10
дек
Това не – Смъртното наказание
От: Тихомир Димитров
Смъртното наказание е въпроÑ, по който Ñ‚Ñ€Ñбва да избереш твърда Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð—Ð Ð¸Ð»Ð¸ ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек наполовина.
Един от великите радетели за отмÑна на най-тежкото наказание през 20 век е френÑкиÑÑ‚ филоÑоф и пиÑател Ðлбер Камю. Запитан в интервю какво би направил ако Ñе намира в една ÑÑ‚Ð°Ñ Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐºÐ°, убил цÑлото му ÑемейÑтво, и държи зареден револвер в ръката Ñи, той отговарÑ, че би използвал револвера, за да убие копелето, но това не Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¾Ñ‚Ð¾ му отношение против Ñмъртното наказание. Човек може да убие от любов, от ревноÑÑ‚ или за отмъщение. Човек може да убие от умопомрачение или дори за удоволÑтвие и, о да, такъв човек Ñ‚Ñ€Ñбва да понеÑе цÑлата ÑтрогоÑÑ‚ на закона, защото вземането на правото в Ñвои ръце води до Ð°Ð½Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð¸ общеÑтвен колапÑ. Още древните римлÑни Ñа казали, че дори най-лошиÑÑ‚ закон е за предпочитане пред анархиÑта, но въпроÑÑŠÑ‚, който аз задавам тук е: Има ли право Държавата да убива? Отговорът: Категорично ÐЕ. Ðз намирам Ñмъртното наказание за узаконено убийÑтво и нищо повече, за варварÑки акт, доказващ ниÑкото равнище на Ñоциална ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð² едно общеÑтво.
Пълният текст »
2
дек
Защо Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ñма верÑÐ¸Ñ Ð·Ð° атентата?
От: Ðнтоанета Ðенкова
Четири меÑеца Ñлед атентата на бургаÑкото летище и ден преди БориÑов да обÑъди въпроÑа Ñ Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸ÐºÐ°Ð½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚ Обама, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ñе още нÑма официална верÑÐ¸Ñ Ð·Ð° извършителите на преÑтъплението. ВъпроÑÑŠÑ‚ е: защо?
Ðай-леÑниÑÑ‚ отговор глаÑи: защото българÑката ÑиÑтема за национална ÑигурноÑÑ‚ беше заварена неподготвена. Ðа Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñлед взрива единÑтвеното Ñигурно беше, че това дейÑтвително Ñе е Ñлучило. При бургаÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ‚ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ‚ имаше и нещо друго: заличаването на Ñледите беше перфектно, казва Тихомир Безлов от Центъра за изÑледване на демокрациÑта. За разлика от терориÑтичните атаки в СÐЩ на 11 Ñептември 2001 г., в Мадрид на 11 март 2004 г. и в Лондон на 7 юли 2005 г., в българÑÐºÐ¸Ñ Ñлучай никой не пое вината, не обвини БългариÑ, не поиÑка каквото и да било.
С чии пари е платен атентатът?
До момента българÑкото разÑледване разполага Ñ Ð”ÐК профила и пръÑтовите отпечатъци на извършителÑ. То е Ñъбрало и много Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° фалшификациÑта на документите, както и за набавÑнето на взрива. Следователите Ñа Ñигурни, че атентатът е бил планиран и организиран извън БългариÑ. Ð’Ñички извеÑтни замеÑени Ñа мюÑюлмани, които Ñа поне от второ поколение в Европа. Проучвали Ñа Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² продължение на много години и Ñа Ñ Ð¸Ð·Ð±Ñ€Ð°Ð»Ð¸, защото Ñа преценили, че е „добра зона за реализациÑ“, казва Тихомир Безлов. ЗаÑега не е ÑÑно Ñамо дали ноÑителÑÑ‚ на взрива го е задейÑтвал лично или това е извършено диÑтанционно от ÑъучаÑтник.
Пълният текст »
10
ное
БЕЖÐÐЦИТЕ – ÐЕПРЕХОДÐО ДОКÐЗÐТЕЛСТВО ЗРОБЕЗБЪЛГÐРЯВÐÐЕТО ÐРБЪЛГÐРИЯ И БÐЛКÐÐИТЕ
Във връзка Ñ Ð¸Ð·ÑвлениÑта на Ðхмед Доган, че БалканÑката война била етничеÑко прочиÑтване на териториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ турÑконаÑеление ви предлагам за Ñведение Ð¼Ð¾Ñ ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ деÑетина години, публикувана във в. „Тракици в Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¼ на избраните ми ÑÑŠÑ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ ИК „Захарий СтоÑновâ€, 2004 г.
Ще Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸ личен момент. От Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´, който произхожда от Ñело МанаÑтир,ГюмюрджинÑко, БеломорÑка ТракиÑ, Ñа убити от башибозука, подкрепен от офицери и войници от разбитата при Одрин турÑка войÑка, вуйчо ми Георги Чанчеров, калеко ми КоÑта Сабрутев, двете ми баби, като на едната – Злата, името й е изпиÑано на ÑÐºÑ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð¼ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ðº в днешното Ñело Ðврен край Крумовград в памет на 42 жени и деца от Ñ. МанаÑти – пленени, влачени из горите, поругани и заклани в меÑтноÑтта Мъгленик.
Ð’ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ‚ речник на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ðайден Геров дава Ñледното обÑÑнение на понÑтието “беженец†– “който е забÑгнал в чуждо мÑÑто от нÑкаква нужда, като в размирици, от гонеие и пр.â€
Ð’ резултат на наÑилÑтвените Ð³Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñамо Ñлед РуÑко-турÑката война от 1877- 1878 г., БалканÑките войни от 1912-1913 г. и Първата Ñветовна война от 1914-1918 г. повече от 1000000 българи Ñа прокудени от родните Ñи меÑта. Ето една ÑтатиÑтика:
600 000 – от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ЕгейÑка МакедониÑ
400 000 – от БеломорÑка и ОдринÑка ТракиÑ
100 000 – Добруджа, Влашко и БеÑарабиÑ
50 000 – от ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ Западните покрайнини
20 000 – от Банат
От българÑкото землище бÑха отнети общо 127752 квадратни километра както Ñледва:
От Добруджа – 23262 кв. км.
От Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€“ 22376 кв. км.
От ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð—Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ покрайнини – 21594 кв. км.
От ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ 60000 кв. км.
И така Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñтана Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° от вековната Ñи Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ 103146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1939 година увеличи държавната Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ 8000 кв. км. Това е, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ разполагаме днеÑ.
Ðо утре?
Пълният текст »
6
ное
Пропадането на Ðмерика
От: Якоб Ðугщайн, Ñп.
ÐмериканÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð²Ð° оръжие, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñамо за 1 Ñ‡Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да бъде доÑтигната – и унищожена – вÑÑка точка на земÑта. Ð’ Ñъщото време електричеÑките Ñтълбове в Бруклин, ÐšÑƒÐ¸Ð¹Ð½Ñ Ð¸ ÐÑŽ ДжърÑи вÑе още Ñа дървени. Това предÑтавлÑва Ðмерика днеÑ: хайтек за елита, развиваща Ñе държава за оÑтаналите. Ðито една Ñтрана в Ñвета нÑма повече Ðобелови лауреати от СÐЩ. Ð’ Ñъщото време обаче, докато вилнееше ÑупербурÑта Санди, много болници в ÐÑŽ Йорк Ñ‚Ñ€Ñбваше да бъдат евакуирани, защото аварийните агрегати не Ñе включиха.
Който вижда в това нÑкакво противоречие, очевидно не е разбрал, че Ðмерика е Ñтраната на Ñ‚Ð¾Ñ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð·ÑŠÐ¼. За да функционира, този капитализъм не Ñе нуждае нито от общеÑтвени болници, нито от електричеÑтво за домакинÑтвата. Елитът разполага ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ ÑобÑтвена инфраÑтруктура. ТоталниÑÑ‚ капитализъм разрушава общеÑтвото и парализира правителÑтвото. Барак Обама не уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° промени нищо в това отношение. И Ромни нÑма да уÑпее. РЕвропа бърка, когато гледа на американÑките президентÑки избори като на нÑкаква битка между доброто и злото. Да не говорим, че в никакъв Ñлучай не Ñтава дума за избори, от които завиÑи бъдещето на Ñтраната.
Пълният текст »
1
ное
Ð’ чаÑове на разколебаване и безпътица…
От: Ðкадемик Михаил Ðрнаудов
…Ðо енергиÑта на българите не Ñе изчерпваше Ñамо и политичеÑката и църковната борба. Редом Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸ÐºÐ¾-общеÑтвените домогваниÑ, и като Ñ‚Ñхно еÑтеÑтвено допълнение в една по-Ñпокойна облаÑÑ‚, вървеше вÑеÑтранниÑÑ‚ културен подем, отбелÑзал в учебно дело, в книжнина, в икономичеÑки живот, в Ñоциални и хуманни почини удивителни придобивки. Българите държаха за пълно изравнÑване в облаÑтта на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ‡ÐµÑки труд Ñ Ð¿Ð¾Ñтигнатото от народи,, които имаха зад Ñебе Ñи дълги традиции. Едва излÑзла първата новобългарÑка печатна книга в 1806 г., „Ðеделникът” на Софроний, и едва проникнал в школата първиÑÑ‚ буквар от 1824 г. на Петър Берон, ние виждаме да Ñе развива бързо една образователна и художеÑтвена литература, коÑто доÑтига преди ОÑвобождението до крупните дела на Славейков, Любен Каравелов, Друмев, Ботев, Дринов и Вазов и коÑто Ñмело може да Ñе мери по цена за националното възпитание Ñ Ð½Ð°Ð¹-доброто, което притежаваха ÑÑŠÑедите ни.
Пълният текст »
23
окт
И Ñега кво прайм?
От: Иван Кулеков
Ðе, това, което Ñе Ñлучи в БългариÑ, не е възможно да бъде отразено в едно заглавие. Ð’ ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñа нужни повече заглавиÑ. Ето ги:
ЗÐПОЧÐРОПЕРÐЦИЯ „ПРÐЙМ ТÐЙМ“
ÐÐÐЕСЕРЕ ЯДРЕРУДÐРВЪРХУ ПОЛИЦЕЙСКÐТРПРЕСТЪПÐОСТ
СЧУПЕРЕ ГРЪБÐÐКЪТ ÐРМЕВЕРЕЙЩИÐÐТÐ
ГУЩЕРЪТ С ПÐГОÐИ СКЪСРОПÐШКÐТРСИ
ФИЗКУЛТУРÐИК ОТÐЕ ДУМÐТРÐРКÐТÐДЖИИТЕ
ПРЕХОДЪТ ЗÐВЪРШИ ОЩЕ ВЕДÐЪЖ
По-Ñкоро камила би преминала през иглени уши, Тодор Живков би възкръÑнал и би Ñтанал гард на Бойко БориÑов, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¸ Ñе отказала от териториалните Ñи претенции към Луната, отколкото Цветан Цветанов да забрани на Ñвоите полицаи да питат: „И Ñега кво прайм?“. Ðо ето нá – Ñтават чудеÑа и полицейÑкиÑÑ‚ миниÑÑ‚ÑŠÑ€ обÑви, че това ще бъде чудо номер едно в предизборната програма на полицейÑката партиÑ.
Пълният текст »
10
окт
Страхът от българÑкото “нашеÑтвие”
От: Георги Папакочев
Тези дни първо британÑката вътрешна миниÑтърка Тереза Мей, а Ñлед това и ÑамиÑÑ‚ премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейÑката директива за Ñвободното придвижване на хора. ОÑновната им загриженоÑÑ‚ идва от предÑтоÑщото през 2014 година премахване на трудовите Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° българи и румънци. Същевременно узнахме и нещо друго: че британÑкиÑÑ‚ външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ УилÑм Хейг вече Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ ÑтратегичеÑка Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° отношениÑта между Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ЕС, коÑто Ñпоред румънÑÐºÐ¸Ñ Ð². â€Ð Ð¾Ð¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð±ÐµÑ€Ð°â€ Ñ‰Ðµ включва и въпроÑите за „контрол на миграциÑтаâ€. Ð’ рамките на Ñпешно организирана телевизионна изÑва българÑкиÑÑ‚ външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Ðиколай Младенов Ñе опита да уÑпокои наÑелението, че не ÑъщеÑтвувала опаÑноÑÑ‚ Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° въведе визи за българите, и че в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñтавало Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° вътрешен дебат в Ñамата ВеликобританиÑ, който нÑмал нищо общо Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българите. Така ли е обаче наиÑтина?
Пълният текст »