на една народноÑÑ‚ като ÑредÑтво за Ñамоутвърждаване на друга. . Така че гръцкиÑÑ‚ закон предвижда твърде виÑока, твърде неÑправедлива цена за онези тракийÑки българи, които мечтаÑÑ‚ за ТракиÑ. Ðе Ð¿Ð¾Ð´Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð»Ð¸ този закон голÑмата европейÑка Ð¸Ð´ÐµÑ Ð·Ð° Ñвободно движение на хора, капитали, Ñтоки? И не е ли това предварително препÑÑ‚Ñтвие пред другата голÑма Ð¸Ð´ÐµÑ Ð½Ð° времето – â€œÐ¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ· граници!â€?
Какви Ñела, какви църкви по българÑкото Беломорие!
РавнинÑките Ñела Ñа вгледани във Ð²Ð¾Ð´Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð“ÑŽÐ¼ÑŽÑ€Ð´Ð¶Ð¸Ð½Ñки Ñнежник, а планинÑките –. в егейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñтор. От равнината Ñе уÑеща закрилницата Родопа – щит пред Ñърцето на ТракиÑ, а от планината Ñе Ð´Ð¾Ð»Ð°Ð²Ñ Ñредиземноморието като българÑки ареал, отнет ни и той Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ 22376 кв. км. земÑ, от коÑто Ñа прокудени 600.000 души. Това Ñа бежанци от 77 българÑки хриÑтианÑки Ñелища, 2 патриаршиÑтки и 2 на огагаузени българи.
Църквите Ñа едновремешни и обновени, те ноÑÑÑ‚ имената на българÑките Ñветии, така както родените там и техните днешни потомци. От там в Ñегашна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° прилив и на възречени имена – Димитровци, Георгьовци, Илиевци, ÐтанаÑовци, Ивановци, Ðиколовци, Вълчовци, Стоювци и Ñ‚. н.
Книгата на Димитър Шалапатов е Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² тракийÑката кауза и в доброÑÑŠÑедÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð½ÐµÑ. Защото по религиозни празници и Ñъбори потомците на тракийÑките бежанци вече Ñвободно поÑещават Ñелата на Ñвоите деди и прадеди. Те минават по преки предишни пътища и по отворените за нов живот проходи при Илинден, Златоград, Ивайловград. Очаква Ñе в най-Ñкоро да Ñе отвори и главниÑÑ‚ проход Маказа. Тази книга е на разположение на пътуващите и като великолепен фотоалбум за българÑкото Беломорие, като пътеводител през иÑториÑта и Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½.
23
авг
Да ви имам изключениÑта, миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Цветанов…
От: Живко Желев, http://robstvo.wordpress.com/
Вицепремирерът ДÑнков Ñе изказа по телевизора, че за разлика от нормалните европейÑки Ñтрани, които харчат 1.5% от БВП за Ñектора отбрана и национална ÑигурноÑÑ‚, у Ð½Ð°Ñ Ñамо за МВРотиват 2 процента от БВП. Рза Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñектор – 4 процента. Тези цифри не Ñа голÑма тайна, но ни дават интереÑна възможноÑÑ‚ да Ñи направим бакалÑката Ñметка, че при 70 млрд.470 млн. лева БВП за 2010 г., вътрешното миниÑтерÑтво харчи доÑта повече от прокламираните около един милиард лева.
ДругиÑÑ‚ вицепремиер и миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на вътрешните работи, Цветанов издаде заповед, Ñ ÐºÐ¾Ñто забрани дарениÑта за МВР. Под натиÑк, както винаги Ñтава у наÑ. Първо под натиÑка на медиите и второ, а вÑъщноÑÑ‚ първо, заради изказваниÑта на виÑокопоÑтавени Ñлужители от ЕС, че „вÑÑкакви Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° МВРÑа недопуÑтими“.
Г-н Цветанов, обаче, е на друго мнение. Ð’ ÑвоÑта забранителна заповед той е допуÑнал „некои“ изключениÑ:
â€žÐ¢Ñ /заповедта/ въвежда четири изключениÑ, а именно:
- общини;
- държавна Ñтруктура, коÑто има функции във връзка Ñ Ð¾ÑъщеÑтвÑването на държавната влаÑÑ‚;
- държавно предприÑтие или търговÑко дружеÑтво ÑÑŠÑ 100% държавно учаÑтие в капитала;
- международни органи или организации, чуждеÑтранни държавни органи, ЕС или инÑтитуции, Ñвързани Ñ Ð•Ð²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹ÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз.
Договорите за допуÑтимите Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе оповеÑÑ‚Ñват публично, но Ñамо ако в Ñ‚ÑÑ… нÑма клаÑифицирана информациÑ, Ñтава ÑÑно още от заповедта.“ /NEWS.BG/
Пълният текст »
15
авг
БългарÑката битка, в коÑто вÑички Ñа победители
ÐÑкои определиха Ñтаналото като предизборен театър, други – като налагане на законноÑтта. Може и да не е театър, но Ñамо две Ñедмици Ñлед началото Ñи титаничната битка между правителÑтвото и най-голÑмата ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñтраната приключи Ñ ÑƒÑпех – и двете Ñтрани излизат от Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ победители. При това без да падне нито една „жертва”, без да Ñе промени каквото и да било и без да Ñе налага законноÑтта.
Пълният текст »
6
авг
Ðлкохолинг и мацкинг в българÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸Ñтинг
От: Георги Папакочев
Ðовото хилÑдолетие откри и нови ваканционно-пиÑнÑки изÑтъплениÑ: „влакинг†(да Ñърфираш върху покрива на движещ Ñе влак), „автобуÑинг†(да Ñе изправиш в цÑл ръÑÑ‚ от люка на препуÑкащ автобуÑ) и „балконинг†(да Ñкочиш в баÑейн от хотелÑки балкон).
Содом и Гомора “на 20 км от Бургає
Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¿ÑƒÐ»ÑрниÑÑ‚ „туриÑтинг†вече изцÑло Ñе идентифицира Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±ÑƒÐ·Ð´Ð°Ð½Ð¾ пиÑнÑтво и плътÑки разгул. И докато в „Ñлавните†години на СИВ отдъхващите на българÑкото Черноморие труженици от братÑките ÑоциалиÑтичеÑки Ñтрани акцентираха повече на Ñлънчевите бани и на Ñкромната бутилка бÑло вино, Ñ ÐºÐ¾Ñто прекарваха пред палатки и каравани Ñвоите летни вечери, Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ‚ Ñе развлича другоÑче. След като изпробваха ПортугалиÑ, ИÑпаниÑ, пенÑионерÑките курорти на Палма де Майорка и КанарÑките оÑтрови, жадните за пиене и Ñвежа плът европейци най-Ñетне откриха Ñвоето точно меÑтенце на Балканите. Там, в крайбрежието на новооткритите мощи на Ñв. Йоан КръÑтител, през лÑтото тече живот, който новата комиÑÐ¸Ñ Ð·Ð° Ñпазване на добрите нрави към българÑÐºÐ¸Ñ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸ Ñинод би могла без капка колебание да приравни ÑÑŠÑ â€žÐ¡Ð¾Ð´Ð¾Ð¼ и Гомораâ€.
Пълният текст »
24
юли
Законът за езика и езикът на закона
От: pointburgas
За пореден път в българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ Ñе пече закон за българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. ЧервениÑÑ‚ депутат Любен Корнезов Ñе захванал да пише закон за езика, защото по КонÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ðµ Ñ‚Ñ€Ñбвало да започнем да пазим Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи език още преди 17 години, заÑви ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ пред бТВ. Корнезов иÑка рекламите, имената на площади, улици и пътни знаци да бъдат на българÑки. ПриÑъдите Ñъщо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе произнаÑÑÑ‚ на майчин език, незавиÑимо от това дали оÑъдениÑÑ‚ е нашенец или чужденец. Ðа партийни митинги и конференции да Ñе говори Ñамо на българÑки, отÑича конÑтитуционалиÑÑ‚ÑŠÑ‚. Ðко ли не – глоба 1000 лв. Корнезов признава, че не Ñкача Ñрещу диалекта в българÑкиÑ, ÑамиÑÑ‚ той говори Ñ ÑмболÑки акцент. За да напише закона, Корнезов почерпил от опита на ФранциÑ, Полша, та дори далечен Китай. ..
Ð’ идеÑта на депутата Корнезов нÑма нищо лошо. Дори напротив. Ðо изпиÑването на рекламите, имената на площади, улици, пътни знаци и пр. е Ñамо външната, формалната чаÑÑ‚ на проблема за българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº.
Пълният текст »
17
юли
СамоубийÑтвото на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸Ð·ÑŠÐ¼
От: Елена Ðиклева
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ñтрана, в коÑто животът Ñе крепи на много тънка нишка. ТрÑбваше да загинат хора на магиÑтрала ТракиÑ, за да Ñе разбере, че автобуÑите Ñа Ñтари, а техничеÑките прегледи – фиктивни. Ðа друг Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð°Ñ…Ð° колелата в движение, а при проверка в Ð´Ð²Ð¸Ð³Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° трети откриха капак от тенджера вмеÑто филтър. Така в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе „извозват“ ХОРÐ.
13-годишно германÑко момиче бе заÑмукано от тръбата на баÑейн в Златни пÑÑъци и Ñе удави. Щом подобна Ñ‚Ñ€Ð°Ð³ÐµÐ´Ð¸Ñ Ñе допуÑка в „елитниÑ“ курорт, в Ñ‡ÐµÑ‚Ð¸Ñ€Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð¾Ñ‚ÐµÐ» „Берлинâ€, където почиват главно чужденци, можем да Ñи предÑтавим Ñтандартите за българи.
Пълният текст »