Ð’ часове на разколебаване и безпътица…

…Но енергията на българите не се изчерпваше само и политическата и църковната борба. Редом с политико-обществените домогвания, и като тяхно естествено допълнение в една по-спокойна област, вървеше всестранният културен подем, отбелязал в учебно дело, в книжнина, в икономически живот, в социални и хуманни почини удивителни придобивки. Българите държаха за пълно изравняване в областта на националния творчески труд с постигнатото от народи,, които имаха зад себе си дълги традиции. Едва излязла първата новобългарска печатна книга в 1806 г., „Неделникът” на Софроний, и едва проникнал в школата първият буквар от 1824 г. на Петър Берон, ние виждаме да се развива бързо една образователна и художествена литература, която достига преди Освобождението до крупните дела на Славейков, Любен Каравелов, Друмев, Ботев, Дринов и Вазов и която смело може да се мери по цена за националното възпитание с най-доброто, което притежаваха съседите ни.
  Пълният текст »

И сега кво прайм?

Не, това, което се случи в България, не е възможно да бъде отразено в едно заглавие. В случая са нужни повече заглавия. Ето ги:
ЗАПОЧНА ОПЕРАЦИЯ „ПРАЙМ ТАЙМ“
НАНЕСЕН Е ЯДРЕН УДАР ВЪРХУ ПОЛИЦЕЙСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ
СЧУПЕН Е ГРЪБНАКЪТ НА МЕВЕРЕЙЩИНАТА
ГУЩЕРЪТ С ПАГОНИ СКЪСА ОПАШКАТА СИ
ФИЗКУЛТУРНИК ОТНЕ ДУМАТА НА КАТАДЖИИТЕ
ПРЕХОДЪТ ЗАВЪРШИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ
По-скоро камила би преминала през иглени уши, Тодор Живков би възкръснал и би станал гард на Бойко Борисов, Македония би се отказала от териториалните си претенции към Луната, отколкото Цветан Цветанов да забрани на своите полицаи да питат: „И сега кво прайм?“. Но ето нá – стават чудеса и полицейският министър обяви, че това ще бъде чудо номер едно в предизборната програма на полицейската партия.
Пълният текст »

Страхът от българското “нашествие”

Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей, а след това и самият премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейската директива за свободното придвижване на хора. Основната им загриженост идва от предстоящото през 2014 година премахване на трудовите ограничения за българи и румънци. Същевременно узнахме и нещо друго: че британският външен министър Уилям Хейг вече подготвя стратегическа ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, която според румънския в. ”Ромъния либера” ще включва и въпросите за „контрол на миграцията”. В рамките на спешно организирана телевизионна изява българският външен министър Николай Младенов се опита да успокои населението, че не съществувала опасност Великобритания да въведе визи за българите, и че в случая ставало въпрос за вътрешен дебат в самата Великобритания, който нямал нищо общо с България и българите. Така ли е обаче наистина?
Пълният текст »

Сирени вият, гражданите блеят…

На всеки първи октомври и първи април сирените на Гражданска защита вият профилактично. Тенекиен женски глас настойчиво рецитира предупрежденията: “Внимание! /3 пъти/ Опасност от наводнение! /3 пъти/… Внимание! /3 пъти/ Радиоактивно замърсяване! /3 пъти/…. Внимание!/3 пъти/ Химическо заразяване! /3 пъти/…Внимание! /3 пъти/ Бактериологично заразяване! /3 пъти/…

Рецитира жената упорито, досущ като сирена. От древногръцката митология. Само дето декламацията й не впечатлява никого от хората по улиците. Слава богу, всяко нещо си има край, включително и профилактиката на сирените. Или оповестителната система, ако ви харесва повече.
Оказва се, системата работи. Следователно целта е постигната, готови сме за всяко предизвикателство – било от враг, било от природа. Готови в смисъл, че поне ще научим за случилото се. Но само дотам.
Пълният текст »

Нелепата смърт в Бургас иска отговори

Паднало дърво уби млад мъж в Бургас. Докато си минавал по улица “Гурко”, току пред входа на общинския паркинг, изграден на мястото на Старата болница.
Както съобщават от полицията, “…мястото на инцидента е своевременно отцепен, извършен е оглед, като остатъците от опасното дърво са отсечени от общински служители. Работата по случая продължава от служители на Първо районно управление “Полиция”- Бургас”.

Трагедията е повече от нелепа. В същото време не е толкова необичайна – само през тази година паднали дървета предизвикаха няколко инцидента в различни градове на България.
През пролетта едно дете загина, а млад мъж едва не намери смъртта си след подобен инцидент в шуменския парк “Кьошковете”. На 25 юли в същия парк падна огромен клон от дърво в близост до детска площадка. Ð’ края на юни топола падна в центъра на София и рани двама души, а през септември две жени бяха ранени от паднало дърво в центъра на Пазарджик…
Предполага се, че тогава също е имало разследване на полицията, но до какви резултати се е стигнало и открит ли е някой виновник, така и никой не оповести публично.

Пълният текст »

Българското вчера

Българският президент вярва в чудеса. Така излиза от тези му думи: “Ð’ България не замитаме проблемите под масата, а ги слагаме на масата”. Истината е точно обратната: под масата ни е вековен прах от заметени проблеми.
В последните двайсет години България неусетно премина през две фази на замитането. В началото на прехода всяко историческо изследване, което с факти разрушаваше даден национален мит, беше съсипвано с унищожителни статии в печата, щедро насърчавани от правителства и парламентарни мнозинства. В последните години подходът се измени: сега вече подобни изследвания просто се подминават, все едно никога не ги е имало.

Голямото безмълвие

Пример за първия подход беше кампанията срещу филма „Гори, гори, огънче“ на Румяна Петкова и Малина Томова. Той разказваше за насилствената асимилация на българските мюсюлмани, извършена в края на 60-те години. Авторките бяха удавени в клетви и проклятия, а филмът им бе обявен за акт на национално предателство – ни повече, ни по-малко.
Пълният текст »

Зорлем гьозелик олмаз

Мине се не мине време и току изпълзи от нейде попревтасалото щение майчиният език на малцинствените групи у нас да се изучава от децата задължително. По традиция искането идва от средите на най-многобройната малцинствена група у нас – турската.
Преди ден пореден кандидат за политическа слава се опита отново да постави въпроса на дневен ред. При това аргументиран и с подкрепата на заселнически организации на български граждани, живеещи в Турция, които организирали съответната подписка.
Пред медиите инициаторите категорично заявиха, че ако държавата не предприемела мерки, те щели да изпратят подписката до Европейската комисия и всички европейски институции, които имат отношение по темата с правата на малцинствата.

Онова, което прави впечатление е, че искането се отнася само и единствено до изучаването на турския език. Пределно ясно е, че ако се уйдиса на едно малцинство, то би следвало същото да важи и за останалите. А в България те не са малко.
Според официалната статистика у нас малцинствените групи са турци, роми, руснаци, арменци, власи, каракачани, гърци, татари, евреи, сърби, черкези, гагаузи /езиково малцинство/, украинци, араби, поляци, виетнамци, немци, чехи, китайци…
Пълният текст »

Два медала и несметни благодарности

На фона на твърде скромното българско представяне на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?
Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта? Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си. Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.
Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.
Пълният текст »