Всичко тайно стана „Уикилийкс”

Едно от основните международни събития на годината стана безпрецедентното изтичане на секретни материали на Пентагона и на Държавния департамент на САЩ. От началото на месец юли секретни документи започнаха да се появяват на станалия вече световноизвестен сайт „Уикилийкс”. Кулминацията на изтичането, която представи американската дипломация в доста неприятен вид, бе в края на годината.

Сайтът „Уикилийкс” – специализирал се в публикуването на секретни правителствени материали, без съмнение е главното информационно явление на годината. Но не толкова, защото успя да се сдобие и да публикува 70 000 документа за действията на САЩ и техните съюзници в Афганистан, 400 000 файла за войната в Ирак и 250 000 дипломатически кореспонденции на Държавния департамент – само по себе си публикуването на тези документи не повлия особено на световната политика. И даже не заради това, че в резултат на натиска на правителствата на редица западни страни върху „Уилийкс”, в интернет се създаде движение на „хактивисти” – готови да се борят за любимия си сайт с всички достъпни способи, включително хакерски атаки срещу сайтовете на неговите „врагове”. Хактивистите обявиха на поддръжниците на цензурата в мрежата „кибервойна” и успяха да спечелят първата битка, като разбиха сайтовете на такива гиганти като „MasterCard” и „Visa”, но за по-нататъшни действия не им стигна търпение и организираност. Повечето вече се отказаха от борбата и се разсеяха из световната мрежа.

Но ефектът от публикациите на творението на Джулиан Асандж не трябва да бъде подценяван. Обявявайки „дипломатическото досие”, австралиецът обеща да покаже „новия свят”, но в служебните документи на американските дипломати не трябва да се търсят откровения. Истинско откровение за мнозина, особено за тези, които до момента са смятали САЩ за крепост на демокрацията и свободата, стана реакцията на Вашингтон на самия факт на съществуването на „Уикилийкс”. Преследването на „Уикилийкс” от страна на американските власти даде още един аргумент на тези, които отдавна обвиняват САЩ в прилагане на двойни стандарти и с този аргумент е трудно да не се съгласиш.

А колко добре започна всичко. Още като кандидат за президентския пост Барак Обама обеща да бъде приет закон за защитата на т.нар. „whistleblowers” – хора, даващи гласност на важна за обществото секретна информация.

„Често най-добрият източник на информация за неправомерно изразходване на средства, мошеничество и злоупотреба с власт са действащи сътрудници на държавните органи, предани на общественото благо и желаещи да се изкажат. Такива прояви на храброст и патриотизъм ще помогнат да се икономисат парите на данъкоплатците. Те трябва да се поощряват, а не да се задушават още в началото”, заяви Обама. А малко, след като „президентът на надеждите” се настани в Овалния кабинет, той обеща да направи своето управление „най-откритото и прозрачното в историята”.

В началото на годината държавният секретар Хилари Клинтън представи новата интернет-стратегия на САЩ, като обеща подкрепа на активистите, борещи се срещу държавната политика за цензура в мрежата в страни, като Китай, Виетнам, Узбекистан и Иран.

„Ние настояваме за интернет, който гарантира равен достъп до знания и идеи”, каза Клинтън като добави, че страните, които блокират достъпа до определени сайтове, нарушават Декларацията за правата на човека. „Някои от тези страни се наричат демокрации. Но демокрацията не се страхува от своите граждани. Тези, които се опитват да попречат на свободното разпространение на информация в нашата или в някоя друга страна, са заплаха за нашата икономика, правителство и гражданско общество”, посочи американският държавен секретар.

Няма съмнение, че Джулиан Асандж би се подписал под всяка нейна дума. Но не бе изминала и половин година и Клинтън нарече неговия проект, целящ именно защитата на свободата на интернет и прозрачността на дейността на правителствата, „заплаха за националната сигурност на САЩ”. Конгресмените, които доскоро критикуваха Китай, обвиниха Джулиан Асандж в шпионаж и тероризъм и поискаха да бъде линчуван. На американските държавни служители и военни бе забранено да влизат в сайта на Асандж, а студентите от престижните университети бяха помолени да се въздържат от разпространение на съдържанието на сайта, за да избегнат проблеми с намирането на работа в бъдеще.

Най-добре ефектът на „Уикилийкс” бе описан от известния канадски социолог Максимилиан Форте: „Целият свят гледаше как „Уикилийкс” се превръща в проверка на стабилността на стандартите на американската демокрация. Оказа се, че те лесно се рушат. Това, което правят другите, не е правилно, но когато същото прави Америка, то тя е права, а останалите не”. Няма какво повече да се добави.