Уникален печат на императрица Теодора откриха в Созопол

По време на разкопки на новоткритата църква в Созопол до Източната порта на древния град е открит от археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев голям и отлично запазен оловен печат на византийската императрица Теодора. Това съобщават от община Созопол.

Светлина върху историческите събития от онова време и предположения за още един манастир на територията на Созопол прави директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Императрица Теодора е управлявала еднолично империята от 11 януари 1055 г. до 31 август 1056. Но нейният бурен политически живот започва много по-рано, когато на 19 април 1042 г. става съимператрица на сестра си Зоя. Властолюбивата Зоя през юни същата година я обвинява в близки любовни отношения с последния български цар Пресиан II и я заточва в манастир. За съжаление източниците не сочат точно къде и в кой град е изпратена Теодора.

Дали това може да е Созопол? Богатият търговски град точно в ХI век е място за заточение в многобройните манастири около него. Там са пращани видни личности. Древните източници съобщават, че там са заточени Лъв, епископ на Халкедон, и Соломон, съветник в императорския двор. Оловните императорски печати обикновено скрепяват дарствени грамоти, чрез които се дават пари за възстановяване на манастири или големи поземлени имоти.

Печатът на Теодора е единственият открит засега в българските земи. За краткото си управление тя едва ли е успяла да разпише много дарителски грамоти. От какво е предизвикан жестът й към созополската църква, която е част от манастирски комплекс? Единственото възможно обяснение е, че тя е била заточена именно тук. И, останала доволна от отношението към нея от страна на монахините и гражданите на Созопол, богато е възнаградила манастира.

При работа с архивни документи бе открито и името на манастира. В грамота на Вселенския патриарх Йеремия II от 1579 г. манастир в Созопол „Св. Николай Чудотворец“ се присъжда заедно с имотите си на манастира „Св. Иван Предтеча“, пак в Созопол на остров Св. Иван. Още гръцкият историк Ламперидис в книга, излязла в Солун през 1993 г., предположи, че този манастир е различен от манастира „Св. Николай Помощник на бедните“ в Черноморец. Ламперидис изтъква, че е невъзможно в документ, засягащ имоти, да се сбърка името на манастира, тъй като документът става невалиден. Но естествено тогава не е било известно къде точно е бил разположен този манастир и Ламперидис си оставя вратичка за евентуална грешка. Грешка няма. Нормално е впрочем един храм, който е построен за моряците от пристанището, да носи името на техния покровител.