3
яну
Ð’Ñичко тайно Ñтана „УикилийкÑâ€
От: „КоммерÑантâ€
Едно от оÑновните международни ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° годината Ñтана безпрецедентното изтичане на Ñекретни материали на Пентагона и на Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ на СÐЩ. От началото на меÑец юли Ñекретни документи започнаха да Ñе поÑвÑват на ÑÑ‚Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ ÑветовноизвеÑтен Ñайт „УикилийкÑâ€. КулминациÑта на изтичането, коÑто предÑтави американÑката Ð´Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² доÑта неприÑтен вид, бе в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° годината.
Сайтът „Уикилийкц– Ñпециализирал Ñе в публикуването на Ñекретни правителÑтвени материали, без Ñъмнение е главното информационно Ñвление на годината. Ðо не толкова, защото уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° Ñе Ñдобие и да публикува 70 000 документа за дейÑтвиÑта на СÐЩ и техните Ñъюзници в ÐфганиÑтан, 400 000 файла за войната в Ирак и 250 000 дипломатичеÑки кореÑпонденции на Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ – Ñамо по Ñебе Ñи публикуването на тези документи не Ð¿Ð¾Ð²Ð»Ð¸Ñ Ð¾Ñобено на Ñветовната политика. И даже не заради това, че в резултат на натиÑка на правителÑтвата на редица западни Ñтрани върху „УилийкÑâ€, в интернет Ñе Ñъздаде движение на „хактивиÑти†– готови да Ñе борÑÑ‚ за Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи Ñайт Ñ Ð²Ñички доÑтъпни ÑпоÑоби, включително хакерÑки атаки Ñрещу Ñайтовете на неговите „враговеâ€. ХактивиÑтите обÑвиха на поддръжниците на цензурата в мрежата „кибервойна†и уÑпÑха да ÑпечелÑÑ‚ първата битка, като разбиха Ñайтовете на такива гиганти като „MasterCard†и „Visaâ€, но за по-нататъшни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ðµ им Ñтигна търпение и организираноÑÑ‚. Повечето вече Ñе отказаха от борбата и Ñе разÑеÑха из Ñветовната мрежа.
Ðо ефектът от публикациите на творението на Джулиан ÐÑандж не Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде подценÑван. ОбÑвÑвайки „дипломатичеÑкото доÑиеâ€, авÑтралиецът обеща да покаже â€žÐ½Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚â€, но в Ñлужебните документи на американÑките дипломати не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ откровениÑ. ИÑтинÑко откровение за мнозина, оÑобено за тези, които до момента Ñа ÑмÑтали СÐЩ за крепоÑÑ‚ на демокрациÑта и Ñвободата, Ñтана реакциÑта на Вашингтон на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚ на ÑъщеÑтвуването на „УикилийкÑâ€. ПреÑледването на „Уикилийкцот Ñтрана на американÑките влаÑти даде още един аргумент на тези, които отдавна обвинÑват СÐЩ в прилагане на двойни Ñтандарти и Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ аргумент е трудно да не Ñе ÑъглаÑиш.
Рколко добре започна вÑичко. Още като кандидат за президентÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ Барак Обама обеща да бъде приет закон за защитата на Ñ‚.нар. „whistleblowers†– хора, даващи глаÑноÑÑ‚ на важна за общеÑтвото Ñекретна информациÑ.
„ЧеÑто най-добриÑÑ‚ източник на Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° неправомерно изразходване на ÑредÑтва, мошеничеÑтво и злоупотреба Ñ Ð²Ð»Ð°ÑÑ‚ Ñа дейÑтващи Ñътрудници на държавните органи, предани на общеÑтвеното благо и желаещи да Ñе изкажат. Такива проÑви на храброÑÑ‚ и патриотизъм ще помогнат да Ñе икономиÑат парите на данъкоплатците. Те Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе поощрÑват, а не да Ñе задушават още в началотоâ€, заÑви Обама. Рмалко, Ñлед като „президентът на надеждите†Ñе наÑтани в ÐžÐ²Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð±Ð¸Ð½ÐµÑ‚, той обеща да направи Ñвоето управление „най-откритото и прозрачното в иÑториÑтаâ€.
Ð’ началото на годината държавниÑÑ‚ Ñекретар Хилари Клинтън предÑтави новата интернет-ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ Ð½Ð° СÐЩ, като обеща подкрепа на активиÑтите, борещи Ñе Ñрещу държавната политика за цензура в мрежата в Ñтрани, като Китай, Виетнам, УзбекиÑтан и Иран.
„Ðие наÑтоÑваме за интернет, който гарантира равен доÑтъп до Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ идеиâ€, каза Клинтън като добави, че Ñтраните, които блокират доÑтъпа до определени Ñайтове, нарушават ДекларациÑта за правата на човека. „ÐÑкои от тези Ñтрани Ñе наричат демокрации. Ðо демокрациÑта не Ñе Ñтрахува от Ñвоите граждани. Тези, които Ñе опитват да попречат на Ñвободното разпроÑтранение на Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² нашата или в нÑÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð° Ñтрана, Ñа заплаха за нашата икономика, правителÑтво и гражданÑко общеÑтвоâ€, поÑочи американÑкиÑÑ‚ държавен Ñекретар.
ÐÑма Ñъмнение, че Джулиан ÐÑандж би Ñе подпиÑал под вÑÑка нейна дума. Ðо не бе изминала и половин година и Клинтън нарече Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚, целÑщ именно защитата на Ñвободата на интернет и прозрачноÑтта на дейноÑтта на правителÑтвата, „заплаха за националната ÑигурноÑÑ‚ на СÐЩâ€. КонгреÑмените, които доÑкоро критикуваха Китай, обвиниха Джулиан ÐÑандж в шпионаж и тероризъм и поиÑкаха да бъде линчуван. Ðа американÑките държавни Ñлужители и военни бе забранено да влизат в Ñайта на ÐÑандж, а Ñтудентите от преÑтижните универÑитети бÑха помолени да Ñе въздържат от разпроÑтранение на Ñъдържанието на Ñайта, за да избегнат проблеми Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на работа в бъдеще.
Ðай-добре ефектът на „Уикилийкцбе опиÑан от извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð½Ð°Ð´Ñки Ñоциолог МакÑимилиан Форте: „ЦелиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ гледаше как „УикилийкцÑе превръща в проверка на ÑтабилноÑтта на Ñтандартите на американÑката демокрациÑ. Оказа Ñе, че те леÑно Ñе рушат. Това, което правÑÑ‚ другите, не е правилно, но когато Ñъщото прави Ðмерика, то Ñ‚Ñ Ðµ права, а оÑтаналите неâ€. ÐÑма какво повече да Ñе добави.