Името ми е Таргет

От няколко дни социолозите отново напълниха ефира. Много хора не ги харесват, обвиняват ги за какво ли не, но не и аз. Напротив, винаги се успокоявам когато ги видя. Умни и аргументирани, те ми казват какво мисля, защо го мисля и което е най-хубаво – как ще го мисля занапред.
Социологията е ясна и лесна. Както за разбиране, така и за манипулиране. Българските социолози са още по-ясни и лесни. Винаги знаят настроението ми, нагласата, избора, предпочитанието ми. Дори когато аз самият съм объркан. Тя е точна и безпристрастна. Ако се колебая, тя знае как да ме сложи на мястото ми. Никога не би изоставила мнението ми самотно. Наблюдава ме внимателно и всеки месец ме превръща в представителна извадка. Не спира да се интересува от мен и ме следи постоянно.

На нея мога да кажа всичко, защото за нея винаги ще си остана анонимен. Слуша ме мъдро и внимателно си записва. Изчаква търпеливо да си попълня анкетната карта или да отговоря на телефонното допитване. Занимава се с мен и ми обяснява простичко, като какичка в детски кът. Чертае ми схеми и диаграми. Рисува ми тортички, после ги оцветява, а накрая отрязва едно парченце и ми казва – това си ти. Понякога ми се пада най-голямото парче, понякога по-малко, а често просто ми казва, че за мен не е останало.

Но дори и тогава, когато се окажа статистическа грешка, не ме оставя да си мисля, че съм сам, че нещо е объркано в главата ми или че съм различен. Веднага ме синхронизира с отворени и затворени въпроси, а ако се затруднявам, ми осигурява много вариантни на същите въпроси. Прави ми количествен и качествен анализ, което ме успокоява, защото очевидно означава, че мнението ми притежава и количество, и качество. Дори ми измисля приказни имена като респондент и таргет, за да може да ме назове във вълшебния свят на общественото мнение, където хората нямат название.

Не, добрата българска социология никога не ме изоставя – мен и мнението ми. Даже и в най-сложния избор тя ще ми намери група. Нарича я целева група. Което пък очевидно означава, че съм част от нещо, което има цел. Така никога мнението ми не е самотно. И винаги знам какво мисля, след като съм в тази или онази група. Ако групата е голяма, ми казва, че участвам в наказателен вот, вървя след победителите или демонстрирам, че не искам някой да разбере, че изборът ми е непрестижен.

Ако е малка групата, в която попада мнението ми, социологията веднага ме успокоява, че съм твърд електорат, който се е свил, че не съм решил още или че просто съм разочарован. Наистина не знам защо не оценявате социолозите. Та в живота ни толкова малко хора ни питат какво мислим. В повечето случаи или ни се налага да запазим мнението си за себе си или ако го искат, ни го дават на готово. А социолозите постоянно ни питат. Вярно, някои се дразнят какво се случва после с тези наши мисли. И е вярно, че понякога науката отстъпва на интереса. Но какво пък, след като има кой да плаща, за да разбере какво мисля, защо да не използва мислите ми както му е изгодно? Ще кажете, че се подменя общественото мнение. Няма такова нещо. Първо, аз си казвам какво мисля и ми олеква.

Социолозите имат работа и са доволни. А поръчителите, когато скриват фактите или ги променят, го правят за добро. За мое добро. Защото поръчителите искат да променят страната ни към хубаво и ако моето мнение пречи на развитието на държавата, то задължително аз трябва да се променя. Не социологията, не поръчителите, а аз. И тъй като със сигурност ще продължа да мисля така понякога, се налага поръчителите и социолозите да пооправят тази моя упорита глупост и с методология да покажат, че е по-добре да мисля по-друг начин. Това все пак значи, че не се подменя общественото мнение, а само моето, а кой го интересува, че се подменя мнението на един човек. А после, когато съберат личните мнения на всички и станем представителна извадка от различни групи, не е удобно някак си да имаме друго мнение от това на групата, в която попадаме. Особено, ако мнението на групата вече е поръчано.

Така че, вярвайте на социологията и на поръчителите. Те знаят какво мислим, но още по-добре знаят какво да правят с мислите ни. И ако имате съмнение, че повече от 100% от агенциите работят за тези поръчители, не се безпокойте, процентът изглежда по-висок от сто, просто защото някои от тях работят за поне двама поръчители едновременно.