Защо загинаха руските ракетчици на гарата във Волгоград?

Една от политическите загадки, свързана с идването на Новата 2014 година беше странната картичка, за която се твърди, че е изпратена от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин до ръководството на Североатлантичския пакт. На картичката, за която се твърди, че е публикувана от Рогозин в „Туитър“ са изобразени Дядо Мраз, Снежанка и редица от храбри руски солдати, които позират на фона на Междуконтиненталната балистична ракета „Тополь-М“. Това съобщение стана повод за бурни дискусии, дали „картичката“ е истинска и дали вицепремиерът не е направил дипломатически гаф.
Странно съвпадение повдига въпроса, дали атентатът на гарата във Волгоград е „безадресен” терористичен акт.
Пълният текст »

Какво са свършили авторите на „Официалния речник на българския книжовен език”?

. Под игото на речниците

Някога, през 1983 г., в един само „Правописен речник на съвременния български книжовен език” (т.е. речник, който нямаше нужда да се нарича нито нов, нито официален) преди думата богородичен, -чна беше написана думата Богородица; тогава в магазините трудно се намираше кафе и затова прилагателното кафеен, -ейна рядко се използваше, а кафяв беше даденият с курсив препоръчителен дублет за цвета, който тайно можеше да назоваваме и кафен (една неслучайна печатна грешка дори беше поставила пред последната дума думата кахър); държавната граница се пазеше строго, макар че от време на време някой часови на пост (даже Великият Съветски съюз – тогава имаше такова нещо, което на български май се пишеше така – не беше успял да наложи употребата на дублета часовой) пишеше писма до някоя своя съученичка от единайсети клас; глаголите имаха форми за две минали времена и за три причастия и ако някой, чието жилище се намираше близо до храм-паметника „Александър Невски”, окепазеше някого (истинското, не глаголното време беше такова), потърпевшият можеше да погледне в речника и да каже: ”Аз съм окепазен”.
Пълният текст »

ОЗАРЕНИ ОТ МОРЕ, ОДУХОТВОРЕНИ ОТ ПЛАНИНА

Преглед на творби на бургаски автори в областта на белетристиката, публицистиката, есеистиката, критиката, историографията, литературографията и краезнанието за периода 10 ноември 2012 – 10 ноември 2013.
Пълният текст »

БУРГАСКИТЕ СЕЗОНИ НА ВИЛИ ЦАНКОВ

През лятото на 1957 година в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска” бяха назначени на щат четирима нови режисьори – Венелин (Вили) Цанков, Методи Андонов, Юлия Огнянова, Леон Даниел.
Те доведоха със себе си актьори от софийски и провинциални театри, както и току що дипломирали се випускници на ВИТИЗ Кр. Сарафов”, между които Досьо Досев, Ицхак Финци, Петър Слабаков, Иван Кондов, Росица Данаилова, Роксена Кирчева, Нели Петрова, Константин Коцев, Кина Дашева, Петър Пейков, Цветана Гълъбова, Елена Стефанова, Кирил Господинов, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Живко Гарванов, Лили Райнова, Никола Ханджийски, Леда Тасева, Васил Димитров, Димитрина Савова.

Пълният текст »

Спаси ли България всичките си евреи?

Българският случай. Ще се опитам да го опиша накратко такъв, какъвто съм го видял и запомнил, а не какъвто често го интерпретират зле информирани медийни герои, опиращи се на неавтентични източници или по утвърдили се в обществото волни или неволни заблуди и удобни клишета. В настоящето изложение няма да има факти или детайли, които да не съм преживял или проверил лично. И ако някъде се появят нотки на субективизъм или пристрастия, нека това бъде отдадено на дълбоките сътресения, които българските евреи преживяха и които не престават да ме съпътстват като спомен, гняв и носталгии през целия ми дълъг живот.
Пълният текст »

БЕЖАНЦИТЕ – НЕПРЕХОДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Във връзка с изявленията на Ахмед Доган, че Балканската война била етническо прочистване на територията на България от турсконаселение ви предлагам за сведение моя статия отпреди десетина години, публикувана във в. „Тракия” и в третия том на избраните ми съчинения – ИК „Захарий Стоянов”, 2004 г.
Ще добавя и личен момент. От моя род, който произхожда от село Манастир,Гюмюрджинско, Беломорска Тракия, са убити от башибозука, подкрепен от офицери и войници от разбитата при Одрин турска войска, вуйчо ми Георги Чанчеров, калеко ми Коста Сабрутев, двете ми баби, като на едната – Злата, името й е изписано на скромния паметник в днешното село Аврен край Крумовград в памет на 42 жени и деца от с. Манасти – пленени, влачени из горите, поругани и заклани в местността Мъгленик.

Ð’ своя знаменит речник на българския език Найден Геров дава следното обяснение на понятието “беженец” – “който е забягнал в чуждо място от някаква нужда, като в размирици, от гонеие и пр.”
В резултат на насилствените гонения само след Руско-турската война от 1877- 1878 г., Балканските войни от 1912-1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. повече от 1000000 българи са прокудени от родните си места. Ето една статистика:
600 000 – от Македония и Егейска Македония
400 000 – от Беломорска и Одринска Тракия
100 000 – Добруджа, Влашко и Бесарабия
50 000 – от Моравия и Западните покрайнини
20 000 – от Банат
От българското землище бяха отнети общо 127752 квадратни километра както следва:
От Добруджа – 23262 кв. км.
От Тракия – 22376 кв. км.
От Моравия със Западните покрайнини – 21594 кв. км.
От Македония – 60000 кв. км.
И така България остана с половината от вековната си територия – 103146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1939 година увеличи държавната територия с 8000 кв. км. Това е, с което разполагаме днес.

Но утре?
Пълният текст »