Учителската “Подкрепа” май се обърка

В сега действащите закони доминира „Стратегията за количество”, която стратегия е заложена и в сегашното финансиране на българското образование наречено „Делегирани бюджети”. За съжаление липсва „Стратегия за качество”. Никъде в сега действащите нормативи доброто качество не носи финансови дивиденти, което е крайно порочно и ще доведе до упадък успехите и традициите в нашето образование.
Това заяви онзи ден учителският синдикат към КТ “Подкрепа”. Горе-долу звучи смислено. Така е – при въвеждането на делегираните бюджети никой /управник/ не каза и думичка по въпроса как точно ще се вдигне качеството на образованието вследствие на тези бюджети. Които, например, изобщо не правят разлика между едно квартално СОУ и една математическа или езикова гимназия.
Дотук добре. Странно обаче звучи едно от предложенията на синдикалистите.

Ето го: “Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” настоява „Стандарта за качество” да наложи един оптимален препоръчителен брой на ученици в едно учебно заведение и в една паралелка или група. Не може да постигнем качество на добро управление в едно „мега” училище с 1 500 или 2 000 ученици. Ето защо предлагаме да намерим оптималния брой на учениците в училище. Броят на учениците може да бъде 700 и ако този брой се приеме за оптимален и препоръчителен, то учениците над този брой ще получават по – нисък разходен стандарт или в определени случаи, ако премине 1 000, този стандарт може да бъде и нулев.”
Наистина странна, при това много, логика. Излиза, че качеството на обучението зависи повече от общия брой ученици в училището, а не от броя им в една паралелка.
В същото време надеждата, че изискваното лимитиране ще доведе до напълване на училищата без кандидати е напълно несериозно.
Ако синдикалистите са забравили, всяко дете има право да учи в което училище си пожелае, стига там да има място за него. Естествено е в условията на делегирани бюджети школата да се стремят към повече възпитаници, тъй като получават и повече пари. А интересът към дадено училище от страна на деца и родители зависи от много фактори.
Това се нарича конкуренция и административното определяне на “лимит ученици” си е направо абсурден ход. Защо трябва да предлагаш по-високо качество, ако законово държавата ти осигурява нужния брой деца, съответно и пари?
Същото важи и за профилираните и професионалните училища и паралелки. Нормално е кандидат – гимназистите да се стремят да попаднат в онази специалност, която им харесва най-много или пък им осигурява по-добри шансове за бъдеща реализация.
Опитът във висшето образование с повече пари да се привличат млади хора в неатрактивни в момента /главно инженерни и технически/ специалности не донесе позитиви. Просто няма как да хванеш за ушите бъдещия студент и да го “вкараш” там, където той не иска да бъде.
Ефимерна е и надеждата, че въпросното “лимитиране” ще реши брадясалия проблем с ученето на една смяна. То опира много повече до възможностите на материалната база, отколкото до някакви административни решения. Защото броят на новопостроените училищни сгради в последните години у нас е по-малък от броя на пръстите на едната ръка.
И, последно, ако от надхвърлянето на хипотетичния лимит води до намаляване на бюджета, как това ще се отрази върху качеството на обучението? Как – законово – парите ще вървят с едни ученици, а с други – не?
Да, разбираемо е, че синдикалните дейци се опитват да помагат на своите членове от закъсалите с ученици училища. Само че административният подход просто няма как да даде добри резултати. Защото не е продуктивен и не е справедлив. Той нарушава правото на избор и не стимулира усъвършенстването на образователната система.