Величието на една държава не се измерва само с отношението й към олимпийските й шампиони

Отворено писмо

Аз съм кап. Огнян Симеонов Радев от Лос Анджелис, Калифорния – този, който е в постоянна 24/7 блекбъри връзка с кап. Собаджиев в затвора „Ла Хоя”, тъй като неговото психическо и физическо състояние е критично.
Това изречение отпреди 4 месеца предполагам, че ви е добре познато, но за съжаление нищо не се е променило оттогава.
На 28 март семейството на кап. Собаджиев и Асоциацията на българските капитани организира пресконференция по случая на нашия приятел и колега, т.к. се навършва една година от неговия арест, която се превърна за всички нас в една от най-тъжните страници в историята на българското морячество.
Колегите ми от България ми изпратиха извадки от това, което е казал министърът и последвалите набързо публикации в българската преса и когато ги прочетох, ми стана още по-тъжно. По този повод искам да внеса малко яснота.

Господин министърът е казал, че има много български граждани по затворите в Южна Америка и България не може да се занимава с всички тях и т.н.
За тези 400 българи в затворите в Латинска Америка всеки знае (70 от тях са само в затвора в Сао Пауло, където е г-н Боевски), но господин министърът да каже колко от тях са:
1. Вече осъдени и излежават присъди.
2. На колко им предстои да бъдат осъдени и да си излежават присъдите, т.е. са с приключено първо/второ дело и т.н.
3. Колко от тях са следствени.
4. На колко от тях са предявени някакви обвинения.
5. Колко от тях са разпитвани поне веднъж, два, три пъти.

Защото кап. Собаджиев НЕ Е НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ
Всеки един от тях е хванат ИНДИВИДУАЛНО да пренася наркотика.
Да каже господин министърът колко от тях са капитани на кораб с 14 човека екипаж и да каже господин министърът колко от куфарите на българите, задържани в Латинска Америка, са с размерите на кораба на кап. Собаджиев (дължина – 139 м, ширина – 22 м, и с 960 TEU (контейнера) в момента на ареста. Не с един контейнер, както примерно пътуват камионите на TIR и от време на време излиза в пресата, че някой е задържан за трафик на наркотици, а с 960 контейнерa. За сведение на тези, които не са запознати и правят и пишат некоректни изявления, капитанът на кораба не ходи от контейнер на контейнер да рови за дрога. Капитанът на кораба не е полицай. Той си има достатъчно други и по-отговорни задължения. Търсенето на наркотици в товара е задължение на местната полиция. В последното пристанище преди Панама, през което е минал корабът на кап. Собаджиев, в Колумбия, са се качили 15 колумбиеца да укрепват контейнерите и след завършване на укрепването местната полиция извършва щателна проверка на кораба и връща на капитана „чист сертификат” и му разрешава да отплава.
Това горното, а също и фактите, които ще изнеса по-надолу, правят случая на кап. Собаджиев коренно различен от другите.
Да забравим за малко тези 400 българи, затворени в Латинска Америка.
Да говорим само за кап. Собаджиев и г-н Боевски, за когото българската общественост беше информирана всеки ден, бил е заснет филм-репортаж на bTV, доколкото разбирам, докато за кап. Собаджиев се мълчи умишлено вече една година.
В тези два случая аз виждам само два сходни факта: и двамата са българи, и двамата са innocent until proven guilty (невинни до доказване на противното).
Разликите обаче са огромни:
1. Куфарът на г-н Боевски е 1,5/1,0/0,20 м, корабът на кап. Собаджиев е с 139м /22 м /960 контейнера на бордa.
2. Щангистът пътува само с дъщеря си, а Собаджиев е капитан на още 14 души екипаж от шест различни националности.
3. Наркотикът е намерен в куфара на щангиста, а 169 кг кокаин не са намерени в капитанската кабина на Собаджиев. Те са намерени в носовото подрулващо устройство на левия борд на кораба, което е в ПОТОПЕНАТА ЧАСТ НА КОРАБА!
4. За щангиста има РОДИНА България – той има български адвокат и адвокат от Бразилия, които ходиха да видят къде го държат, говориха с директора на затвора и искаха само след броени дни да бъде преместен от затвора и поставен под домашен арест.
5. И най голямата разлика е, че г-н Боевски е в 100 пъти по-цивилизован затвор, а Светльо е в най-страшния затвор на света и си плаща всеки ден да не го убият.

Аз нямам нищо напротив България да помага на щангиста г-н Боевски и ако по време на процеса срещу него се докаже, че е невинен, г-н Боевски да си отиде жив и здрав при семейство си, но на фона на изреденото за Г. Боевски Светльо (кап. Собаджиев) няма даже назначен служебен защитник. Дори и от онези, дето църквата или Армията на Спасението ги изпраща само и само да се каже, че има там един с проръфан костюм, който симулира изискващото се от закона присъствие на адвокат по защитата. Това малка част от най-близките му приятели го знае, но трябва цялата нация да го проумее, защото тази нация избира правителството си.
От кап. Собаджиев днес разбрах, че американският посланик в Панама (не консул – подчертавам – а посланик) идва всяка седмица да види какво правят американските граждани в затвора Ла Хоя и дали се нуждаят от нещо. И това са хора, които индивидуално са хванати с наркотици, не намерени някъде на кораба!
В същото време почетният консул на Република България за Панама (само с един капитан, хвърлен в затвора за нищо – без каквито и да е ОБВИНЕНИЯ, който изнемогва от глад и всеки ден се бори за живота си) открива по цял ден изложби да показва колко велика е България. Но г-жа Мичел не е виновна и аз лично много я уважавам, защото жената е много разбрана и състрадателна. Тя няма никакви правомощия от България, респективно Външно министерство. Ако България беше разпитала за единствения си капитан в затвора в момента, можеха да й вдигнат статуса за един ден.
На господин министъра на външните работи на Република България аз искам да му кажа, че величието на една държава и нейната нация не се измерва само с отношението й към олимпийските й шампиони. На тях България им е дала всичко. Техните победи ще останат дълбоко в душите ни, телевизионната лента с българския трибагреник на най-високо място на пилона е запечатана в нашето съзнание завинаги, сълзите по бузите ни от тези незабравими моменти няма да изсъхнат.
Но според мен величието на една страна и нейната нация се измерва с това:
Как се е погрижила за тези, които са първо в БЕДА (както кап. Собаджиев от една година);
Как се е погрижила за бедните и онеправданите, а не за богатите – те богатите имат всичко;
Как се е погрижила за пенсионерите, които са работили за нея – Държавата, цял живот и сега тънат в мизерия;
Как се е погрижила за инвалидите, които не са могли да работят за нея – Държавата, цял живот, но я обичат еднакво с другите.

Нас не ни хранеха с кебапчета в Морското училище (ние си ги купувахме в ресторант „Акациите”) и ние не сме вдигали щанги, но сме прославяли България не по-малко от нашите щангисти. Ние влязохме само на 17-18 години във ВНВМУ. На първите учебни практики на Учебен кораб „Вапцаров” в ужасно вълнение бягахме от мостика, за да си легнем за малко, тъй като не бяхме преживявали такова изпитание по-рано, но нашите преподаватели по Навигация и Астрономия идваха и ни бучеха с пергела и ни пращаха пак на мостика и на палубата да сваляме звезди. И ние отивахме… Наплисквахме си малко лицето и отивахме… И СТАНАХМЕ МЪЖЕ и едни от най-добрите специалисти и капитани на света. Да провери господин министърът в кои компании са българските възпитаници на ВНВМУ, сега капитани, и в кои фирми работим като суперинтенданти и мениджъри ние сега по света. До скоро българин в тези компании беше табу.
България и Господин Министърът имат един достоен български капитан невинен в затвора Панама и даже се правят, че не му знаят името вече една година.
Името му, Господин Министър, е к.д.п. Светлозар Любомиров Собаджиев, родом от град Русе, България.

Допълнение относно изявлението на министъра:
Министърът казал, че, ако някой от българските граждани бъде осъден в чужда държава, той (т.е. България) не може да направи нищо и съответния човек остава там до края па присъдата.
Съжалявам много, но, ако паметта на министъра е твърде кратка, моята е доста добре. Онзи английски хулиган, дето разби главата на барманчето с паве на Златни пясъци след мача Ливърпул-Милан в Истанбул, да не би да си лежа присъдата във Варненския затвор? Майка му и баща му написаха само две статии в английската преса и направиха България най-ужасната и нецивилизована, и изостанала и корумпирана страна на света. Аз не съм чел толкова обидни статии за България дори по времето на комунизма, когато целият свят ни мразеше.
И българското правителство (само след две статии в едни жалки жълти вестници) веднага клекна, наведе се и го пусна хулигана да си отиде в Англия.

И сега най-важното, за което ви пиша това писмо. Тези, които ме познават, знаят много добре, че аз никога не съм искал от някого помощ и съм свикнал сам да се оправям с много трудности и проблеми. Аз и най-добрите приятели съвипускници и колеги на кап. Собаджиев смятахме, че със значителната сума пари, която събрахме, ще му осигурим най-добрата защита като гаранция за успеха на делото му и окончателното му оправдаване и завръщане в България. За съжаление сумата за представите на България може да е значителна, но за американските му адвокати се оказа твърде незначителна. Така че ние няма да можем да се оправим без помощта на широката българска общественост, българското морячество и без намесата на българското правителство.
На кап. Собаджиев му предстои най-трудният момент в живота му. Скоро той ще бъде размъкван, окован в белезници, до панамските власти: прокуратура, следствие и т.н. Доста шокиращ за мен е и фактът, че той лично трябва да си плаща за всяко отиване на разпит.Сумите варират различно за пътуване до прокуратурата в зависимост от това колко пари ще му поиска стражата, която го кара. Това ми напомня онези пропагандни филми, дето ни прожектираха по време на комунизма, където нацистите караха партизаните сами да си копаят гроба.
Ние, най-близките му приятели капитани, разбира се, няма да го изоставим никога, защото той е един от нас, но той е българин като всички останали и аз се питам той има ли си Родина, има ли си Държава, има ли си Правителство и има ли си сънародници? Той освен от финансова подкрепа сега в най-трудния етап от живота си се нуждае от НАДЕЖДА, ВЯРА и УПОВАНИЕ, че той не е сам и че зад него стои една нация, един народ, една държава.
Затова ви моля да пишете до правителството на Република България – това е вашето правителство. И да искате незабавна екстрадиция на кап. Собаджиев на хуманитарна основа до България и до всяка страна на Европа, защото в Панама не му е гарантирана сигурността и няма гаранции за честен съдебен процес.
Само по този начин на Светльо ще му се възвърне самочувствието и гордостта на достоен български капитан и вашата помощ ще му помогне безценно да се защити успешно с гордо вдигната глава и убедително че е невинен.

Кап. Огнян С. Радев

Лос Анджелис, Калифорния