Това не – Смъртното наказание

Смъртното наказание е въпрос, по който трябва да избереш твърда позиция ЗА или ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек наполовина.
Един от великите радетели за отмяна на най-тежкото наказание през 20 век е френският философ и писател Албер Камю. Запитан в интервю какво би направил ако се намира в една стая с човека, убил цялото му семейство, и държи зареден револвер в ръката си, той отговаря, че би използвал револвера, за да убие копелето, но това не променя твърдото му отношение против смъртното наказание. Човек може да убие от любов, от ревност или за отмъщение. Човек може да убие от умопомрачение или дори за удоволствие и, о да, такъв човек трябва да понесе цялата строгост на закона, защото вземането на правото в свои ръце води до анархия и обществен колапс. Още древните римляни са казали, че дори най-лошият закон е за предпочитане пред анархията, но въпросът, който аз задавам тук е: Има ли право Държавата да убива? Отговорът: Категорично НЕ. Аз намирам смъртното наказание за узаконено убийство и нищо повече, за варварски акт, доказващ ниското равнище на социална еволюция в едно общество.

Ако погледнем реално на нещата, има по-жестоки наказания от смъртта. Убиваш престъпника и за него всичко свършва, но това не облекчава мъката на засегнатите роднини. Те ще продължават да я носят със себе си цял живот, а към нея ще се прибави и скритата вина от отнемането на още един човешки живот.
Не искам да бъда разбран погрешно. Серийните убийци, изнасилвачите и садистите заслужават отмъщение. Има много по-жестоко отмъщение от бесилото и дулата на наказателния отряд. Представете си да прекарате остатъка от живота си в единична килия с размери два на два, под строг тъмничен режим. Представете си и още по-голямата жестокост – да имате телевизор в тази килия, да виждате живота навън, към който никога повече няма да принадлежите, бавно да полудявате от самотата и изолацията, от чувството за вина и от тясното пространство, от което знаете, че можете да се измъкнете само по един единствен начин – чрез същата тази смърт, която Държавата милостиво ви е отказала. Нима има по-лоша участ от тази?

Смъртното наказание не трябва да съществува по простата причина, че дори и един погрешно екзекутиран го превръща в брутален акт на насилие от страна на безличния наказателен орган върху едно живо, дишащо, мислещо, чувстващо и най-вече – обичащо човешко същество, което има лице, за разлика от съда, произнасящ се “В името на народа”. Къде е този народ? Някой да е вечерял с него? Някой да знае по какви мацки си пада и дали пуши цигари? Щом не знаем тези елементарни неща за въпросното “юридическо” лице, трябва ли да му позволим да убива?
Един – единствен несправедливо екзекутиран на тази планета прави отмяната на смъртното наказание морален дълг на всяко общество, което счита себе си за “напреднало”. Сигурен съм, че екзекутираните невинни жертви са повече от един. Сигурен съм, че само в Страната на неограничените възможности стотици невинни жертви са се простили с живота си в газовата камера, на електрическия стол или здраво завързани за легло с бели чаршафи в очакване на смъртоносната инжекция. Защо се е случило това? Защото дори съдебната система в САЩ може да допуска грешки. Няма система, която да не допуска грешки. Това е математически и статистически доказуем факт. Защо присъдите, издавани от наказателния съд да правят изключение? Ако тези хора, които са попаднали на грешното място в грешното време или са били натопени от истинските виновници бяха осъдени на доживотен затвор, техните роднини, приятели и адвокати щяха да намерят начин да докажат невинността им и да си ги приберат обратно у дома. След като сърцата им спрат да бият, обаче, това става невъзможно. Смъртта е необратим процес. Държавата не дава живот, следователно няма етическото право да го отнема, да унищожава нещо, което не й принадлежи.
Кой ще живее и кой не решават от по-висока инстанция.

/http://asktisho.wordpress.com/