27
май
Кандидат-гимназиÑтите започнаха изпитите
Преразказът е върху разказа "Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърца" от СтаниÑлав Стратиев
От: pointburgas
ДвеÑта и двама ÑедмоклаÑници Ñе Ñвиха на изпита по българÑки език и литература в най-голÑмото в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñновно училище – бургаÑкото ОУ â€œÐ‘Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐœÐ¸Ð»Ð°Ð´Ð¸Ð½Ð¾Ð²Ð¸â€, в което учат почти 1 400 деца. Точно в 8.45 ч. директорът на училището Бочко Бочев разрÑза пред ученици, квеÑтори и предÑтавители на родителите запечатаните пликове Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ материали от Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ð°Ð½Ñ‚ â„–3.
Ð’ Ñ‚.нар. национално външно оценÑване Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе включат общо около 60 000 ученици в цÑлата Ñтрана. Изпитът Ñе ÑÑŠÑтои от два модула. ЕдиниÑÑ‚, на който ще Ñе ÑвÑÑ‚ вÑички ÑедмоклаÑници, е за Ðационалното външно оценÑване. Той предÑтавлÑва теÑÑ‚ от 25 въпроÑа – нÑкои Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°ÐµÐ¼ отговор от четири възможни, други – Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÑŠÐº Ñвободен отговор. Времето за работа е 60 минути. МакÑималниÑÑ‚ брой точки – 65. Резултатът от тази чаÑÑ‚ на изпита ще Ñе запиÑва като текуща оценка.
ВториÑÑ‚ модул предÑтавлÑва преразказ върху неизучаван текÑÑ‚ Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° задача. Той е предназначен Ñамо за децата, които иÑкат да кандидатÑтват за елитна Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ профилирана паралелка. Ð’ 10.00 ч. Ñтана ÑÑна и темата, по коÑто кандидат-гимназиÑтите Ñ‚Ñ€Ñбва да пишат. Изтеглено беше произведението на СтаниÑлав Стратиев „Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърцаâ€. Учениците разполагат Ñ 90 минути за работа. МакÑималниÑÑ‚ брой точки за този модул е 35. ВториÑÑ‚ изпит – по математика, ще Ñе проведе на 30 май.
Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърца
СтаниÑлав Стратиев
Преди години, когато бÑÑ… малък, на нашата улица живееше един Човек, който никога не лъжеше. Ðеговата къща беше малка, боÑдиÑана в зелено, и в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÑˆÐµ Ñамо той.
Ð’ двора имаше череша, коÑто цъфтеше Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ цветове и единÑтвена от вÑички череши в квартала оÑтаваше непокътната, когато зрееше. Човекът имаше и голÑм червен петел. Той Ñпеше на черешата и през пролетта изглеждаше, че отрупаната Ñ Ð±Ñл цвÑÑ‚ череша има голÑмо алено Ñърце.
ЦÑлата улица познаваше този Човек, който кръщаваше децата на вÑички и на Ñватбите Ñедеше винаги в Ñредата на трапезата. ЕдинÑтвената ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° къщата му беше пълна Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð¸ – бели Ñкали и жълти цветове, ÑребриÑти риби, мълчаливи лодки, изтеглени далече на брега, лицето на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð›ÑƒÐ´Ð¸Ñ…
Улицата много го уважаваше, а ние, децата, защо не отиде в цирка да Ñе показва като онзи, който тежи триÑта килограма и от панталоните му може да Ñе направи корабно платно.
- ÐаÑам, народе! ГолемиÑÑ‚ атракцион, невиждан номер, единÑтвен по рода Ñи – Човек, който н и к о г а не лъже!!!
Вечер, когато Ñлънцето Ñи отиваше и вÑичко Ñтаваше неÑÑно в червената мъгла, той ÑÑдаше в двора и говореше Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ»Ð°. За какво говореха двамата, никой не знаеше. Само веднъж чухме как той попита петела:
- Е, какво ще кажеш? Какво ще кажеш на това?
Един ден петелът изчезна. Когато човекът Ñе прибра вечерта и го потърÑи, на черешата го нÑмаше. Човекът, който никога не лъжеше, претърÑи двора, но не го откри. Тогава Ñедна пак на Ñтарото Ñи мÑÑто и Ñе загледа в звездите.
Когато хората от улицата разбраха, че петела го нÑма, започнаха да миÑлÑÑ‚ кой ли го е откраднал. ЯÑно беше, че не е човек от нашата улица. Ðо пък можеше да бъде и от нашата и това най-много тревожеше хората.
- ПроÑто Ñе е изгубил нÑкъде – казваше им Човекът. – Ðе Ñе безпокойте толкова за един петел.
Ðо улицата непривично Ñтихна и от различните й краища ревнаха деца. Бащите, които ги биеха, не знаеха защо го правÑÑ‚, но чувÑтваха, че нещо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе направи.
Ðощта, коÑто наÑтъпи поÑле, беше тъмна, нÑмаше ни меÑец, ни звезди, Ñигурно нÑкой ги беше откраднал и Ñ‚ÑÑ…. Ðе Ñе чуваха виковете на децата, които вÑÑка вечер играеха на „Ñтражари и апаши“ или прикрепÑха котки към тенекии.
БратÑта чехлари не пуÑнаха грамофона Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ð½Ñките пеÑни, а Кольо БръÑÐ½Ð°Ñ€Ñ Ð½Ðµ излезе пак на Ñредата на улицата по пижама и по чехли, направени от двамата братÑ, и не ги руга както винаги, че по цÑла нощ въртÑÑ‚ грамофона. Той поÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ на улицата до вратата, погледна към двора на братÑта, оÑлуша Ñе и като въздъхна ÑÑŠÑ Ñъжаление, Ñе прибра вкъщи. Той обичаше циганÑките пеÑни.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ ÑÑŠÑедите отлÑва занеÑоха на Човека един червен петел и казаха, че Ñа го намерили в Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ при кокошките. Човекът каза, че не е неговиÑÑ‚ петел, но те го уверÑвах, че е неговиÑÑ‚, Ñамо бил малко изменен, защото бил преÑтоÑл една нощ Ñред кокошки.
- И ти да преÑтоиш една нощ при кокошки – казаха те, – поÑле нÑма да можем да те познаем.
ОÑтавиха петела и тъкмо Ñи тръгваха, ÑÑŠÑедите отдÑÑно донеÑоха още един червен петел и казаха, че бил Ñе качил на Ñ‚Ñхната черница.
- Стои на черницата и Ñде черници – обÑÑнÑваха те. – Ðо когато Ñе наÑде, много натежа и ние го хванахме.
- БÑгаше, бÑгаше – викаха още от вратата двамата братÑ, които правеха чехли, – ама не може да избÑга! Ðа Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°ÐµÐº не може да ни избÑга, та твоÑÑ‚ петел ли!…
До вечерта в двора на Човека, който никога не лъжеше, където имаше Ñамо една череша, Ñе Ñъбраха единайÑет петела. Големи, червени и важни.
Хората ги качиха вÑичките на черешата и черешата Ñтана Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð°Ð¹Ñет големи алени Ñърца.
Вечерта мъжете отидоха да пиÑÑ‚ бира при бай Милан по Ñлучай завръщането на петела и вÑеки претендираше, че иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ» е именно този, който е отнеÑъл той.
Рна другата вечер петелът на Човека, който никога не лъжеше, Ñе върна. ЩаÑтлив, Човекът Ñтоеше на двора и връщаше обратно петлите на хората от улицата. Ð’Ñички Ñе радваха, че петелът Ñе е намерил.
Само аз не знаех какво да миÑÐ»Ñ Ð·Ð° Човека, който никога не лъжеше, защото Ñутринта го бÑÑ… видÑл да купува от пазара един голÑм червен петел. Ðо не миÑлих дълго, защото Ñ‚Ñ€Ñбваше да вървим да берем череши от двора на железничарÑ.
Когато Ñе връщахме Ñ Ð²Ð¸Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¾Ð²Ð¸ лица от черешите, Човекът Ñедеше на двора и говореше Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ»Ð°, на улицата гърмÑха циганÑки пеÑни, а Кольо БръÑÐ½Ð°Ñ€Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ излÑзъл на Ñредата на улицата по пижама и чехли и ругаеше двамата Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñ‡ÐµÑ…Ð»Ð°Ñ€Ð¸, които по цÑла нощ въртÑÑ‚ грамофона.