И сега кво прайм?

Не, това, което се случи в България, не е възможно да бъде отразено в едно заглавие. В случая са нужни повече заглавия. Ето ги:
ЗАПОЧНА ОПЕРАЦИЯ „ПРАЙМ ТАЙМ“
НАНЕСЕН Е ЯДРЕН УДАР ВЪРХУ ПОЛИЦЕЙСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ
СЧУПЕН Е ГРЪБНАКЪТ НА МЕВЕРЕЙЩИНАТА
ГУЩЕРЪТ С ПАГОНИ СКЪСА ОПАШКАТА СИ
ФИЗКУЛТУРНИК ОТНЕ ДУМАТА НА КАТАДЖИИТЕ
ПРЕХОДЪТ ЗАВЪРШИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ
По-скоро камила би преминала през иглени уши, Тодор Живков би възкръснал и би станал гард на Бойко Борисов, Македония би се отказала от териториалните си претенции към Луната, отколкото Цветан Цветанов да забрани на своите полицаи да питат: „И сега кво прайм?“. Но ето нá – стават чудеса и полицейският министър обяви, че това ще бъде чудо номер едно в предизборната програма на полицейската партия.

Жена, нали имахме едни двайсет лева!

За Цветанов не бива повече да се говори като за прост физкултурник, който поради неспособност да бъде учител по народна топка е станал заместник министър-председател. За Цветанов трябва да се говори като за велик революционер. Ленин – Ким Ир Сен – Кастро – Цв. Цв. Този човек подготвя първата реална революционна промяна в историята на България. Докато Девети септември и Десети ноември смениха само управляващите върхушки, то операция „Прайм тайм“ се прицелва в корена на властта. А, както знаем, коренът на всяка власт – или поне на тази, която вирее по българските земи, е дерибейството. Че ти нали затова искаш да препашеш пищова – за да правиш каквото си искаш. С някакво си там човече и някакви си там хорица. Да изпъчиш корем над треперещите нищожества, да почешеш пълнителите на пищова, да се изсекнеш върху обувките, да оближеш пръстите си и да речеш с гласа на онзи, дето залови Адам и Ева с кило ябълки: „И сега кво прайм?“. И да преживееш златна серия от оргазми, докато онези говеда под сланините ти трескаво търсят документите си за самоличност, сякаш някога са имали такива, ха-ха. Изпотените им пръсти мачкат и гладят двата лева, петте лева, десетте лева: „Жена, нали имахме едни двайсет лева”.
О, кеф, кеф, кеф!!! И след кефа – пак кеф: кеф ти едно шкембе, тройка с гарнитура и една наливна, кеф ти нови гуми, кеф ти нагоре-надолу с напарфюмираните ескалатори в мола, кеф ти още един етаж на къщата, мазето ще го направим на механа. И всичко това Цветанов иска в един миг да рухне като двете кули, CNN да вика леле-мале, а ДНК-то на българското общество да се разпада до НДК със съответния му паметник на разрухата.

Той, Генералът на народа

Кому е нужна тази революция? Казвал съм и пак ще река: „Не нам, не нам, а имени Твоему“. За да може само Той, Генералът на народа, да слезе тържествено от черния джип, да почеше пълнителите на пищова, да се изсекне върху обувките, момичето в народната носия да му оближе пръстите и Той да рече с гласа на онзи, дето залови Адам и Ева с кило ябълки: „И сега кво прайм?“. И да преживее златна серия от оргазми, докато скапаният човешки материал му пипа мускула, снима се за Фейсбук face by face, сякаш някога е имал лице, ха-ха, а изпотените му пръсти мачкат и гладят бюлетината от два лева, пет лева, десет лева: „Жена, нали имахме бюлетина от двайсет лева”. О, кеф, кеф, кеф!!! И след кефа – пак кеф: кеф ти едно шкембе, тройка с гарнитура и една наливна, кеф ти нова банка, кеф ти нова телевизия, кеф ти нова атомна, кеф ти нагоре-надолу с правителствения самолет, кеф ти български Пикасо, кеф ти Винету. До победата на Цветановата революция има само една крачка назад. И сега кво прайм?

/Дойче веле/