Оставаме на малката синя планета…

 

В нашата култура все още е жива надеждата, че науката един ден ще ни превърне в огромна галактическа империя. Но това не е така. Имаме нужда възможно най-бързо да се примирим с тази реалност,.
Тази година “Вояджър 1″, изстрелян от Земята преди около 35 години, трябва да пресече границата на Слънчевата система и да се потопи в мистериозното междузвездно пространство. Досега толкова далече не е достигал нито един създаден от човека обект. Въпреки че Voyager е един от най-бързите наши кораби, за да достигне границите на Слънчевата система му трябваха три десетилетия. За да стигне до най-близката звезда, той ще трябва да лети още 700 века.
Освен ако не се случи някакво научна чудо абсолютно безпрецедентно в нашата история, е много вероятно бъдещето на човечеството да бъде свързано със Земята и другите планети от Слънчевата система. Много е вероятно ние да сме заключени тук за много, много дълго време.

Истината е, че единственият ни известен начин за пътуване в космоса в момента има много по-общи неща с експлозията на барута, а не с “хиперсистемата за пътуване” от Междузвездни войни”. Просто помислете за това.
Как ще се реши проблема с пренаселеността на нашата планета и изчерпването на природните и ресурси? Какво ще правим в случай на екологична катастрофа? Какво ще правим със собствените си тенденции за самоунищожаване? Никакво спасение в съседните слънчеви системи няма. Ние трябва да свикнем с мисълта, че много дълго време ще трябва да справяме с това, което имаме. Животът на внуците на нашите внуци по много начини ще много по-различен от нашия.
Начините, по които бъдещите технологии могат да трансформират живота ни, не можем да си представим. Но с голяма доза вероятност може да се твърди, че хората ще продължават да живеят заедно един до друг на малка синя планета…

/The New York Times/