Радиограма от българския “Титаник”

Независимо от това дали г-жа Меглена Кунева е добра или лоша кандидатура, аз си задавам въпроса какви са шансовете на един независим кандидат за поста държавен глава на България. Тук трябва да направя уговорката, че се присъединявам към всеобщото и европейско позитивно отношение към първия български еврокомисар. Готов съм и да се подпиша под думите й: “Децата ни бягат в мечтите си, ние бягаме в гнева си. На грешен път сме. Жизнено важно е да сменим курса. България се отдалечава от Европа, защото духом се връща в миналото си”.

Завръщане в миналото

Групата на 53-мата, издигнали кандидатурата на Кунева, ми напомня с нещо началото на промените в България. Ясно е с какво: в началото на 90-те интелектуалците, Ñ‚. нар. “художествено творческа интелигенция”, бяха много по-политически активни от сега. И много по-наивни в хубавия смисъл на думата. Ако има такъв. Бързо се разочароваха, почувстваха се /пък и бяха/ окаляни, омерзени и… се оттеглиха. Имам усещането, че историята се повтаря с 20-тина години закъснение. Или пък може би започва нещо като “наваксване за неизживяното детство на българската демокрация”?

Актьори, певци, режисьори – все хора, водени от емоции и добронамереност, от желанието за нещо по-различно… Не е ли всъщност именно това “духовното завръщане в миналото”, за което говори кандидатката? Някой сравни Меглена Кунева с Барак Обама. Което е мило, но и доста смешно. Да се разчита на доброволни дарения от добронамерените български интелектуалци, е нещо като очакване на радиограма от отдавна потъналия “Титаник”.

А противниците от разни политически и икономически сили вече започнаха окалването с всички средства. Достатъчно е човек да се поразходи бегло из интернет-форумите и да прочете цветистите епитети, с които вече бе удостоена независимата кандидатка.

Българският скептицизъм

Един “независим”, но всъщност доста проправителствен булеварден седмичник, както можеше и трябваше да се очаква, вече подложи гардероба на дамата на най-подробен – в това число и ценови – анализ. Последваха дежурните, но все пак оказващи немалък ефект върху българския електорат, мантри за комунистическо-номенклатурното семейно минало, за астрономическите заплати в ЕК и пр. А това е само началото.

Понеже си мисля, че познавам донякъде българските обществени нагласи и особено българския скептицизъм спрямо интелектуалните елити на нацията, не очаквам нищо добро за иначе достойната независима кандидатка. Независимо от качествата и намеренията й.

Дойче веле