Всеки българин е с кариес

98.3% от българите страдат от кариес. Това сочи най-новото проучване за денталното здраве у нас. Всеки втори българин пък има поне един изваден постоянен зъб. Данните бяха представени от председателя на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов на дискусия за Националната програма за профилактика на оралното здраве на децата.

Оше преди 15-20 години е отчетено драматично снижение на разпространението на
зъбния кариес в Западна Европа, Северна Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Например, в Англия и Уелс средният брой засегнати от кариес зъби на дете на 12 години от 4,8 през 1973 г. спадна до 1,2 през 1993 г. Във Вармланд, Швеция през 1964 г децата на 12 години са имали 40 кариозни и обтурирани повърхности, а след въвеждането на национална програма за профилактика през 1994 г. имат по-малко от една засегната от кариес повърхност. В Холандия децата на 12 години имат в момента по-малко от 1 кариозен зъб, както в повечето европейски страни и САЩ. Значително снижение се постига дори при деца от нисък и среден социален статус.

В същото време в страните от Източна Европа стойностите за разпространение
на кариеса все остават високи. Например през 1996 г. в Латвия – средният брой
засегнати от кариес зъби е 7, в Полша – 5,1 в Унгария и Хърватия – 4,1. За България няма национални данни, а само откъслечни такива, получени от отделни научни изследвания. В България над 20 години не е провеждано национално епидемиологично проучване за установяване състоянието на оралното здраве.

Отчетеното драматично снижение на разпространението на зъбния кариес в посочените
по-горе региони и страни са постигнати като следствие от непрекъснато действащите в тях програми за профилактика на оралните заболявания. Програмите включват извършването на периодични епидемиологични изследвания, които служат като база данни за сравнение на получените резултати и оценка на ефективността от прилаганите мерки. В Германия такива мащабни епидемиологични изследвания се провеждат на всеки три години в рамките на действащата програма. В Дания от 1970 година е създадена национална банка данни, като всяко дете е въведено с личните си параметри и се проследява в годините.