Книгата за Дилма Русеф с премиера в Бургас

Бургаска премиера ще има нашумялата книга за бразилската президентка с български корени Дилма Русеф. На 26 юли от 19 часа в галерия “Богориди” ще гостува журналистът Момчил Инджов, който е единият от авторите – заедно с бразилския си колега Жамил Шаде – на животописа на Русеф. Замисълът за «ДИЛМА РУСЕФ /Историята на едно българско семейство, белязана от изгнанието, комунизма и президентството на Бразилия/ възниква още през 2004 година, когато известният журналист-международник от в. “24 часа” Момчил Инджов (работещ по онова време във в. „Труд“) пръв открива за българските медии личността и делото на Дилма Русеф – тогава бразилски федерален министър на мините и енергетиката. След интервюто с нея следват серия публикации, които проследяват как тази очарователна жена се превръща в държавник и в края на краищата става президент на най-голямата латиноамериканска държава.

Момчил Инджов осъществява лична среща с Дилма Русеф по време на първия тур на президентските избори в Бразилия, като се включва в нейната програма в щата Порту Алегре. Именно там през септември 2010 той прави второто си интервю с нея – единственото, взето от български журналист покрай президентските избори в Бразилия.
Точно тогава Момчил Инджов е поканен от бразилското издателство „Вилжилие“ да напише книга за Дилма Русеф в съавторство с известния бразилски журналист Жамил Шаде – европейски кореспондент на в. „Естаду де Сао Паулу“. Първото издание е на португалски език и е представено в най-голямата книжарница на мегаполиса Сао Паулу през март 2011 г. Автор на предговора е бразилският депутат Фернанду Габейра, прочул се с участието си в отвличането на посланика на САЩ в Бразилия през 1969 г. Някогашен съратник на Дилма Русеф, днес той е неин политически противник, но признава заслугите й в борбата срещу диктатурата.
Година по-късно Момчил Инджов прави нещо рядко срещано – превежда сам себе си… Така се оформя българското издание (ИК “Синева”). което се появява в България специално за официалното посещение на Дилма Русеф през октомври 2011 г. Един екземпляр с автограф бе връчен на високата гостенка във Велико Търново лично от българския съавтор на книгата.
Момчил Инджов и Жамил Шаде ползват своето условно предимство да разказват за Дилма Русеф в българската или бразилската част на общото повествование. Двамата съавтори се задълбочават в историята и корените на семейство Русеф и запознават читателите с малко познати факти от живота на бразилския президент и нейния полубрат Любен Русев. Те така и не успяват да се срещнат приживе, но станали жертва на диктатурите в родните си страни, именно борбата срещу тези диктатури ги сродява- вече не само по кръв, но и по дух. Тя се бори срещу десен военен режим, а той – срещу ляв тоталитаризъм. Дилма лежи две години и четири месеца в затвора за партизанска дейност, а Любен е въдворен зад друг вид решетки. Отървава по чудо изключване от софийската Политехника, дълго не му е позволявано да пътува извън България заради социалдемократически възгледи. Братът на Дилма става известен хидроинженер и проектира язовирни стени. Умира през 2007 г.
Всъщност Момчил Инджов е единственият журналист в света, който се е срещал и разговарял и с Дилма Русеф, и с Любен Русев.
Българските корени на Дилма имат разклонения в два известни габровски рода – Корнажеви и Негенцови. От първия са юристът Петър Корнажев – депутат и за кратко правосъден министър, и журналистът Цоньо Корнажев. От втория род са знаменитият детски писател Ран Босилек и внучката му, юристката Ралица Негенцова, говорител на ЦИК. Чичо на Дилма Русеф е ген. Руси Русев – министър на войната през 1942-1943 г. Роднина, макар и по съребрена линия, е друг български министър – Дочо Христов, един от поддръжниците на антиеврейските закони в България, екзекутиран от Народния съд след 9 септемри 1944 г. Както се вижда, в българската рода на Дилма Русеф има политици от най-различни цветове.
Куриозното е, че своята част от книгата Момчил Инджов написа на португалски език, който той владее на университетско равнище. И понеже е полиглот, шеговито споделя: “Следващата ще е на урду или гуарани, стига да се появи подобен повод и там, където се говорят тези езици”.