Осмислянето на текстове е непосилно за учениците ни

България е 46-та от 74 държави по езикови умения на учениците

Средствата, които се отделят за издръжката на един ученик в отделните държави, са пряко свързани с резултатите на децата като срещу повечето пари стоят и по-високи постижения. 
Като цяло социално-икономическите фактори оказват силно влияние на образованието. Очертава се тенденция децата на родители с висок образователен и социален статус да се справят по-добре в училище от връстниците си от бедни и необразовани семейства. Родителите, семейната и икономическата среда са решаващи за резултатите на учениците, сочат още данните от PISA 2009 – програма за международно оценяване на учениците.

Резултатите от нея официално бяха представени от МОМН в София, паралелно с представянето им в още шест града – Париж, Берлин, Мадрид, Мексико, Токио и Вашингтон.

Със своите езикови знания и четивни умения българските ученици заемат 46-то място сред 74 държави, сочат резултатите от участието на страната ни в програмата за международно оценяване на учениците (PISA 2009). Българските младежи трудно осмислят и оценяват текстове, зле разчитат графики и диаграми, основното им четиво са списанията, а четенето за част от тях дори е “празна загуба на време“.

Едни от най-тревожните тенденции са голямата ножица между най-високите и най-ниските резултати, както и фрапиращата разлика в уменията на момичетата и момчетата. Четивните умения, които включват осмислянето и анализирането на текстове, при 41% от българските ученици са под критичния праг, което се тълкува от просветните експерти като плюс спрямо 2006 година, когато процентът им е бил 51 на сто.

За сравнение резултатите на българските ученици им отредиха 33-то място от 41 държави през 2000 година и 43-то място от 57 държави през 2006 година в предишните анализи на програмата.

При среден резултат от 500 точки участвалите в оценяването българчета са със среден резултат от 429 точки. За сравнение при държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) средното постижение е 492 точки. Нашият резултат ни подрежда в една група със страни като Сърбия, Мексико, Уругвай и Тринидад и Тобаго. Първите места са основно за азиатски държави – Китай, Корея, Сингапур, както и Финландия, Канада и Нова Зеландия.

Около 41% от учениците са с умения под критичния праг, което означава, че трудно тълкуват съдържанието на текстовете, докато на най-високото равнище се нареждат едва 2.8% от учениците. За сравнение средно за ОИСР 24 % от учениците са под критичния праг.

Българските ученици имат най-висок среден резултат в тълкуването и обобщаването на текстове и най-нисък в тяхното осмисляне и оценяване. Осмислянето и оценяването включват задачи, изискващи разсъждения на ученика, който трябва да изходи от личния си опит и познания и да ги свърже с прочетеното.

Проучването отчита и броя на книгите в семейството, тъй като това се счита за един от ключовите фактори за развитието на уменията на младите хора. У нас изследването показва, че учениците, които всеки ден четат книги за удоволствие имат средно със 115 точки по-висок резултат от тези, които не четат.