Сирени вият, гражданите блеят…

На всеки първи октомври и първи април сирените на Гражданска защита вият профилактично. Тенекиен женски глас настойчиво рецитира предупрежденията: “Внимание! /3 пъти/ Опасност от наводнение! /3 пъти/… Внимание! /3 пъти/ Радиоактивно замърсяване! /3 пъти/…. Внимание!/3 пъти/ Химическо заразяване! /3 пъти/…Внимание! /3 пъти/ Бактериологично заразяване! /3 пъти/…

Рецитира жената упорито, досущ като сирена. От древногръцката митология. Само дето декламацията й не впечатлява никого от хората по улиците. Слава богу, всяко нещо си има край, включително и профилактиката на сирените. Или оповестителната система, ако ви харесва повече.
Оказва се, системата работи. Следователно целта е постигната, готови сме за всяко предизвикателство – било от враг, било от природа. Готови в смисъл, че поне ще научим за случилото се. Но само дотам.

Защото колко от редовите граждани на републиката знаят какво следва да се направи СЛЕД оповестяването на задаващата се опасност? Хайде, да речем, при наводнение е горе-долу ясно – стоиш на по-високо и гледаш краката ти да са сухи.
Но при химическо замърсяване? Криеш се на остъкления балкон и се молиш ПВЦ-дограмата да е монтирана както трябва, че да няма аралъци за да те докопа замърсяването? А и от какво точно химическо замърсяване трябва да се спасяваш? Едно е, ако близкият химически комбинат е изпуснал летлив газ – тогава и мазето обещава безопасност, но същото това мазе може да стане смъртоносен капан, ако по земята се стелят облаци хлор…България все пак не е Израел и противогазите не са част от кухненското обзавеждане.
Ами при “наличието” на радиоактивно замърсяване? Колко човека знаят къде изобщо има някакви подземни скривалища, изостанали от времето на соц-а и неотдадени още на концесия за дискотеки? И дали тези скривалища могат да предпазят не само от бомби, но и от радиоактивност?
Същото, разбира се, важи и за бактериологичната опасност. Как да реагираме? Да си купим по един антибактериален сапун?

Да, ГЗ обещава, че след тревожния сигнал ще има и указания за “населението”. Ама то нека да се чуе, че радиоактивен облак от Фукушима е надвиснал над родината /примерно/, пък да видим колко човека чинно ще изчакат първом указанията, та след това чак да хукнат да се спасяват както могат…

Едно време кварталните ОФ-организации вършеха и нещо полезно. Чрез тях редовно се разпространяваха брошурки, как точно се действа при различна опасност. Имаше и картинки, та и по-несхватливата част от гражданството да вдене. Правеха се и някакви “бойни готовности”, Ñ‚.е. кутии от обувки със сапун, марлена маска за уста, свещи, кибрит и пр., надлежно опаковани, та за всеки случай…

Този почин отшумя с времето си, но негово място нищо смислено и модерно не се появи. Дават се някакви безумни пари в рамките на милион за пропагандата на софийския завод за боклук, дето още го няма, но за просвещение на електората в областта на личната му защита от бедствия – не.
Затова и сирените си вият и ще продължават да си вият профилактично, а граждани ще си блеят и дано не става нужда да изчакват последващите указания…