Честита Нова година!

Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло… Мигар на 1 яну­ари 1887 година Олимпий Панов и Узунов* не са получили стотина благопожелания с туй пусто «Честита Нова година», а не се изтекоха ни два месеца и тези незабравими борци загинаха от братски куршуми, сред най-варварски изтезания, и, обратно, самите палачи, върху главите на които са се изсипали тайно проклятията на стотини хиляди българи — те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач… Иди му разбери!
Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е полу­чил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опаш­ката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бъл­хата отиде, та се не видя.
Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година, не е получил множество поблажки с «Честита Нова година», а пък то баш посред годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито нека Бог да пази цялото человечество.

Мигар почитаемото правителство начело на Народ­ната партия, към която се числи всичко «честно, благородно и интелигентно», няма да получи утре, на 1 януари 1897 година, хиляди честитявания и подкрепи за борба с кал­ната опозиция, към която се числи всичко, «безчестно, подло и невежествено». Да, ще получи. И току виж, че дивият български народ не оценил някое истинско благодеяние, каквото например търговския договор с Австрия — моля ви се с Австрия! С тази майка-благодетелница на нашата татковина, що денем-нощем сълзи рони и Богу се моли, да ни сподоби със Санстефанска България, и е всеки час готова да ни поднесе Македония на тавичка, както поднесе златната сабя на нашия благодетел Абдул Керим паша — току виж, казвам, че нашият народ не оценил великото ико­номическо значение на двойната победа, и току ще чуем един ден, че почитаемото правителство осъмнало с някое малко главоболие в краката. . . Тъй върви светът, какво ще му направиш!

Па и не може бе, джанъм, на всички да се угоди. Когато за «Свобода» всичко беше светло, за «Прогрес» всичко беше мрачно; завъртя се, разбираш ли, колелото и гледай ги сега: за «Свобода» всичко е мрачно, за «Прогрес» всичко е светло. Колело!…

Но не мислете, че това става само от изменението на об­стоятелствата. Обстоятелствата никак не повлияха на някоя твърди характери. Вземете за пример господина Йордан Йонова**: изпотрепал се е горкият да се бори за благоденствието на милото ни отечество; гдето седне, гдето стане, все една и съща мисъл го мъчи — как да облагодетелствува своята татковина, как да възцари мир и правда на земята. Ама на, разбира ли ти българинът от честност и безкористие!… Може ли той да оцени своите достойни синове. Впрочем този благороден труженик е все пак достатъчно оценен, защото и днешното болшинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на миналия режим. Ето такива са личностите, на които ако пожелаеш: «Честита Нова година», можеш да бъдеш уверен, че думите ти няма да отидат на вятър…

Но ако се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заклю­чение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на бъл­гарската столица съставляват тъй наречените нови квар­тали; в сърцето на тия квартали се е простряла една раз­кошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българ­ското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази ог­ромна градина се издига гордо… не Българският универси­тет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне – Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски дворец, се е сгушило, обез­формено от тази нова постройка, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И пър­вият Български университет, заедно с паметника Васил Левски и с паметника на загиналите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…

Колко си честито, мило мое отечество, колко си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой син, мисля и ще продължавам да мисля, че българските студенти, че храмът на бъл­гарската наука, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, макар те да са от най-благородната маджарска порода.

Криво ли мисля аз, кажете ми откровено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!

*Олимпий Панов и Узунов – възрожденци и по-късно участници в Офицерския бунт в Русе в началото на 1887 г. – проруски заговор, чиито подбудители са осъдени на смърт
**Йордан Йонов – политик от Националлибералната партия