За 3 години държавната субсидия за студент е намаляла с близо 30%, а таксите са скочили с 36%.

Изцяло нов закон за висшето образование, а не кръпки по стария. За това призоваха представители на студентските съвети на едни от най-големите университети в страната по време на пресконференция в БТА. Студентите изразиха своето сериозно притеснение от случващото се в сферата на висшето образование.

„Реформите във висшето образование трябва да се случат сега, да са ясни и тази воля да се затварят непривлекателните вузове и специалности да стане факт. Ние не можем да си позволим да чакаме,” категорично заяви председателят на студентски съвет на УНСС Калоян Димитров.

Студентите тълкуват поредното преправяне на Закона за висшето образование като ясен знак, че нов закон в сферата на висшето образование няма да има. „Кога ще дойдат новите реформи, а не на парче,” запитаха те.

Едно от исканията им във връзка със закона е да се проведе широко обществено обсъждане, за да може да се чуе и тяхното мнение. Ако не бъдат чути исканията им, съществува реална опасност от организирането на студентски протести. „Какво друго ни остава освен да последваме примера на колегите ни от Франция, Великобритания, Италия и да излезем на жълтите павета и да потърсим справедливост. Защо е нужно обаче, нека не забравяме, че живеем в демократична страна,” запита Димитров.

„До седмици ще стане ясен финалният вариант на бюджета. Ще следим развитието на нещата. Ние сме достатъчно креативни освен традиционните протестни действия, можем да измислим и други способи да изкажем своята гражданска позиция,” заяви още той и даде пример с Нов български университет, които преди месеци закараха хеликоптер в двора на университета.

Студентите в България са 265 хиляди и ние знаем, че това е един сериозен ресурс, който можем да използваме винаги – било то с протести, било с позиция, било чрез обществен натиск, посочиха още студентите.

По думите им проектобюджетът за 2012 година в частта му за образование е поредното доказателство, че образованието не е приоритет за страната. „В параграф 90 е предвидена поредната промяна в Закона за висшето образование, където думите 1/2 се заменят с 2/3, Ñ‚.е. това е новото увеличение на семестриалните такси. Всяка година държавната субсидия за издръжката на студент се намалява, а студентските такси се увеличават,” подчерта Димитров.

Той представи анализ на ръководствата на студентските съвети, от който става ясно, че само за 3 години държавната субсидия за издръжка на студент е намаляла с близо 30%, а таксите им са скочили с 36%.

Ð’ законопроектът е заложен нов модел на финансиране на държавните висши училища, в който липсват ясни критерии и методология, заяви Димитров и добави, че процентът от БВП (0.41%, б.ред.), който се отделя за висшето образование е един от най-ниските в Европа. „После се чудим защо държавата и бизнесът са недоволни от излизащите кадри, а младежите с дипломи в ръка са недоволни от държавата и бизнеса,” добави още той.

Димитров предупреди, че освен финансовата и икономическата криза у нас назрява още една – тази в образователния сектор, именно заради спада на качеството на обучението. По думите му обаче, за да се намери „лек” на тази криза, държавата първо да заяви какво иска и как да го покаже чрез ясни реформи.

По думите му моделът на финансиране към момента е морално остарял. „За нас обаче остава неясна тази въпросна комплексна оценка, записана в проектозакона, какви са критериите и методологията на този модел,” поясни Димитров.

Той каза и че посредством приоритетното финансиране се цени да се намали бройката на вузовете. Според него обаче държавата няма воля да посочи и да закрие недобрите специалности и вузове, а просто ги остава да мизерстват.

По думите му решението на този проблем не се крие и във въвеждането на райтингови системи, както е в редица западни страни: „Проблемът не е в това дали да има или да няма рейтинг, проблемът е, че се тиражира, че това е спасителният пояс за университетите.”

Александър Йорданов от Медицински университет Варна представи справка за парите, отделяни от държавата за образование – през 2009 година са били в размер на 420 милиона лева; през 2010 година – 384 милиона лева, през 2011 година – 333 милиона лева, а за 2012 година са планирани 345 милиона лева. По думите му обаче това увеличение е без значение, защото цените на различните консумативи са скочили и реално в университетите ще влязат по-малко пари.

Политиката на консервативен бюджет е разбираема, но парите, отделяни за наука и образование са недостатъчни, за да се покрият изискванията на Стратегия 2020. Това заяви от своя страна представителят на СУ „Св. Климент Охридски” и добави: „Икономиката ни ще остане стабилна, но няма да бъде растяща и затова трябва да отделя повече средства за образование, именно защото сме в криза, а не да се оправдава с нея.”

Студентите определиха 2011 година като година на студентите – държавната субсидия беше намалена с 40%, семестриалните такси – повишени с 36%, такса смет скочи 6 пъти, студентската мобилност намаля на половина. Ð’ тази връзка в началото на пресконференцията студентите се оплакаха и че все още не са получили отговор от ресорните институции по отношение на шесторно увеличената такса смет за студентите, както и за рисковете от намаляването на студентската мобилност заради намаляването на финансовите параметри на гарантите на заминаващите студенти по програма „Еразъм.” Ð’ тази връзка те поискаха създаването на Държавен фонд, който да съфинансира заминаващите студенти.