България: абсурдът като закономерност

Делото срещу емблематичния някогашен шеф на пътната агенция, разпределял поръчки на фирмите на братята си, за пореден път бе върнато заради стандартните пропуски на прокуратурата. Така 3 години след началото си тази есен то ще започне пак отначало – за трети път. Абсурдната история на това дело не е изключение, а закономерно състояние за почти всички, така наречени, знакови дела, наблюдавани от Брюксел.

Вместо наказание – повишение

Съдията не забелязал – кой знае защо, в продължение на месеци въпросните пропуски на прокуратурата, вече е председател на Върховния административен съд.
Съдийката, забавила в продължение на година във фрапиращо нарушение на закона едно от делата за прословутата фирма „Софийски имоти”, беше избрана за председател на най-важния наказателен съд в страната.
Прокурорът, който вече две години не успява да внесе в съда обвинението срещу прословутия „Октопод”, въпреки че работи само по него, бе издигнат за ръководител на бъдещата специализирана прокуратура.

Тези назначения също не са изключение, а част от безкрайната поредица абсурди, сътворени от Висшия съдебен съвет. Неговата дейност отдавна е на мушката на Европейската комисия.
Въпреки това обаче особено чувствителният по темата вътрешен министър напоследък вече не критикува, а защитава съвета. Може би защото сега той гласува „правилно” – като при избора на споменатата председателка на Софийския градски съд, която няма опит и качества, но пък е близка семейна приятелка на министъра.

Конфликтът на интереси – правило, а не изключение

Този избор разтваря друга гъсто изписана с безобразия страница от българската действителност, която вероятно Европейската комисия внимателно чете – конфликтът на интереси. Ð’ какъвто несъмнено е въпросната съдийка, докато е „гледала” и потулила делото срещу лица, от които преди това е купувала на занижени цени апетитни софийски имоти.
Депутат от управляващата партия взел стотици хиляди левове, за да „консултира” фирми, чиято дейност очевидно е свързана „с вземаните в кръга на правомощията или задълженията му по служба решения”. Подобни „консултации” не са изключение, а масово явление.
Както се оказа обаче, въпреки изобилието от антикорупционни органи няма кой да провери дали става дума за „честен труд” или за търговия с власт. Защото съответната парламентарна комисия от месеци е блокирана. А сформираната с голямо закъснение преди месец национална комисия за конфликта на интереси все още няма правила и също не работи.
Ð’ доклада си Европейската комисия няма как да не отбележи още, че обещаният нов закон за обществените поръчки още не е приет, а стартът на прехваления специализиран съд пак бе отложен – за догодина.

Законово узаконяване на беззаконието

Всичко, казано дотук обаче е дреболия на фона на намерението на правителството „в интерес на обществото” чрез поправка в закона да узакони престъпното заграбване на част от Националния парк „Пирин”. Ако то се изпълни, с един удар ще бъде унищожена самата сърцевина на правовата държава. Ако има такава – и сърцевина, и държава.
При това положение предстоящият доклад на Европейската комисия може и да се окаже „добър” за правителството. За гражданите обаче вече няма да има никакво значение какво пише в него.