9
юли
Президентът на Станфорд прие учени от бургаÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет “Проф. Златаровâ€
ЗлатниÑÑ‚ медалиÑÑ‚ от Ханой 2007 ДеÑн Симеонов Ñе дипломира в преÑÑ‚Ð¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸ÐºÐ°Ð½Ñки универÑитет
От: pointburgas
Доц. д-Ñ€ СтаниÑлав Симеонов и д-Ñ€ Ðели Симеонова – преподаватели в бургаÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет “Проф. д-Ñ€ ÐÑ. Златаров†Ñтанаха първите учени от БългариÑ, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ лично Ñе запознава президентът на СтанфордÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет Джон Л. ХенеÑи – безÑпорен Ñветовен компютърен авторитет, член на директорÑките Ñъвети на CISCO Systems и Google.
Това Ñтана по време на работно поÑещение на учените от Ð‘ÑƒÑ€Ð³Ð°Ñ Ð² Станфорд, Ñъвпаднало Ñ Ð´Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ñина им ДеÑн Симеонов – възпитаник на ПриродоматематичеÑката Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ â€œÐкад. Ð. Обрешков†и златен медалиÑÑ‚ от Международната олимпиада по математика в Ханой през 2007 г., който завърши в Станфорд ÑпециалноÑтите “Компютърни ÑиÑтеми†и “Математикаâ€.
Ðе вÑеки ден човек има възможноÑÑ‚ да Ñе Ñрещне Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ² ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ñ Ð½Ð° компютърните науки, категоричен е доц. Симеонов. Джон Лерой ХенеÑи (англ. John LeRoy Hennessy; Ñ€. 1953) работи в облаÑтта на информатиката и микропроцеÑорите. ОÑновател е на MIPS Computer Systems Inc. Бакалавър по електротехника е от УниверÑитета Виланова, завършва магиÑтратура и защитава докторÑка Ñтепен /PhD/ в облаÑтта на компютърните науки в УниверÑитета Стоуни-Брук (Ðью-Йорк). През 1977 г. започва работа в Станфорд. През 2000 г. получава медал на името на фон Ðеймана /IEEE/, заедно Дейвид ПатърÑън. През 2002г. е избран за член на Съвета на директорите на CISCO Systems, а две години по-къÑно заема Ñъщата Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ в Google. През тази година отново е отличен Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð» IEEE за «pioneering the RISC processor architecture and for leadership in computer engineering and higher education.»
Ðа Ñнимката /отлÑво надÑÑно/: Доц. д-Ñ€ СтаниÑлав Симеонов, д-Ñ€ Ðели Симеонова, ДеÑн Симеонов, Джон Л. ХенеÑи, президент на СтанфордÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет, неговата Ñъпруга
“Ðа практика не е нещо невъзможно да Ñе Ñрещнеш Ñ Ð”Ð¶Ð¾Ð½ ХенеÑи. По принцип ÑемейÑтвата на вÑички абÑолвенти получават покани да приÑÑŠÑтват на церемониÑта по връчването на дипломите. И вÑеки може да Ñе запише за Ñреща Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚Ð°.
За Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÐ¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ беше, че ХенеÑи проÑви жив интереÑ, като разбра, че Ñме от БългариÑ. Впрочем, той Ñе Ñети и за ДеÑн, защото му е подпиÑвал една награда, коÑто Ñа Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸ Ñамо шеÑÑ‚ човека от Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет, Ñтава дума за решаването на нÑкакъв математичеÑки проблем – Problem solving.
Той лично подчерта, че доÑега не е приемал българÑки делегации. Иначе в Станфорд много отдавна Ñа ходили от БÐÐ, но не Ñа Ñе Ñрещали Ñ Ð¥ÐµÐ½ÐµÑи. Е, Ñега вече знае и за БургаÑ, и за универÑитет “Проф. д-Ñ€ ÐÑен Златаровâ€., разказва доц. Симеонов.
Според него ÑъщеÑтвен резултат от Ñрещата Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚Ð° на Станфорд е, че Джон ХенеÑи – най-големиÑÑ‚ авторитет в Ñвета по компютърни архитектури – Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтвие е предложил клаÑичеÑкиÑÑ‚ му труд по темата, напиÑан в ÑъавторÑтво Ñ Ð”ÐµÐ¹Ð²Ð¸Ð´ ПатърÑън, да бъде използвана в обучението на бургаÑките Ñтуденти.
“Книгата му е оÑновата, по коÑто Ñе учи в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, май Ñамо без БългариÑ. Ðо аз преподавам по неÑ. Чел Ñъм Ñ Ð½Ð°Ð´ 30 пъти и му го казах. Тогава той ми каза: “Че тогава вие можете да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ½Ð°Ð¿Ð¸ÑˆÐµÑ‚Ðµ в БългариÑ!â€. Ð¢Ñ Ñе преиздава регулÑрно, но официален превод у Ð½Ð°Ñ Ð½Ñма. Ðо най-вероÑтно ще му ползвам книгата. но донÑкъде, защото у Ð½Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿ÑŽÑ‚ÑŠÑ€Ð½Ð¸ архитектури не Ñе изучава в толкова голÑм обем, както в чужбина.â€
Възпитаникът на ПМГ-БургаÑ, златен медалиÑÑ‚ от Международната олимпиада по матемитака в Ханой 2007 г. ДеÑн Симеонов вече като дипломиран  бакалавър по ÑпециалноÑтите “Компютърни ÑиÑтеми†и “Математика†в Станфорд
БургаÑките преподаватели Ñа изключително Ñилно впечатлени от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет.
“УниверÑитетът е Ñ 40 квадратни километра кампуÑ, има деÑет автобуÑни линии. Много Ñтуденти има вътре и вÑичките учат! Ðз толкова много Ñтуденти да учат не Ñъм виждал дори в ГерманиÑ. Един Ñи потопил краката във фонтана и чете, друг легнал на пейката и чете, групичка Ñеднала на тревата и учат… Имат едни такива малки залички за по четирима човека – Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ огромен плазмен монитор, за да не Ñи мориш очите в лаптопа, бÑла дъÑка да Ñи обÑÑнÑват нещата, и там учат – такива поне пет залички видÑхме. ПроÑто навÑÑкъде има Ñтуденти и те учат!!! Ðе Ñъм виждал такова нещо!
Питах го ДеÑн тук така ли Ñе учи – ами да! Ð’ кафето Ñъщо учат, навÑÑкъде има интернет, библиотеката Ñъщо е пълна Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°…â€, ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð´Ð¾Ñ†. Симеонов.
Според него много Ñилни Ñа компютърните ÑиÑтеми в универÑитета. “Сред възпитаниците на Станфорд Ñа шефът на Yahoo, шефът на NVIDIA е завършил там,, УилÑм Хюлет и Дейвид Пакърд Ñъщо Ñа завършили там – и двамата имат по една Ñграда, коÑто Ñа направили Ñ Ð»Ð°Ð±Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¸ и пр., те ноÑÑÑ‚ техните имена, Бил Ð“ÐµÐ¹Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е учил в Станфорд, но Ñъщо е поÑтроил учебна Ñграда.
Имат и много Ñериозно материалознание. Ð’ Станфорд е най-големиÑÑ‚ линеен уÑкорител в Ñвета /SLAC/ – нещо като ЦЕРÐ, но не в окръжноÑÑ‚, а прав – дължината му е около 5 километра. Само в този център работÑÑ‚ шеÑтима ноÑители на Ðобелова награда.â€
ПреподавателÑÑ‚ от универÑитет “Проф. д-Ñ€ ÐÑ. Златаров†е впечатлен и от финанÑовите възможноÑти на американÑкото виÑше училище. “СамиÑÑ‚ универÑитет е Ñ Ð±ÑŽÐ´Ð¶ÐµÑ‚ от 4.5 милиарда долара, като повече от една трета, Ñ‚.е. около 1.5 милиарда, каза Джон ХенеÑи, е фондът им за научни изÑледваниÑ. Това позволÑва оÑъщеÑтвÑването на големи проекти, като – например – проектът на робота Stanly на Майк Монтемерло и СебаÑтиан Тръмп, който е на ÑтойноÑÑ‚ 60 милиона долара. За Ñравнение, фонд “Ðаучни изÑледваницна българÑкото миниÑтерÑтво на образованието е 25 милиона лева за вÑички универÑитети у наÑ. ..
Отделно е финанÑирането на този SLAC център, който Ñе ÑпонÑорира от държавата, тъй като той прави изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ за NASA, военните, и за други държавни инÑтитуции. Изобщо там Ñе работи по заÑвка и има наплив от кандидати дотолкова, че в момента могат да обработÑÑ‚ Ñамо 10 процента от заÑвките!â€
Любопитен е и фактът, че 221 медала от олимпийÑки игри имат ÑпортиÑти от универÑитета. ВиÑшето училище има шеÑÑ‚ Ñтадиона. ОфициалниÑÑ‚ Ñтадион, където Ñе провеждат церемониите по връчване на дипломите на завършващите, е за 50 000 зрители. Към вÑеки един такъв Ñтадион има оздравителен център, като вÑичко това Ñе ползва от Ñтудентите безплатно.
По принцип годишната такÑа в Станфорд е около 67 000 долара, казва доц. Симеонов. Ðо това не означава, че ÑемейÑтвата на Ñтудентите Ñе бъркат и ги вадÑÑ‚ моментално от джоба Ñи. УниверÑитетът привлича пари от ÑпонÑори и Ñъздава критерии, по които да Ñе отпуÑкат парите.
“Ðапример, говорихме ÑÑŠÑ ÑпонÑора на ДеÑн. Човекът Ñъщо е завършил Станфорд и иÑка да ÑпонÑорира деÑет – дванадеÑет човека, които да бъдат от еди какво Ñи ниво нагоре, дават му ÑпиÑък и той Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾ ще подпомогне. При това Ñтипендиантите му нÑмат никакви Ð·Ð°Ð´ÑŠÐ»Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ÑпонÑора Ñи.â€, казва доц. Симеонов. Той добавÑ, че работното поÑещение в Станфорд, оÑъщеÑтвено Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ ÑъдейÑтвие на академичното ръководÑтво на универÑитет “Проф. д-Ñ€ ÐÑ. Златаровâ€, без Ñъмнение ще бъде от голÑма полза.
Възпитаници и преподаватели на Станфорд
Леонард БоÑак – оÑновател на «CISCO Systems», ÑъвмеÑтно ÑÑŠÑ Ð¡Ð°Ð½Ð´Ð¸ Лернер, негова Ñъпруга.
Сергей Брин – оÑновател на Google, ÑъвмеÑтно Ñ Ð›Ð°Ñ€Ð¸ Пейдж.
Тайгър Ð£ÑƒÐ´Ñ – извеÑтен американÑки голфър.
Хърбърт Хувър – 31-и президент на СÐЩ от 1929 до 1933.
ÐлекÑандър КеренÑки – руÑки политичеÑки деец, предÑедател на Временното правителÑтво в РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1917 г.
Доналд Ървин Кнут – американÑки учен в облаÑтта на информатиката, ÑиÑтематизирал един от най-важните раздели в разработването на програмни ÑиÑтеми — алгоритми и Ñтруктури на данни, почетен профеÑор.
Робърт Лъфлин – американÑки физик, профеÑор, Ðобелов лауреат по физика.
Джон Маккарти – американÑки учен в облаÑтта на информатиката, лауреат на Ðаградата Тюринг за Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² облаÑтта на изкуÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐºÑ‚, изобретил Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð¼Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº LISP.
Лари Пейдж – оÑновател на Google.
Кондолиза Ð Ð°Ð¹Ñ â€“ Държавен Ñекретар /външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€/ на СÐЩ (2005—2009), профеÑор по Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ в момента ректор на универÑитета.
Джон Стайнбек – американÑки пиÑател, Ðобелов лауреат.
Сигърни Уивър – американÑка актриÑа, ноÑител на наградата ОÑкар.
Дейвид Фило – оÑновател на Yahoo!, ÑъвмеÑтно Ñ Ð”Ð¶ÐµÑ€Ð¸ Янг.
Стив ФоÑет – американÑки бизнеÑмен, въздухоплавател, ÑÑ…Ñ‚Ñмен, притежател на 116 рекорда във Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð¿Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÑˆÑƒÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñпорт.
Трип Ð¥Ð¾ÐºÐ¸Ð½Ñ â€“ оÑновател на Electronic Arts, маркетолог на Apple.
УилÑм Брадфорд Шокли – американÑки физик от английÑки произход, един от изобретателите на транзиÑтора, лауреат на Ðобелова награда.
Джери Янг,— оÑновател на Yahoo!, ÑъвмеÑтно Ñ Ð”ÐµÐ¹Ð²Ð¸Ð´ Фило.