Половината българи са песимисти за образованието ни

Близо половината от пълнолетните българи смятат, че училищното образование у нас върви към по-лошо. Следването в чужбина остава по-предпочитан вариант сред младите хора. Тоова показва национално-представително изследване на „ББСС Галъп интернешънъл”, проведно преди седмици

Мненията са разделени почти поравно в отговор на хипотетичния въпрос „Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше образование, какво бихте препоръчали?”. По-младите, живеещите в столицата и хората с по-високи доходи, изглеждат по-склонни да препоръчат чужбина. България пък е най-честият отговор при по-възрастните.

Въпросът „Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата?” не дава оптимистична картина. Най-големият относителен дял на оптимисти за училищното образование сред различните възрастови групи е сред хората на възраст между 18 и 25 години.
Обнадеждаващото е, че това е възрастовата група с най-пресни впечатления от текущото училищно образование. Смущаващото е, че дори и в тази „по-оптимистична” група са разделени поравно онези, които казват „към по-добро” и „към по-лошо”. Ð’ по-горните възрастови групи и негативните отговори натежават.

Като цяло, 47 % от респондентите смятат, че училищното образование върви към по-лошо, на обратното мнение са едва 23 на сто. 30 процента не могат да преценят.
Близо две трети от българите заявяват доверие в общинските и държавни училища и вузове. Когато става дума за доверие в частните, мненията са по-скоро поделени между „да” и „не”.
Данните показват необходимостта от по-подробно изследване върху образователната система у нас. То би могло да разкрие положителните страни и недостатъците в нея в контекста на пазара на труда и цялостната икономическа ситуация, констатират от Галъп.