Бащата на “шоковата терапия” гостува в Бургас

Проф. Лешек Балцерович изнесе лекция в БСУ

“Много начини има да се елиминира пазарната конкуренция. Единият от тях е протекционизмът. Ако държавата е малка, това е достатъчно да се елиминира конкуренцията. Може и да имате либерален търговски режим, но и слаба конкуренция.

Това се случва, когато имате една група от привилегировани бизнесмени, които завладяват страната и елиминират конкуренцията, като използват държавния апарат. Такъв е случаят с много от постсоциалистичските  икономики. Такива държави не могат да бъдат много ефикасни и успяващи.”, заяви в Бургас прочутият полски икономист и “баща”  на т.нар. шокова терапия професор Лешек Балцерович. Той изнесе публична лекция на тема „Фактори, определящи икономическия растеж” по покана на Гражданска инициатива „Справедливост” и БСУ.

Пред студенти, преподаватели и граждани проф. Балцерович подчерта, че най-важният фактор, който обяснява скоростта на растежа са системните иновации, технологията, организацията на бизнеса.

Според него икономическият растеж може да бъде сравнен с шофирането на кола. Трябва да имате добра кола за постигането на висока скорост. Много е трудно трабант да спечели състезание с мерцедес. Но и ако карате прекалено бързо, ако не карате разумно, даже и да сте с мерцедес, пак ще загубите състезанието.

Важна е средната скорост, най-същественото за която са иновациите, подчерта проф. Балцерович: “Има много, много фактори, които могат да попречат на иновациите. И това е най-основната причина, че повечето държави през цялата човешка история са били бедни.

Можем да ги направим богати, ако успеем да внедрим система с няколко прости характеристики – правата на частната собственост, които да бъдат защитени за всички, а не само за една привилегирована група, макроикономическа стабилност, защото при нейната липса хората се страхуват да инвестират и конкуренция.

Малко или много вие знаете кое действа и кое не действа. Проблемът е че трябва да има система, която да позволи иновациите.”

Именитият гост бе посрещнат от президента на БСУ проф. Петко Чобанов и от ректора проф. Васил Янков.

Ð’ представянето му пред препълнената аудитория, проф. Янков изтъкна, че през двадесети век трима поляци чрез своите действия повлияха на световната история и оставиха своя отпечатък върху живота на милиони – Йоан Павел ІІ, Лех Валенса и Лешек Балцерович.

Въпреки че не е политик или духовен водач, но именно той въздейства най-силно, най-непосредствено и най-положително върху хората и тяхното ежедневие. Запазено място в учебниците по история му осигури икономическата реформа, на която е основен автор. Планът „Балцерович” е едно от най-важните събития в историята на Източна Европа през ХХ век. Благодарение на него се създават условия за бързо и устойчиво развитие на пазарната икономика в постсоциалистическия регион.

В резултат на този план двадесет години след началото на промените Полша и страните, възприели този план, са по-богати и в много аспекти – по-развити, а Полша стана еталон за успешна икономическа трансформация.

Страната, първа от посткомунистическите, излезе от рецесията, предизвикана от смяната на системата, първа започна да се развива и въпреки нестабилните политически условия в продължение на двадесет години успя да избегне сериозна финансова криза. Практически всички правителства след промените там и министрите, отговорни за икономиката, са работили в сянката на Професора. Днес резултатите са видни. Полша е единствената страна в Европа, която бе „подмината” от развихрилата се световна финансова криза, реализирайки икономически ръст на фона на срутващите се други икономики. Усредненият ръст на БВП за периода 1990-2010 г. няма равен в Източна Европа.

Безпрецедентната стабилизационна програма на проф. Балцерович, насочена към макроикономическия баланс на полската икономика, а преди всичко овладяването на хиперинфлацията, ликвидация на масовите дефицити и оптимизация на бюджета, беше въведена от правителството в много бързи срокове, получавайки по този повод наименованието „шокова терапия

На критиките по повод изключително бързите темпове на промени и свързаната с това социална цена, професорът дава следния отговор: „Има само два начина за правене на реформи – бързо и много бързо”.