Искри от пламъка

“Искри от пламъка” е своеобразна литературна антология (ИК “Захарий Стоянов”, 2011), съставена от творби на  шестима  литератори и един художник-сценограф, удостоени през годините с наградата “Гео Милев” – най-голямото отличие, което Международната фондация “Гео Милев” връчва за заслуги в развитието на българската култура.

Национална по обхват и значение,  наградата е учредена  със  съучастието на община Раднево и община Стара Загора.  Най-общо казано, тя  е израз на съхранените в нашето общество  пориви на един гениален интелектуалец да обнови  българската култура чрез  своето поетично творчество, публицистика и литературно-художествена критика, да обнови духовността чрез познанието за европейския авангард и  чрез приобщаването на младите  дарования към най-новите световни тенденции. Скъпоценен опит,  предприет от Гео Милев и завещан от него като  естетическа програма  за  освежаване на  традицията в книжовността, живописта, театъра.

Без съмнение, всички досегашни носители на  високото отличие са белязани с вдъхновена  склонност към новаторски експерименти.  И наградата “Гео Милев” е атестат  за тяхното лъчение в творческите  поколения, от които са избрани.

Това са:

БОЙКО ЛАМБОВСКИ – поет, публицисти, есеист (1997)

ЯНА ДОБРЕВА – драматург (1999)

НИКОЛА ТОРОМАНОВ – художник (2001)

ВАЛЕРИ СТАНКОВ – поет, есеист , публицист (2003)

РАШКО СТОЙКОВ – поет, драматург, сатирик (2005)

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ – поет, есеист, публицист  (2007)

ИВАН ГРАНИТСКИ –критик, поет, публицист, издател  (2009)

Неизменен председател на журито за наградата е  дъщерята на  поета Леда Милева – класик на българската литература, почетен председател на Международната фондация «Гео Милев». Под нейното  независимо от конюнктурата ръководство, подбор и оценка на кандидатите за наградата са правили немалка група изявени български писатели и дейци на културата, следовници на Гео Милев. Журито  се е стремило да бъде пристрастно само към талантливото и най-стойностното, ето защо въпреки неизбежни полемични моменти  избраникът винаги е получавал спонтанно одобрение най-напред  от старозагорската културна общественост, пред която се обявява и връчва наградата, а по-нататък в медиите и разширеното духовно пространство. Защото именно носителите на една награда придават към първоначалното й значение достойнство и  дълговечност.

НИКОЛА ИНДЖОВ, писател

председател на Международната фондация “Гео Милев”.