15
яну
Защо загинаха руÑките ракетчици на гарата във Волгоград?
От: Теодор Дечев, svobodennarod.com
Една от политичеÑките загадки, Ñвързана Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ðовата 2014 година беше Ñтранната картичка, за коÑто Ñе твърди, че е изпратена от руÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ñ†ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸ÐµÑ€ Дмитрий Рогозин до ръководÑтвото на СевероатлантичÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°ÐºÑ‚. Ðа картичката, за коÑто Ñе твърди, че е публикувана от Рогозин в „Туитър“ Ñа изобразени ДÑдо Мраз, Снежанка и редица от храбри руÑки Ñолдати, които позират на фона на Междуконтиненталната балиÑтична ракета „Тополь-М“. Това Ñъобщение Ñтана повод за бурни диÑкуÑии, дали „картичката“ е иÑтинÑка и дали вицепремиерът не е направил дипломатичеÑки гаф.
Странно Ñъвпадение повдига въпроÑа, дали атентатът на гарата във Волгоград е „безадреÑен” терориÑтичен акт.
Пълният текст »
10
яну
Какво Ñа Ñвършили авторите на â€žÐžÑ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ðº на българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²ÐµÐ½ езикâ€?
От: Тодор КирÑзов
. Под игото на речниците
ÐÑкога, през 1983 г., в един Ñамо „ПравопиÑен речник на ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки книжовен език†(Ñ‚.е. речник, който нÑмаше нужда да Ñе нарича нито нов, нито официален) преди думата богородичен, -чна беше напиÑана думата Богородица; тогава в магазините трудно Ñе намираше кафе и затова прилагателното кафеен, -ейна Ñ€Ñдко Ñе използваше, а кафÑв беше дадениÑÑ‚ Ñ ÐºÑƒÑ€Ñив препоръчителен дублет за цвета, който тайно можеше да назоваваме и кафен (една неÑлучайна печатна грешка дори беше поÑтавила пред поÑледната дума думата кахър); държавната граница Ñе пазеше Ñтрого, макар че от време на време нÑкой чаÑови на поÑÑ‚ (даже ВеликиÑÑ‚ СъветÑки Ñъюз – тогава имаше такова нещо, което на българÑки май Ñе пишеше така – не беше уÑпÑл да наложи употребата на дублета чаÑовой) пишеше пиÑма до нÑÐºÐ¾Ñ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñъученичка от единайÑети клаÑ; глаголите имаха форми за две минали времена и за три причаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ ако нÑкой, чието жилище Ñе намираше близо до храм-паметника „ÐлекÑандър ÐевÑкиâ€, окепазеше нÑкого (иÑтинÑкото, не глаголното време беше такова), потърпевшиÑÑ‚ можеше да погледне в речника и да каже: â€Ðз Ñъм окепазенâ€.
Пълният текст »
7
дек
ОЗÐРЕÐИ ОТ МОРЕ, ОДУХОТВОРЕÐИ ОТ ПЛÐÐИÐÐ
От: ÐИКОЛРИÐДЖОВ
Преглед на творби на бургаÑки автори в облаÑтта на белетриÑтиката, публициÑтиката, еÑеиÑтиката, критиката, иÑториографиÑта, литературографиÑта и краезнанието за периода 10 ноември 2012 – 10 ноември 2013.
Пълният текст »
10
ное
БУРГÐСКИТЕ СЕЗОÐИ ÐРВИЛИ ЦÐÐКОВ
През лÑтото на 1957 година в БургаÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ театър “Ðдриана БудевÑка†бÑха назначени на щат четирима нови режиÑьори – Венелин (Вили) Цанков, Методи Ðндонов, Ð®Ð»Ð¸Ñ ÐžÐ³Ð½Ñнова, Леон Даниел.
Те доведоха ÑÑŠÑ Ñебе Ñи актьори от ÑофийÑки и провинциални театри, както и току що дипломирали Ñе випуÑкници на ВИТИЗ Кр. Сарафовâ€, между които ДоÑьо ДоÑев, Ицхак Финци, Петър Слабаков, Иван Кондов, РоÑица Данаилова, РокÑена Кирчева, Ðели Петрова, КонÑтантин Коцев, Кина Дашева, Петър Пейков, Цветана Гълъбова, Елена Стефанова, Кирил ГоÑподинов, ВаÑил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Живко Гарванов, Лили Райнова, Ðикола ХанджийÑки, Леда ТаÑева, ВаÑил Димитров, Димитрина Савова.
28
яну
СпаÑи ли Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ñичките Ñи евреи?
От: Ðнжел Вагенщайн
БългарÑкиÑÑ‚ Ñлучай. Ще Ñе опитам да го опиша накратко такъв, какъвто Ñъм го видÑл и запомнил, а не какъвто чеÑто го интерпретират зле информирани медийни герои, опиращи Ñе на неавтентични източници или по утвърдили Ñе в общеÑтвото волни или неволни заблуди и удобни клишета. Ð’ наÑтоÑщето изложение нÑма да има факти или детайли, които да не Ñъм преживÑл или проверил лично. И ако нÑкъде Ñе поÑвÑÑ‚ нотки на Ñубективизъм или приÑтраÑтиÑ, нека това бъде отдадено на дълбоките ÑътреÑениÑ, които българÑките евреи преживÑха и които не преÑтават да ме ÑъпътÑтват като Ñпомен, гнÑв и ноÑталгии през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ дълъг живот.
Пълният текст »
10
ное
БЕЖÐÐЦИТЕ – ÐЕПРЕХОДÐО ДОКÐЗÐТЕЛСТВО ЗРОБЕЗБЪЛГÐРЯВÐÐЕТО ÐРБЪЛГÐРИЯ И БÐЛКÐÐИТЕ
Във връзка Ñ Ð¸Ð·ÑвлениÑта на Ðхмед Доган, че БалканÑката война била етничеÑко прочиÑтване на териториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ турÑконаÑеление ви предлагам за Ñведение Ð¼Ð¾Ñ ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ деÑетина години, публикувана във в. „Тракици в Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¼ на избраните ми ÑÑŠÑ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ ИК „Захарий СтоÑновâ€, 2004 г.
Ще Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸ личен момент. От Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´, който произхожда от Ñело МанаÑтир,ГюмюрджинÑко, БеломорÑка ТракиÑ, Ñа убити от башибозука, подкрепен от офицери и войници от разбитата при Одрин турÑка войÑка, вуйчо ми Георги Чанчеров, калеко ми КоÑта Сабрутев, двете ми баби, като на едната – Злата, името й е изпиÑано на ÑÐºÑ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð¼ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ðº в днешното Ñело Ðврен край Крумовград в памет на 42 жени и деца от Ñ. МанаÑти – пленени, влачени из горите, поругани и заклани в меÑтноÑтта Мъгленик.
Ð’ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ‚ речник на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ðайден Геров дава Ñледното обÑÑнение на понÑтието “беженец†– “който е забÑгнал в чуждо мÑÑто от нÑкаква нужда, като в размирици, от гонеие и пр.â€
Ð’ резултат на наÑилÑтвените Ð³Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñамо Ñлед РуÑко-турÑката война от 1877- 1878 г., БалканÑките войни от 1912-1913 г. и Първата Ñветовна война от 1914-1918 г. повече от 1000000 българи Ñа прокудени от родните Ñи меÑта. Ето една ÑтатиÑтика:
600 000 – от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ЕгейÑка МакедониÑ
400 000 – от БеломорÑка и ОдринÑка ТракиÑ
100 000 – Добруджа, Влашко и БеÑарабиÑ
50 000 – от ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ Западните покрайнини
20 000 – от Банат
От българÑкото землище бÑха отнети общо 127752 квадратни километра както Ñледва:
От Добруджа – 23262 кв. км.
От Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€“ 22376 кв. км.
От ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð—Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ покрайнини – 21594 кв. км.
От ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ â€“ 60000 кв. км.
И така Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñтана Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° от вековната Ñи Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ 103146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1939 година увеличи държавната Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ 8000 кв. км. Това е, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ разполагаме днеÑ.
Ðо утре?
Пълният текст »