1
ное
Ð’ чаÑове на разколебаване и безпътица…
От: Ðкадемик Михаил Ðрнаудов
…Ðо енергиÑта на българите не Ñе изчерпваше Ñамо и политичеÑката и църковната борба. Редом Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ¾-общеÑтвените домогваниÑ, и като Ñ‚Ñхно еÑтеÑтвено допълнение в една по-Ñпокойна облаÑÑ‚, вървеше вÑеÑтранниÑÑ‚ културен подем, отбелÑзал в учебно дело, в книжнина, в икономичеÑки живот, в Ñоциални и хуманни почини удивителни придобивки. Българите държаха за пълно изравнÑване в облаÑтта на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ‡ÐµÑки труд Ñ Ð¿Ð¾Ñтигнатото от народи,, които имаха зад Ñебе Ñи дълги традиции. Едва излÑзла първата новобългарÑка печатна книга в 1806 г., „Ðеделникът” на Софроний, и едва проникнал в школата първиÑÑ‚ буквар от 1824 г. на Петър Берон, ние виждаме да Ñе развива бързо една образователна и художеÑтвена литература, коÑто доÑтига преди ОÑвобождението до крупните дела на Славейков, Любен Каравелов, Друмев, Ботев, Дринов и Вазов и коÑто Ñмело може да Ñе мери по цена за националното възпитание Ñ Ð½Ð°Ð¹-доброто, което притежаваха ÑÑŠÑедите ни.
Пълният текст »
23
окт
И Ñега кво прайм?
От: Иван Кулеков
Ðе, това, което Ñе Ñлучи в БългариÑ, не е възможно да бъде отразено в едно заглавие. Ð’ ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñа нужни повече заглавиÑ. Ето ги:
ЗÐПОЧÐРОПЕРÐЦИЯ „ПРÐЙМ ТÐЙМ“
ÐÐÐЕСЕРЕ ЯДРЕРУДÐРВЪРХУ ПОЛИЦЕЙСКÐТРПРЕСТЪПÐОСТ
СЧУПЕРЕ ГРЪБÐÐКЪТ ÐРМЕВЕРЕЙЩИÐÐТÐ
ГУЩЕРЪТ С ПÐГОÐИ СКЪСРОПÐШКÐТРСИ
ФИЗКУЛТУРÐИК ОТÐЕ ДУМÐТРÐРКÐТÐДЖИИТЕ
ПРЕХОДЪТ ЗÐВЪРШИ ОЩЕ ВЕДÐЪЖ
По-Ñкоро камила би преминала през иглени уши, Тодор Живков би възкръÑнал и би Ñтанал гард на Бойко БориÑов, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¸ Ñе отказала от териториалните Ñи претенции към Луната, отколкото Цветан Цветанов да забрани на Ñвоите полицаи да питат: „И Ñега кво прайм?“. Ðо ето нá – Ñтават чудеÑа и полицейÑкиÑÑ‚ миниÑÑ‚ÑŠÑ€ обÑви, че това ще бъде чудо номер едно в предизборната програма на полицейÑката партиÑ.
Пълният текст »
10
окт
Страхът от българÑкото “нашеÑтвие”
От: Георги Папакочев
Тези дни първо британÑката вътрешна миниÑтърка Тереза Мей, а Ñлед това и ÑамиÑÑ‚ премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейÑката директива за Ñвободното придвижване на хора. ОÑновната им загриженоÑÑ‚ идва от предÑтоÑщото през 2014 година премахване на трудовите Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° българи и румънци. Същевременно узнахме и нещо друго: че британÑкиÑÑ‚ външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ УилÑм Хейг вече Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ ÑтратегичеÑка Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° отношениÑта между Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ЕС, коÑто Ñпоред румънÑÐºÐ¸Ñ Ð². â€Ð Ð¾Ð¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð±ÐµÑ€Ð°â€ Ñ‰Ðµ включва и въпроÑите за „контрол на миграциÑтаâ€. Ð’ рамките на Ñпешно организирана телевизионна изÑва българÑкиÑÑ‚ външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Ðиколай Младенов Ñе опита да уÑпокои наÑелението, че не ÑъщеÑтвувала опаÑноÑÑ‚ Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° въведе визи за българите, и че в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñтавало Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° вътрешен дебат в Ñамата ВеликобританиÑ, който нÑмал нищо общо Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българите. Така ли е обаче наиÑтина?
Пълният текст »
2
окт
Сирени виÑÑ‚, гражданите блеÑÑ‚…
От: ÐлекÑи Ðиколов
Ðа вÑеки първи октомври и първи април Ñирените на ГражданÑка защита виÑÑ‚ профилактично. Тенекиен женÑки Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð°Ñтойчиво рецитира предупреждениÑта: “Внимание! /3 пъти/ ОпаÑноÑÑ‚ от наводнение! /3 пъти/… Внимание! /3 пъти/ Радиоактивно замърÑÑване! /3 пъти/…. Внимание!/3 пъти/ ХимичеÑко заразÑване! /3 пъти/…Внимание! /3 пъти/ Бактериологично заразÑване! /3 пъти/…
Рецитира жената упорито, доÑущ като Ñирена. От древногръцката митологиÑ. Само дето декламациÑта й не впечатлÑва никого от хората по улиците. Слава богу, вÑÑко нещо Ñи има край, включително и профилактиката на Ñирените. Или оповеÑтителната ÑиÑтема, ако ви хареÑва повече.
Оказва Ñе, ÑиÑтемата работи. Следователно целта е поÑтигната, готови Ñме за вÑÑко предизвикателÑтво – било от враг, било от природа. Готови в ÑмиÑъл, че поне ще научим за Ñлучилото Ñе. Ðо Ñамо дотам.
Пълният текст »
17
сеп
Ðелепата Ñмърт в Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð¸Ñка отговори
От: ÐлекÑи Ðиколов
Паднало дърво уби млад мъж в БургаÑ. Докато Ñи минавал по улица “Гуркоâ€, току пред входа на общинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€ÐºÐ¸Ð½Ð³, изграден на мÑÑтото на Старата болница.
Както Ñъобщават от полициÑта, “…мÑÑтото на инцидента е Ñвоевременно отцепен, извършен е оглед, като оÑтатъците от опаÑното дърво Ñа отÑечени от общинÑки Ñлужители. Работата по ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° от Ñлужители на Първо районно управление “Полициє- БургаÑâ€.
ТрагедиÑта е повече от нелепа. Ð’ Ñъщото време не е толкова необичайна – Ñамо през тази година паднали дървета предизвикаха нÑколко инцидента в различни градове на БългариÑ.
През пролетта едно дете загина, а млад мъж едва не намери Ñмъртта Ñи Ñлед подобен инцидент в шуменÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ðº “Кьошковете”. Ðа 25 юли в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ðº падна огромен клон от дърво в близоÑÑ‚ до детÑка площадка. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° юни топола падна в центъра на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ рани двама души, а през Ñептември две жени бÑха ранени от паднало дърво в центъра на Пазарджик…
Предполага Ñе, че тогава Ñъщо е имало разÑледване на полициÑта, но до какви резултати Ñе е Ñтигнало и открит ли е нÑкой виновник, така и никой не оповеÑти публично.
11
сеп
БългарÑкото вчера
От: ТатÑна ВакÑберг
БългарÑкиÑÑ‚ президент вÑрва в чудеÑа. Така излиза от тези му думи: “Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ замитаме проблемите под маÑата, а ги Ñлагаме на маÑата”. ИÑтината е точно обратната: под маÑата ни е вековен прах от заметени проблеми.
Ð’ поÑледните двайÑет години Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½ÐµÑƒÑетно премина през две фази на замитането. Ð’ началото на прехода вÑÑко иÑторичеÑко изÑледване, което Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¸ разрушаваше даден национален мит, беше ÑÑŠÑипвано Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ñ‰Ð¾Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ Ñтатии в печата, щедро наÑърчавани от правителÑтва и парламентарни мнозинÑтва. Ð’ поÑледните години подходът Ñе измени: Ñега вече подобни изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто Ñе подминават, вÑе едно никога не ги е имало.
ГолÑмото безмълвие
Пример за Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ…Ð¾Ð´ беше кампаниÑта Ñрещу филма „Гори, гори, огънче“ на РумÑна Петкова и Малина Томова. Той разказваше за наÑилÑтвената аÑÐ¸Ð¼Ð¸Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑките мюÑюлмани, извършена в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 60-те години. Ðвторките бÑха удавени в клетви и проклÑтиÑ, а филмът им бе обÑвен за акт на национално предателÑтво – ни повече, ни по-малко.
Пълният текст »
27
авг
Зорлем гьозелик олмаз
От: Иван Ðиколов
Мине Ñе не мине време и току изпълзи от нейде попревтаÑалото щение майчиниÑÑ‚ език на малцинÑтвените групи у Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñе изучава от децата задължително. По Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ñкането идва от Ñредите на най-многобройната малцинÑтвена група у Ð½Ð°Ñ â€“ турÑката.
Преди ден пореден кандидат за политичеÑка Ñлава Ñе опита отново да поÑтави въпроÑа на дневен ред. При това аргументиран и Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð°Ñ‚Ð° на заÑелничеÑки организации на българÑки граждани, живеещи в ТурциÑ, които организирали Ñъответната подпиÑка.
Пред медиите инициаторите категорично заÑвиха, че ако държавата не предприемела мерки, те щели да изпратÑÑ‚ подпиÑката до ЕвропейÑката комиÑÐ¸Ñ Ð¸ вÑички европейÑки инÑтитуции, които имат отношение по темата Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° на малцинÑтвата.
Онова, което прави впечатление е, че иÑкането Ñе отнаÑÑ Ñамо и единÑтвено до изучаването на турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Пределно ÑÑно е, че ако Ñе уйдиÑа на едно малцинÑтво, то би Ñледвало Ñъщото да важи и за оÑтаналите. Рв Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ не Ñа малко.
Според официалната ÑтатиÑтика у Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð°Ð»Ñ†Ð¸Ð½Ñтвените групи Ñа турци, роми, руÑнаци, арменци, влаÑи, каракачани, гърци, татари, евреи, Ñърби, черкези, гагаузи /езиково малцинÑтво/, украинци, араби, полÑци, виетнамци, немци, чехи, китайци…
Пълният текст »
13
авг
Два медала и неÑметни благодарноÑти
От: ЯÑен БоÑджиев
Ðа фона на твърде Ñкромното българÑко предÑтавÑне на ОлимпийÑките игри в Лондон Ñпортните началници организирано благодариха “лично†на миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð·Ð° “мощната†подкрепа. За какво говори тази благодарноÑÑ‚?
ЗабелÑзали ли Ñте на кого благодарÑÑ‚ обикновено победителите? И в чаÑтноÑÑ‚ – шампионите в Ñпорта? ОÑобено ако Ñа Ñвободни хора и не Ñа от нÑÐºÐ¾Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð° като Северна КореÑ, например. БлагодарÑÑ‚ на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите Ñи понÑкога. Ðа ÑемейÑтвата и на близките Ñи. Ðа Бог, ако Ñа вÑрващи, и дори, нÑкак коÑвено и подразбиращо Ñе – на Ñебе Ñи. Защото Ñа хора ÑÑŠÑ ÑамочувÑтвие, доÑтойнÑтво и вÑра в ÑобÑтвените Ñили. Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ напоÑледък Ñтана модерно да Ñе благодари на друг.
Може би защото към момента Ñред Ñ‚ÑÑ… нÑмаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българÑките ÑпортиÑти благодариха „лично†на този друг. Ð’ÑъщноÑÑ‚, повечето от Ñ‚ÑÑ… вероÑтно въобще не Ñа знаели, че го правÑÑ‚, защото от Ñ‚Ñхно име благодариха Ñпортните началници.
Пълният текст »