27
май
Кандидат-гимназиÑтите започнаха изпитите
Преразказът е върху разказа "Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърца" от СтаниÑлав Стратиев
От: pointburgas
ДвеÑта и двама ÑедмоклаÑници Ñе Ñвиха на изпита по българÑки език и литература в най-голÑмото в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñновно училище – бургаÑкото ОУ â€œÐ‘Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐœÐ¸Ð»Ð°Ð´Ð¸Ð½Ð¾Ð²Ð¸â€, в което учат почти 1 400 деца. Точно в 8.45 ч. директорът на училището Бочко Бочев разрÑза пред ученици, квеÑтори и предÑтавители на родителите запечатаните пликове Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ материали от Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ð°Ð½Ñ‚ â„–3.
Ð’ Ñ‚.нар. национално външно оценÑване трÑбва да Ñе включат общо около 60 000 ученици в цÑлата Ñтрана. Изпитът Ñе ÑÑŠÑтои от два модула. ЕдиниÑÑ‚, на който ще Ñе ÑвÑÑ‚ вÑички ÑедмоклаÑници, е за Ðационалното външно оценÑване. Той предÑтавлÑва теÑÑ‚ от 25 въпроÑа – нÑкои Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°ÐµÐ¼ отговор от четири възможни, други – Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÑŠÐº Ñвободен отговор. Времето за работа е 60 минути. МакÑималниÑÑ‚ брой точки – 65. Резултатът от тази чаÑÑ‚ на изпита ще Ñе запиÑва като текуща оценка.
ВториÑÑ‚ модул предÑтавлÑва преразказ върху неизучаван текÑÑ‚ Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° задача. Той е предназначен Ñамо за децата, които иÑкат да кандидатÑтват за елитна Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ профилирана паралелка. Ð’ 10.00 ч. Ñтана ÑÑна и темата, по коÑто кандидат-гимназиÑтите трÑбва да пишат. Изтеглено беше произведението на СтаниÑлав Стратиев „Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърцаâ€. Учениците разполагат Ñ 90 минути за работа. МакÑималниÑÑ‚ брой точки за този модул е 35. ВториÑÑ‚ изпит – по математика, ще Ñе проведе на 30 май.
Череша Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ Ñърца
СтаниÑлав Стратиев
Преди години, когато бÑÑ… малък, на нашата улица живееше един Човек, който никога не лъжеше. Ðеговата къща беше малка, боÑдиÑана в зелено, и в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÑˆÐµ Ñамо той.
Ð’ двора имаше череша, коÑто цъфтеше Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ цветове и единÑтвена от вÑички череши в квартала оÑтаваше непокътната, когато зрееше. Човекът имаше и голÑм червен петел. Той Ñпеше на черешата и през пролетта изглеждаше, че отрупаната Ñ Ð±Ñл цвÑÑ‚ череша има голÑмо алено Ñърце.
ЦÑлата улица познаваше този Човек, който кръщаваше децата на вÑички и на Ñватбите Ñедеше винаги в Ñредата на трапезата. ЕдинÑтвената ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° къщата му беше пълна Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð½Ð¸ – бели Ñкали и жълти цветове, ÑребриÑти риби, мълчаливи лодки, изтеглени далече на брега, лицето на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð›ÑƒÐ´Ð¸Ñ…
Улицата много го уважаваше, а ние, децата, защо не отиде в цирка да Ñе показва като онзи, който тежи триÑта килограма и от панталоните му може да Ñе направи корабно платно.
- ÐаÑам, народе! ГолемиÑÑ‚ атракцион, невиждан номер, единÑтвен по рода Ñи – Човек, който н и к о г а не лъже!!!
Вечер, когато Ñлънцето Ñи отиваше и вÑичко Ñтаваше неÑÑно в червената мъгла, той ÑÑдаше в двора и говореше Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ»Ð°. За какво говореха двамата, никой не знаеше. Само веднъж чухме как той попита петела:
- Е, какво ще кажеш? Какво ще кажеш на това?
Един ден петелът изчезна. Когато човекът Ñе прибра вечерта и го потърÑи, на черешата го нÑмаше. Човекът, който никога не лъжеше, претърÑи двора, но не го откри. Тогава Ñедна пак на Ñтарото Ñи мÑÑто и Ñе загледа в звездите.
Когато хората от улицата разбраха, че петела го нÑма, започнаха да миÑлÑÑ‚ кой ли го е откраднал. ЯÑно беше, че не е човек от нашата улица. Ðо пък можеше да бъде и от нашата и това най-много тревожеше хората.
- ПроÑто Ñе е изгубил нÑкъде – казваше им Човекът. – Ðе Ñе безпокойте толкова за един петел.
Ðо улицата непривично Ñтихна и от различните й краища ревнаха деца. Бащите, които ги биеха, не знаеха защо го правÑÑ‚, но чувÑтваха, че нещо трÑбва да Ñе направи.
Ðощта, коÑто наÑтъпи поÑле, беше тъмна, нÑмаше ни меÑец, ни звезди, Ñигурно нÑкой ги беше откраднал и Ñ‚ÑÑ…. Ðе Ñе чуваха виковете на децата, които вÑÑка вечер играеха на „Ñтражари и апаши“ или прикрепÑха котки към тенекии.
БратÑта чехлари не пуÑнаха грамофона Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ð½Ñките пеÑни, а Кольо БръÑÐ½Ð°Ñ€Ñ Ð½Ðµ излезе пак на Ñредата на улицата по пижама и по чехли, направени от двамата братÑ, и не ги руга както винаги, че по цÑла нощ въртÑÑ‚ грамофона. Той поÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ на улицата до вратата, погледна към двора на братÑта, оÑлуша Ñе и като въздъхна ÑÑŠÑ Ñъжаление, Ñе прибра вкъщи. Той обичаше циганÑките пеÑни.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ ÑÑŠÑедите отлÑва занеÑоха на Човека един червен петел и казаха, че Ñа го намерили в Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ при кокошките. Човекът каза, че не е неговиÑÑ‚ петел, но те го уверÑвах, че е неговиÑÑ‚, Ñамо бил малко изменен, защото бил преÑтоÑл една нощ Ñред кокошки.
- И ти да преÑтоиш една нощ при кокошки – казаха те, – поÑле нÑма да можем да те познаем.
ОÑтавиха петела и тъкмо Ñи тръгваха, ÑÑŠÑедите отдÑÑно донеÑоха още един червен петел и казаха, че бил Ñе качил на Ñ‚Ñхната черница.
- Стои на черницата и Ñде черници – обÑÑнÑваха те. – Ðо когато Ñе наÑде, много натежа и ние го хванахме.
- БÑгаше, бÑгаше – викаха още от вратата двамата братÑ, които правеха чехли, – ама не може да избÑга! Ðа Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°ÐµÐº не може да ни избÑга, та твоÑÑ‚ петел ли!…
До вечерта в двора на Човека, който никога не лъжеше, където имаше Ñамо една череша, Ñе Ñъбраха единайÑет петела. Големи, червени и важни.
Хората ги качиха вÑичките на черешата и черешата Ñтана Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð°Ð¹Ñет големи алени Ñърца.
Вечерта мъжете отидоха да пиÑÑ‚ бира при бай Милан по Ñлучай завръщането на петела и вÑеки претендираше, че иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ» е именно този, който е отнеÑъл той.
Рна другата вечер петелът на Човека, който никога не лъжеше, Ñе върна. ЩаÑтлив, Човекът Ñтоеше на двора и връщаше обратно петлите на хората от улицата. Ð’Ñички Ñе радваха, че петелът Ñе е намерил.
Само аз не знаех какво да миÑÐ»Ñ Ð·Ð° Човека, който никога не лъжеше, защото Ñутринта го бÑÑ… видÑл да купува от пазара един голÑм червен петел. Ðо не миÑлих дълго, защото трÑбваше да вървим да берем череши от двора на железничарÑ.
Когато Ñе връщахме Ñ Ð²Ð¸Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¾Ð²Ð¸ лица от черешите, Човекът Ñедеше на двора и говореше Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ»Ð°, на улицата гърмÑха циганÑки пеÑни, а Кольо БръÑÐ½Ð°Ñ€Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ излÑзъл на Ñредата на улицата по пижама и чехли и ругаеше двамата Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñ‡ÐµÑ…Ð»Ð°Ñ€Ð¸, които по цÑла нощ въртÑÑ‚ грамофона.


