16

мар

ribbon

41-вият парламент умря, да живее парламентаризмът!

Публикувано в: Апострофи;
От: Евгени Колев

Не знам защо последното заседание на 41. Народно събрание бе набедено за тържествено. И в чест на какво 240-имата трябваше да лочат шампанско след четирите години, през които техните избиратели пиха студена вода заради поредния си неуместен избор.
Двете групови снимки на стълбите на сградата срещу Паметника на Цар Освободител като че ли ще останат най-смисленото деяние на този парламент. Между тях – статистика за брой заседания, приети закони, решения, декларации. И справедливо определение „най”.
Най-слабият, с най-много прохождащи в политиката депутати, най-дистанцираният от нуждите на народа, най-лобисткият, най-бездарният и бракопроизвеждащ в основното си предназначение – законотворството, най-раболепно обгрижващият партийните интереси и верен на несъкрушимата воля на „партайгеносе” до степен на безсловесен придатък.
Пълният текст »


28

фев

ribbon

60 000 лева икономия в държавния ковчег!

Публикувано в: Апострофи;
От: Захарий Стоянов

…Силни са нашите мотиви и съображения, които са ни подбудили днес да предлагаме тая реформа. Най-напред нашата народна философия още от незапамятни времена е въстанала против всички колективни учреж­дения, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата „Много баби, хилаво дете”. За­що ни са на нас, българите, народ вчерашен, чисто де­мократически, както доказа г. Белов, шест министер­ства, шест души министри с по 1000 лева месечно? Не можем ли да си намерим такъв един саморасъл българин, който да дръпне браздите на управлението с мъж­ка ръка, който да олицетворява в себе си и шестима­та било в работата им, било в атрибутите им?
Моля ви се, какви са тия министерски съвети, тия прото­коли, мнения, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени мнения и пр. Шест души хора, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вра­зумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, но на един път да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавения? Какво ще каже то: „Аз мис­ля, „моето мнение е”, „отговорен съм пред народ и съб­рание” и не знам що си още? Бе, чоджум, че като се бо­иш да се съгласиш и да подпишеш, защо не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти направили добро да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправил­ните глаголи, а ти си седнал да го усукваш…
Пълният текст »


21

фев

ribbon

БББ: Безотговорно, Бойко, Борисов

Публикувано в: Апострофи;
От: Иван Бедров

Последният ход от трагикомедията, наречена оставка, още не е изигран. Последователен в непоследователността си, Бойко Борисов създава условия за евентуалното си завръщане във властта. Само че през задния вход.
“Оттук насетне българите да си избират – Станишев, Доган, господин Костов, който искат”, почти се скара на депутатите премиерът (вече в оставка) Бойко Борисов. Последователен както винаги: и след протестите, и след управленския хаос, и след икономическата стагнация – отново други са виновни. Непоследователен като самия себе си: ден по-рано Борисов се закани: “аз няма да подам оставка заради Станишев и Доган, а ще се боря с тях”.
Припомнянето на фриволното му говорене има само една функция – да не забравяме с кого си имаме работа. Иначе отдавна нито е новина, нито е важно. Също толкова фриволно Борисов се опита да ни убеди, че правителството може да си отиде заради двайсетина ултраси с черни качулки, които предизвикват сблъсъците по улиците на София: “Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам не като колеги, а като братя, да се бият с когото и да е било”.
С очите си видях как полиция и жандармерия търпеливо наблюдаваха изстъпленията на тази групичка младежи. Вместо да ги изолират навреме, те ги наблюдаваха, наблюдаваха и накрая започнаха да удрят наред. Не обичам теориите на конспирацията, но двайсетина човека могат да свалят правителството, само ако получат съдействие от… правителството.
Пълният текст »


4

фев

ribbon

Провалите на един български министър

Публикувано в: Апострофи;
От: Ясен Бояджиев

Ð’ този мандат образованието много изостана от здравеопазването – в здравеопазването бяха уволнени цели трима министри, а в образованието министерската смяна е само една и то в самия край на мандата. А вероятно и нея нямаше да я има, ако скандалът с фонд „Научни изследвания” не беше стигнал чак до Брюксел, където протестиращите учени бяха поканени на среща лично от председателя на Европейската комисия.
Друга разлика няма: и в образованието, и в здравеопазването, а и в почти всяка друга сфера на управлението, близо четири години бяха пропиляни. Резултатът се вижда с просто око: тотално задълбочаване на заварената криза.
Пълният текст »


28

яну

ribbon

Защо българинът не излиза да протестира

Публикувано в: Апострофи;
От: Христо СТОЯНОВ

 

Всъщност как да излезе българинът да протестира? Не че не иска. Иска, ама няма кой да го изведе на улицата. Помните ли след 1989 година какви бяха улиците – не яйце, игла да хвърлиш и нямаше как да падне на жълто паве в София. Но тогава имаше едни хора, които стояха по стълбите на „Александър Невски” и се изживяваха като рупори на протестиращите… Изведнъж се оказа, че рупорите не увеличават, а намаляват силата на нашето недоволство…Припознатите като водачи на народното недоволство постепенно започнаха да ни разочароват. Ето защо не излизаме сега – разочаровани от водачите…
Пълният текст »


10

яну

ribbon

И към образователния ад пътят е постлан с добри намерения

Публикувано в: Апострофи;
От: pointburgas

Току в първите дни на новата година просветното министерство бе така добро да сподели вижданията си за поредните добавки в забуксувалия Закон за предучилищното и училищното образование. Безспорен хит в тях е идеята ученици и родители да оценяват труда на учителите чрез попълването на нарочни анкети.
От една страна, логично е потребителите на “образователни услуги” да изразят мнението си за тяхното качество. Анкетирането на студентите не от вчера се използва в родните университети.
От друга страна, заявените намерения са едно, а реализацията им – съвсем друго. Особено у нас. Може би и затова експертите от МОМН отрано се опитват да се застраховат, твърдейки, че нямало да има опасност от субективизъм при оценката на ученика и родителя, а и тя била “малка част” от общата оценка, която преподавателите ще получават за своята работа. Малка-малка, но небренебрежима, доколкото другото предложение в закона е при незадоволителна оценка на преподавателя, той да бъде уволнен!
Пълният текст »


2

яну

ribbon

Честита Нова година!

Публикувано в: Апострофи;
От: Алеко Константинов

Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло… Мигар на 1 яну­ари 1887 година Олимпий Панов и Узунов* не са получили стотина благопожелания с туй пусто «Честита Нова година», а не се изтекоха ни два месеца и тези незабравими борци загинаха от братски куршуми, сред най-варварски изтезания, и, обратно, самите палачи, върху главите на които са се изсипали тайно проклятията на стотини хиляди българи — те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач… Иди му разбери!
Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е полу­чил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опаш­ката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бъл­хата отиде, та се не видя.
Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година, не е получил множество поблажки с «Честита Нова година», а пък то баш посред годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито нека Бог да пази цялото человечество.
Пълният текст »