17
дек
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ най-тъжното мÑÑто в Ñвета
От: pointburgas
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ най-тъжното мÑÑто на Ñвета, ако вземем предвид връзката между доходите на глава от наÑелението и задоволÑтвото от живота.
До този извод Ñа Ñтигнали в изÑледване БетÑи СтивънÑън и ДжъÑтин Ð£ÑŠÐ»Ñ„ÑŠÑ€Ñ Ð¾Ñ‚ универÑитета на ПенÑилваниÑ, цитирано от ÑпиÑание “ИкономиÑÑ‚”.
“Латиноамериканците Ñи живеÑÑ‚ доволно, хората от Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¡Ð¡Ð¡Ð Ñе чувÑтват доÑта мизерно, а най-тъжното мÑÑто на Ñвета е Българиє, пише “ИкономиÑÑ‚” в ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ðµ “Богатите, бедните и Българиє и Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ðµ “Парите наиÑтина могат да ви купÑÑ‚ щаÑтие”. СтатиÑта предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ñледване на взаимовръзката между парите и щаÑтието.
“Поговорката, че щаÑтието не Ñе купува Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸, е популÑрна, оÑобено Ñред европейците, ÑмÑтащи, че преÑледващите раÑтеж икономики на ÑÐ²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ Ñа нещо погрешно”, започва ÑтатиÑта в “ИкономиÑÑ‚”.
Тази теза Ñе Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ð¾Ñ‚ Ричард ИйÑтърлин, профеÑор по икономика в УниверÑитета на Южна КалифорниÑ, който е използвал данни от 70-те години на Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº и е уÑтановил Ñамо Ñлаба връзка между парите и щаÑтието. Това Ñтава извеÑтно като “ПарадокÑа на ИйÑтърлин”. Според него щаÑтието не завиÑи от абÑÐ¾Ð»ÑŽÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñ…Ð¾Ð´, а от отноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ â€“ не от това дали Ñте бедни, а дали Ñте близо до дъното в ÑобÑтвеното Ñи обкръжение.
ИзÑледване на БетÑи СтивънÑън и ДжъÑтин Ð£ÑŠÐ»Ñ„ÑŠÑ€Ñ Ð¾Ñ‚ универÑитета на ПенÑÐ¸Ð»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°, че вече може да Ñе покаже връзка между доходите и щаÑтието в различните Ñтрани. Според Ð£ÑŠÐ»Ñ„ÑŠÑ€Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ не е било ÑÑно в миналото заради недоÑтатъчните данни.
ÐмериканÑките изÑледователи Ñа Ñъбрали Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° въздейÑтвието на доходите върху щаÑтието от почти вÑички меÑта по Ñвета и Ñа групирали тези държави по 10-пунктова Ñкала. Учените Ñа уÑтановили, че жителите на по-богатите държави Ñа определено по-щаÑтливи.
Ð’ нÑкои Ñтрани като РуÑÐ¸Ñ Ð¸ Южна Ðфрика завиÑимоÑтта е по-Ñилна, но е видима навÑÑкъде. Удовлетворението от живота Ñе различава драÑтично. Страните, които Ñа близо до върха, до една Ñа развити, като доÑтигат до показател 8 от 10. Страните близо до дъното, повечето от които африканÑки, но и Ñтрани като Ирак и Хаити, имат резултати близо до 3.
Въпреки че в богатите държави очевидно хората Ñа по-щаÑтливи, това Ñъотношение не е идеално навÑÑкъде, което предполага, че за задоволÑтвото от живота играÑÑ‚ Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸ други, вероÑтно културологични фактори, отбелÑзва ÑпиÑанието.
“Западноевропейците и Ñеверноамериканците Ñе движат доÑта близо, въпреки че има нÑкои аномалии като изненадващо поÑърналите португалци. Ðзиатците изглежда Ñа по-нещаÑтни, а Ñкандинавците – малко по-щаÑтливи, отколкото предполагат доходите им. Хонконг и ДаниÑ, например, имат Ñходен доход на глава от наÑелението и покупателна ÑпоÑобноÑÑ‚, но хонконгците показват удовлетворение от живота 5.5 по 10-Ñтепенна Ñкала, докато датчаните – 8. Латиноамериканците Ñи живеÑÑ‚ доволно, хората от Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¡Ð¡Ð¡Ð Ñе чувÑтват доÑта мизерно, а най-тъжното мÑÑто, aко Ñе вземе предвид връзката между доходите на глава от наÑелението и задоволÑтвото от живота, е Българиє, заключава “ИкономиÑÑ‚”.
Заключението Ñе оÑновава на приложената от ÑпиÑанието графика. ÐœÑÑтото на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед изÑледваните 131 държави по доходи не е никак зле – Ñтраната ни е доÑта над Ñредното ниво. Като удовлетвореноÑÑ‚ на българите от ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ живот обаче Ñтраната пропада далеч под Ñтраните ÑÑŠÑ Ñравним Ñреден доход и Ñ Ð¸Ð½Ð´ÐµÐºÑ Ð¿Ð¾Ð´ 4 по деÑетобалната Ñкала е наравно Ñ Ð¥Ð°Ð¸Ñ‚Ð¸ и е Ñред най-нещаÑтните Ñтрани.