Ще се прикачим ли към влака Пекин-Лондон?

Отминалата седмица зарадва електората с висикотехнологична новина, съобщена лично от министъра на транспорта Цветков. Той увери скептиците, че Китай съвсем сериозно ни кани в проекта си за влак-стрела до Европа.

“Съвсем реална е поканата, която отправи китайският министър на железниците към мен и към България, въобще. Целта на този проект е реализация на една непрекъсната и високоскоростна железопътна линия от Китай през Турция, България за страните от Централна и Западна Европа”, заяви в телевизионно интервю министърът.

Разбира се, поне в главата на министъра поканата със сигурност е прозвучала съвсем сериозно. Но в никакъв случай не би било лошо той да уточни къде и за какво точно канят България. При това бе наложително да го свърши още по време на визитата си в Китай.

Защото още през март се появи новината, че Китай планира евразийска високоскоростна железопътна магистрала, която да свърже Лондон с Пекин. Като разстоянието между двете столици да се изминава за две денонощия със средната скорост 320 км/ч. Разбира се, трасето на влака – стрела минава и през България.
Ð’ края на октомври, по време на визитата на Цветков в Китай, медиите информираха, че всъщност България трябва да се включи в двустранния китайско-турски проект за изграждане на високоскоростна железница от източния град Карс на турско – арменската граница до Одрин.

Онзи ден министърът пък подчерта, че: “Това е една отдавнашна амбиция на Китай – да превозва стоките си по железница, което е по-бързо доставяне на стоките до Европа, може би, и по-сигурно.” Малко стряскащо изявление, при положение че още никой на планетата не е работил върху товарен вариант на високоскоростните влакове, но знае ли човек…

Разбира се, по-важният въпрос е с какво ние ще участваме в начинанието? Ясно е, че няма да е /както казват желизничарите/ с подвижен състав. Ние такива нито имаме, нито произвеждаме. Локомотивите са ни предимно румънски, вагоните – втора ръка немски и австрийски, отремонтирани криво-ляво у нас. Най-съвременните ни влакове са мотриските “Дезире”, които обаче са за разстояния колкото от София до Пловдив, нежели от Лондон до Пекин.

Впрочем, упоменатите вече “Дезире” са на “Сименс”. Но докато у нас концернът произвежда паспорти и прочие лични документи, в Китай строи високоскоростни влакове.
Още в средата на м. март “Сименс” подписа разширено споразумение за доставката на 100 високоскоростни влака със своите партньори от Tangshan Railway Vehicles Co. Ltd. (TC), Changchun Railway Vehicles Co. Ltd. (CRC) и Китайската железопътна академия (CARS). Стойността на договора за “Сименс” възлиза на около 750 млн. евро.

Всъщност, китайците сами ще си строят влаковете-стрели, използвайки модела Velaro на платформата на концерна за високоскоростни влакове. Още през 2007 година пък комшиите откриха в Адапазаръ завод EUROTEM за производство на скоростни влакове, които да развиват максимална скорост от 352.4 км/час и реална скорост 250 км/ч….

И като не можем с влакове, да се включим поне с линията в проекта, ама и това е съмнително. Държава, в която влак /експресен!/ взима разстояние от 400 километра за почти седем часа, където между София и Добрич се пътува с трен за 9 часа, а преминаването през Балкана си е ежедневен малък подвиг, едва ли може да претендира дори за това…

Така единственият ни възможен принос остава само земята, върху която да бъде изградено скоростното трасе. Както и някои съпътстващи дейности, например, като охрана срещу трошене с камъни на предни локомотивни стъкла, прозводство на бели сатенени кърпички, с които аборигените да махат след прелитащите влакове и осигуряването на духовата музика, тържествено посрещаща пътниците от Шанхай или Лондон на софийската гара.

При това положение верният отговор на популярния въпрос “А къде сме ние?” в цялата тази работа, може да бъде единствено и отново: “На майната си!”