24

юли

ribbon

Нещо сбъркано

Публикувано в: Апострофи;
От: Любомир Котев

Грешките на историята, казано е, май от Ибн Халдун, са затова, за да не се учим от тях! Всички ние, цялото човечество, сме опърничави и невъзприемчиви, последователни, упорити в тъпотията си. И не само тази поучителна мъдрост е безсилна да ни вразуми, но и умни книги, като „Краят на историята” от Фукояма, чието заглавие звучи като зловещо предупреждение.
Имало е защо да предупреждава човекът, дочакахме ако не края на историята, то поне края на капитализма! Случилото се в Кипър, където най-безцеремонно бяха ограбени вложителите, е пагубно за капитализма и като теория, и като практика, въпреки че виновниците за този гаф се преструват, че нищо не се е случило. Нещо се случи, нещо страшно, за да стане ясно всекиму, че има нещо сбъркано във философията на тези, които създадоха и управляват Обединена Европа.
Аз съм го казвал и друг път, но пак ще го кажа: не ми е ясно възможно ли е изобщо да се управлява „общност”, в която доходите на едни са десет пъти по-високи от доходите на други!
Пълният текст »


1

юли

ribbon

За „рибата“ Орешарски и за 2007 година

Публикувано в: Апострофи;
От: pointburgas

Започваме с цитат: „Това е вашата година! По силите ви ще е всяка работа. Каквото и да замислите – никой няма да ви попречи. Дори най-безумните начинания още през месец май ще дадат положителен резултат. Но не трябва да надигате много високо глава, че може да паднете…“ Край на цитата.
Предсказанието е от актуалния годишен хороскоп за зодия Риби, а това означава, че е валидно и за министър-председателя Пламен Орешарски, който е роден на 21 февруари. Как човек да не добие поне мъничко доверие в астролозите?
Но освен в тях, трябва да се вярва и в колелото на историята. Защото, знаят по-паметливите, преди 6 години години днешният премиер също бе в окото на урагана от граждански гняв. 2007 година бе белязана от най-мащабната стачка в новата българска история. Над 100 000 учители излязоха на протест, който продължи цели 44 дни. Тогава ставаше главно въпрос за пари, а парите ги стискаше финансовият министър Орешарски. Сега, вече в друго амплоа, Орешарски отново, досущ като гръмоотвод, привлича мълниите на недоволството.
Пълният текст »


5

юни

ribbon

За лекарите и учителите

Публикувано в: Апострофи;
От: pointburgas

Лекар и учител вече ще са защитени професии, решиха депутатите от новоизбрания парламент. Който им посегне, е заплашен от една до петнадесет години затвор, в зависимост от нанесените телесни повреди.
Благодарение на промените в Наказателния кодекс българските медици и педагози се наредиха – поне по този показател – до полицаи, съдии, прокурори, следователи, съдебни изпълнители, митничари, данъчни и горски.
Пълният текст »


20

май

ribbon

Цената на демокрацията

Публикувано в: Апострофи;
От: pointburgas

Демокрацията е скъпо удоволствие, обичат да напомнят политиците. А колко точно е скъпа, най-добре си проличава след избори. При това в буквалния смисъл. Цената на родната демокрация днес е на ниво 12 лева на електорална единица. За една година. Защото точно толкова лева получават партиите от всеки глас в тяхна подкрепа.
Но да бъдем конкретни. Резултатите от вота в Бургаска област показват, че двете „големи“ парламентарни партии ще получат съответно 804 хиляди и 552 хиляди лева годишна субсидия.
276 хиляди и 96 хиляди съответно ще е „заработката“ на другите две членки на Народното събрание. Забележете – само от гласоподавателите във Втори многомандатен Бургаски район.
Пълният текст »


29

апр

ribbon

Тотемът на числото

Публикувано в: Апострофи;
От: Ивайло Дичев

Залисани в местни сюжети рискуваме да пропуснем един скандал, разтърсил международната научна общност. Двама тежки икономисти от Харвард, работещи за МВФ, бяха разобличени в грешка от 28-годишен студент.
Оказа се, че сметките били объркани поради техническа грешка в екселската таблица. Защо обаче това да е така важно?
Защото статията на въпросните достолепни учени твърдеше, че когато дългът на една страна стигне до ниво 90% от брутния вътрешен продукт (БВП), тя е обречена и повече нищо не може да я спаси. От което следваше какво? Сетихте се: легитимиране на строгите бюджетни икономии, които от няколко години забиха в още по-дълбока рецесия световната икономика.
Пълният текст »


16

мар

ribbon

41-вият парламент умря, да живее парламентаризмът!

Публикувано в: Апострофи;
От: Евгени Колев

Не знам защо последното заседание на 41. Народно събрание бе набедено за тържествено. И в чест на какво 240-имата трябваше да лочат шампанско след четирите години, през които техните избиратели пиха студена вода заради поредния си неуместен избор.
Двете групови снимки на стълбите на сградата срещу Паметника на Цар Освободител като че ли ще останат най-смисленото деяние на този парламент. Между тях – статистика за брой заседания, приети закони, решения, декларации. И справедливо определение „най”.
Най-слабият, с най-много прохождащи в политиката депутати, най-дистанцираният от нуждите на народа, най-лобисткият, най-бездарният и бракопроизвеждащ в основното си предназначение – законотворството, най-раболепно обгрижващият партийните интереси и верен на несъкрушимата воля на „партайгеносе” до степен на безсловесен придатък.
Пълният текст »


28

фев

ribbon

60 000 лева икономия в държавния ковчег!

Публикувано в: Апострофи;
От: Захарий Стоянов

…Силни са нашите мотиви и съображения, които са ни подбудили днес да предлагаме тая реформа. Най-напред нашата народна философия още от незапамятни времена е въстанала против всички колективни учреж­дения, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата „Много баби, хилаво дете”. За­що ни са на нас, българите, народ вчерашен, чисто де­мократически, както доказа г. Белов, шест министер­ства, шест души министри с по 1000 лева месечно? Не можем ли да си намерим такъв един саморасъл българин, който да дръпне браздите на управлението с мъж­ка ръка, който да олицетворява в себе си и шестима­та било в работата им, било в атрибутите им?
Моля ви се, какви са тия министерски съвети, тия прото­коли, мнения, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени мнения и пр. Шест души хора, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вра­зумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, но на един път да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавения? Какво ще каже то: „Аз мис­ля, „моето мнение е”, „отговорен съм пред народ и съб­рание” и не знам що си още? Бе, чоджум, че като се бо­иш да се съгласиш и да подпишеш, защо не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти направили добро да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправил­ните глаголи, а ти си седнал да го усукваш…
Пълният текст »


21

фев

ribbon

БББ: Безотговорно, Бойко, Борисов

Публикувано в: Апострофи;
От: Иван Бедров

Последният ход от трагикомедията, наречена оставка, още не е изигран. Последователен в непоследователността си, Бойко Борисов създава условия за евентуалното си завръщане във властта. Само че през задния вход.
“Оттук насетне българите да си избират – Станишев, Доган, господин Костов, който искат”, почти се скара на депутатите премиерът (вече в оставка) Бойко Борисов. Последователен както винаги: и след протестите, и след управленския хаос, и след икономическата стагнация – отново други са виновни. Непоследователен като самия себе си: ден по-рано Борисов се закани: “аз няма да подам оставка заради Станишев и Доган, а ще се боря с тях”.
Припомнянето на фриволното му говорене има само една функция – да не забравяме с кого си имаме работа. Иначе отдавна нито е новина, нито е важно. Също толкова фриволно Борисов се опита да ни убеди, че правителството може да си отиде заради двайсетина ултраси с черни качулки, които предизвикват сблъсъците по улиците на София: “Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам не като колеги, а като братя, да се бият с когото и да е било”.
С очите си видях как полиция и жандармерия търпеливо наблюдаваха изстъпленията на тази групичка младежи. Вместо да ги изолират навреме, те ги наблюдаваха, наблюдаваха и накрая започнаха да удрят наред. Не обичам теориите на конспирацията, но двайсетина човека могат да свалят правителството, само ако получат съдействие от… правителството.
Пълният текст »