Сирени вият, гражданите блеят…

На всеки първи октомври и първи април сирените на Гражданска защита вият профилактично. Тенекиен женски глас настойчиво рецитира предупрежденията: “Внимание! /3 пъти/ Опасност от наводнение! /3 пъти/… Внимание! /3 пъти/ Радиоактивно замърсяване! /3 пъти/…. Внимание!/3 пъти/ Химическо заразяване! /3 пъти/…Внимание! /3 пъти/ Бактериологично заразяване! /3 пъти/…

Рецитира жената упорито, досущ като сирена. От древногръцката митология. Само дето декламацията й не впечатлява никого от хората по улиците. Слава богу, всяко нещо си има край, включително и профилактиката на сирените. Или оповестителната система, ако ви харесва повече.
Оказва се, системата работи. Следователно целта е постигната, готови сме за всяко предизвикателство – било от враг, било от природа. Готови в смисъл, че поне ще научим за случилото се. Но само дотам.
Пълният текст »

Нелепата смърт в Бургас иска отговори

Паднало дърво уби млад мъж в Бургас. Докато си минавал по улица “Гурко”, току пред входа на общинския паркинг, изграден на мястото на Старата болница.
Както съобщават от полицията, “…мястото на инцидента е своевременно отцепен, извършен е оглед, като остатъците от опасното дърво са отсечени от общински служители. Работата по случая продължава от служители на Първо районно управление “Полиция”- Бургас”.

Трагедията е повече от нелепа. В същото време не е толкова необичайна – само през тази година паднали дървета предизвикаха няколко инцидента в различни градове на България.
През пролетта едно дете загина, а млад мъж едва не намери смъртта си след подобен инцидент в шуменския парк “Кьошковете”. На 25 юли в същия парк падна огромен клон от дърво в близост до детска площадка. Ð’ края на юни топола падна в центъра на София и рани двама души, а през септември две жени бяха ранени от паднало дърво в центъра на Пазарджик…
Предполага се, че тогава също е имало разследване на полицията, но до какви резултати се е стигнало и открит ли е някой виновник, така и никой не оповести публично.

Пълният текст »

Българското вчера

Българският президент вярва в чудеса. Така излиза от тези му думи: “Ð’ България не замитаме проблемите под масата, а ги слагаме на масата”. Истината е точно обратната: под масата ни е вековен прах от заметени проблеми.
В последните двайсет години България неусетно премина през две фази на замитането. В началото на прехода всяко историческо изследване, което с факти разрушаваше даден национален мит, беше съсипвано с унищожителни статии в печата, щедро насърчавани от правителства и парламентарни мнозинства. В последните години подходът се измени: сега вече подобни изследвания просто се подминават, все едно никога не ги е имало.

Голямото безмълвие

Пример за първия подход беше кампанията срещу филма „Гори, гори, огънче“ на Румяна Петкова и Малина Томова. Той разказваше за насилствената асимилация на българските мюсюлмани, извършена в края на 60-те години. Авторките бяха удавени в клетви и проклятия, а филмът им бе обявен за акт на национално предателство – ни повече, ни по-малко.
Пълният текст »

Зорлем гьозелик олмаз

Мине се не мине време и току изпълзи от нейде попревтасалото щение майчиният език на малцинствените групи у нас да се изучава от децата задължително. По традиция искането идва от средите на най-многобройната малцинствена група у нас – турската.
Преди ден пореден кандидат за политическа слава се опита отново да постави въпроса на дневен ред. При това аргументиран и с подкрепата на заселнически организации на български граждани, живеещи в Турция, които организирали съответната подписка.
Пред медиите инициаторите категорично заявиха, че ако държавата не предприемела мерки, те щели да изпратят подписката до Европейската комисия и всички европейски институции, които имат отношение по темата с правата на малцинствата.

Онова, което прави впечатление е, че искането се отнася само и единствено до изучаването на турския език. Пределно ясно е, че ако се уйдиса на едно малцинство, то би следвало същото да важи и за останалите. А в България те не са малко.
Според официалната статистика у нас малцинствените групи са турци, роми, руснаци, арменци, власи, каракачани, гърци, татари, евреи, сърби, черкези, гагаузи /езиково малцинство/, украинци, араби, поляци, виетнамци, немци, чехи, китайци…
Пълният текст »

Два медала и несметни благодарности

На фона на твърде скромното българско представяне на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?
Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта? Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си. Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.
Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.
Пълният текст »

Оставаме на малката синя планета…

В нашата култура все още е жива надеждата, че науката един ден ще ни превърне в огромна галактическа империя. Но това не е така. Имаме нужда възможно най-бързо да се примирим с тази реалност,.
Тази година “Вояджър 1″, изстрелян от Земята преди около 35 години, трябва да пресече границата на Слънчевата система и да се потопи в мистериозното междузвездно пространство. Досега толкова далече не е достигал нито един създаден от човека обект. Въпреки че Voyager е един от най-бързите наши кораби, за да достигне границите на Слънчевата система му трябваха три десетилетия. За да стигне до най-близката звезда, той ще трябва да лети още 700 века.
Освен ако не се случи някакво научна чудо абсолютно безпрецедентно в нашата история, е много вероятно бъдещето на човечеството да бъде свързано със Земята и другите планети от Слънчевата система. Много е вероятно ние да сме заключени тук за много, много дълго време.
Пълният текст »

В България май и за шизофреници не ставаме

„ВРЕМЕ Е, КОГАТО СЛЕЗЕМ НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА, ДА ВИДИМ, ЧЕ ПРЕСИЧА ПЕШЕХОДНОТО НИ “АЗ”. КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ПРЕГАЗЕНО ОТ ШОФЬОРСКОТО НИ “АЗ”…. ВРЕМЕ Е ДА СИ ОСЪЗНАЕМ ШИЗОФРЕНИЯТА. И ДА СИ ВЗИМАМЕ РЕДОВНО ЛЕКАРСТВАТА…”

Ограничението е осемдесет километра в час. Пътят е без шупла по асфалта. И води към Оберндорф в Австрия. Прибираме се при нашата домакиня Анжела от Залцбург. Анжела от Залцбург всъщност е Ангелина от Ихтиман, която живее в Оберндорф…
Аз спазвам пътните знаци, влязъл съм в ритъм с австрийското движение по пътищата. Зад мене има кола, пред мене също. Виждам прекъсната линия, знакът за разрешено изпреварване. Давам газ, изпреварвам. Минавайки пред колата, която следвам до този момент, убивам скоростта и влизам пак в ритъм.
И изведнъж този, когото надминах, ми присветна. Наричат го светлинен клаксон. В първия момент не схващам, иде ми да сляза в движение и да видя какво не й е в ред на колата ми.
Ама няма смисъл да слизам. Задкормилното устройство не е в ред. Увеличил съм скоростта, за да го задмина…
Иде ми да сляза от колата. Изчервявам се. Сякаш този австриец зад мен ми каза: „И защо направи всичко това. Нали пак започна да караш с осемдесет. Само че междувременно наруши ограничението, за да ме изпревариш”…
И се изчервявам, пускам аварийните. Извинявам се…
Пълният текст »