“Големият брат” обсебва социалните мрежи

Разузнавателните служби на САЩ ровят в социалните мрежи в търсене на прогнози за бъдещето

Ако се съди по запитванията в интернет от федералните правоохранителни и разузнавателни служби, американското правителство търси софтуер, способен да следи социалните мрежи, за да прогнозира всякакви неща – от бъдещи терористични атаки до чуждестранни въстания.
Стотици разузнавателни анализатори и сега пресяват чуждестранните поствания в Туитър и Фейсбук, за да следят събития като Арабската пролет. Но в официална “молба за информация” от потенциални подизпълнители неотдавна ФБР формулира желание за дигитален инструмент за сканиране на цялата вселена на социалните медии – повече данни, отколкото човешките същества биха могли някога да обработят.

Министерството на отбраната и службата на директора на националното разузнаване също се обърнаха към частния сектор за начини да се автоматизира процесът на идентифициране на нововъзникващи заплахи и бунтове с помощта на милиардите постинги, които хората споделят всеки ден.

“Социалните медии станаха първата инстанция за комуникация в криза, измествайки традиционните – полиция, пожарна, спешна медицинска помощ и журналисти. Социалните медии си съперничат със спешния телефон 911 при реакции на кризи и информиране”, пише в молбата на ФБР.

Предложенията вече предизвикаха загриженост сред защитниците на личната неприкосновеност, които се тревожат, че подобни опити за мониторинг може да имат смразяващ ефект върху потребителите.

Джинджър Маккол, директор на базирания във Вашингтон Иформационен център за неприкосновеността на електронните данни, каза, че не е работа на ФБР да наблюдава легитимното свободно слово без точно определена конкретна причина, свързана с правоприлагането.

“Ако всеки път трябва човек да се страхува, че федералното правителство те следи, надничайки през рамато ти и слуша какво говориш, това ще повлияе на начина, по който говориш и по който се държиш”, каза тя.

От ФБР заявиха за Асошиейтед прес, че предложената от тях система има за цел да наблюдава само публично достъпна информация и няма да се фокусира върху конкретни лица или групи, а върху думи, свързани с престъпна дейност.

Анализирането на публична информация не е нищо ново в света на разузнаването. По време на Студената война, например, агенти на ЦРУ четяха руски вестници и прехващаха телевизионни и радиоемисии с надеждата да отгатнат какво мислят съветските лидери.

Но възходът на социалните медии през последните години измени драматично както вида, така и количеството на свободно достъпната информация. Например, главният изпълнителен директор на Туитър Дик Костоло заяви на конференция неотдавна, че за всеки три дни потребителите на микроблоговата услуга изпращат средно по 1 милиард съобщения.

“Това наистина би трябвало да е златна епоха за събирането на разузнавателна информация, в смисъл, че хората дават мило и драго, за да се себеизразяват”, каза Рос Стейпълтън-Грей, бивш аналитик в ЦРУ, а сега технологичен консултант, който съветва компании по въпроси на сигурността, наблюдението и неприкосновеността на личните данни.

Като служител в началото на 90-те в агенцията, превърнала се впоследствие в Национално разузнаване, Стейпълтън-Грей твърди, че ранните усилия на американската разузнавателна общност да обхванат по-добре нарастващия обем от информация, налична в интернет, срещнали съпротива от “старите пушки”, които смятали, че служебните тайни са по-ценни от информацията, с която всеки може да се сдобие.

Но постингите на разузнавателните служби, търсещи по-качествени инструменти за мониторинг на социалните мрежи показва, че тази съпротива се е стопила.

Системата, за която мечтаят в изследователския отдел на Националното разузнаване, ще слива всичко – от търсачките в интернет през статиите в Уикипедия до камерите за наблюдение на автомобилното движение, за да “изпреварва новините”, като предвижда важните събития – от икономически хаос до епидемии.

Програмата на Министерството на отбраната ще може да следи социалните медии, за да засича разпространяването на информация, която би могла да да засегне войниците на бойното поле, но и да предостави възможност на военните да провеждат собствени “операции за влияние” в социалните медии в противодействие на вражески кампании.

Националното разузнаване и министерството на отбраната заявиха за Асошиейтед прес, че не могат да се вместят в поставения от агенцията срок да отговорят на конкретни въпроси за замислените проекти.

ФБР пита за уебприложение, което автоматично да претърсва социалните мрежи за данни, които да алармират оперативния център на Бюрото за избухващи кризи в развитието им и да ги плотира в интерфейс, например Google Maps.

За да работят добре подобни системи, техните създатели ще трябва да преодолеят няколко технологични предизвикателства, най-лесното от които е обработката на огромно количество данни.

Напредъкът в Ñ‚.нар “изчисления в облак”(сloud computing) направи обработването на големи групи от данни по-лесно от когато и да било чрез разпределяне на работата в широки мрежи от компютри.

Вместо това експертите в тази област посочват, че всъщност основното препятствие е да се научат компютрите да четат. За да пресява зрънцата на ценната информация от ненужната плява, софтуерът трябва да разбира тънките нюанси на значението в съобщенията в Туитър и блоговете, за да може да различи например сериозно изказване от шега.

Решаването на тези проблеми се пада на учените в области като обработка на естествен език и компютърна лингвистика – същите специалности, които дадоха на света гласово активирания асистент “Сири” на Айфон и компютърната система “Уотсън” на Ай Би Ем, които надвиха човешките си противници в американската телевизионна игра “Риск” (Jeopardy).

Компанията от Сан Франциско за обработване на интернет информация Лингуастат (Linguastat Inc.) работеше заедно с федералния Център за контрол над заболяванията по време на епидемията от свински грип през 2009 г., за да следи обществените страхове и опасения в социалните мрежи и да определя дали се възприемат посланията на Центъра за общественото здраве.

Съоснователят на компанията Джон Пиер заяви, че проследяването на общественото мнение зависи от много повече фактори, отколкото простото търсене в социалните мрежи на определени думи и фрази.

“Дали просто само го споменават, или го харесват, или не го ли харесват, дали го казват в правилния контекст или става дума за банда на име “Суайн флу” (Свински грип)?, обяснява Пиер.

Автентичността също се превръща ва проблем при анализирането на социалните мрежи. Компютърни програми, известни като ботове, вече заразяват медии като Туитър с безполезни постинги, подобни на спама при имейлите.

Изследователят Тим Хванг е скриптирал свои ботове, за да разбере колко голямо влияние биха имали над социалните мрежи и твърди, че способността да се създават ботове, напълно имитиращи човешката личност, с времето ще се подобрява все повече.

Това има значение при събирането на разузнавателна информация, защото ботовете биха могли да заблудят анализаторите (и техния софтуер) и да ги накарат да си мислят, че виждат истинска промяна в социалните нагласи, което всъщност може да е правителствена пропагандна кампания, осъществявана например от потребители на Туитър, които изобщо не съществуват.

“Разполагаме с всички данни, но как да разберем кое е истина и кое не?”, обяснява Хванг.

Уилям Маккантс, анализатор в Центъра за военноморски анализи и бивш служител в Държавния департамент, се занимава с мониторинг на пропагандата на Ал Каида онлайн.

Той се опасява, че системите, търсени от ФБР и другите агенции, може да доведат до прекомерно упование в технологиите за сметка на внимателно обучените анализатори, които все още са по-добри в отсяването на най-важните факти.

“Колкото повече данни използваш и колкото по-сложен е софтуерът, толкова е по-вероятно да потвърдиш добре известна баналност”, каза Маккантс. Той разказа любимата шега на негов приятел. “Не беше нужно да си в Туитър, за да разбереш,че в Египет става революция”.

Медияпул