Дискусия потърси бъдещето на образованието

Родните цели по “Европа 2020” или ги няма, или са по-ниски от европейските

Широка дискусия на тема “Образование и обучение за развитие. Перспективите на България 2020” се проведе в Бургас. Тя бе своеобразно продължение на Националната кръгла маса, проведена във Варна преди месец и организирана от Националния съвет на БСП. В бургаския форум участваха педагози и училищни директори от областта, експерти.

“Ако днес икономиката на България буксува, ако индустрията не е ефективна, ако селското стопанство не храни България, ако туризмът ни е  на по-ниско ниво от този в останалите страни, ако здравеопазването ни е в колапс, ако днес бедността е характеристика за огромна част от българското население, ние бихме поставили един въпрос – дали само финансовата и икономическата криза са виновни за това или не сме отделили достатъчно необходимото за образованието, за да подготвим всички граждани за реално участие в развитието на държавата, за да подготвим всички управленци да могат да водят държавата, да бъдат способни да ръководят във всякакви условия и ситуации?” Това заяви при откриването на кръглата маса доц. Маруся Любчева бивш европейски депутат и бивш зам.-кмет на община Бургас по образованието.

Според нея всеки човек, всяка институция или организация трябва да има своя дял във формирането на политиката на държавата в различните сфери.

“В Европейския съюз политиките се изграждат в консенсус. Кризите се преодоляват с реални антикризисни мерки. Инвестициите в образованието се считат за изключително антикризисна мярка. Дали у нас е така? Без да отричаме нито един положителен елемент от досегашната и днешната политика искаме да потърсим развитие.”, подчерта доц. Любчева.

Доц. Атанаска Тенева напомни, че доклад на ЮНЕСКО отбелязва, че съществува опасност икономическата криза да прерасне в криза на човешките ресурси. Затова образователната общност трябва да възприеме като минимални, но много съществени ориентири европейските цели и критерии, записани в стратегията “Европа 2020 година”, които се отнасят за образованието.

“ЕС откроява 6% от брутния вътрешен продукт за образование – българското отстъпление от заветните 4% е опасно, но е факт. Другият критерий е 95% от децата между 4 и 6 години да бъдат обхванати в задължителна форма на предучилищна подготовка – реалното българско постижение е 87%.

Не повече от 15% да са учениците със задоволителни резултати по математика и природни науки. Всеки един от нас следи какво е представянето на нашите осмокласници в различните международни изследвания и как отиваме на все по-задни позиции, за съжаление.”, посочи доц. Тенева.

По думите й европейската стратегия изисква не повече от 10% да бъдат напускащите училище – формулираната българска цел е 11%. Счетоводно 1 процент е нищо, но зад тази цифра стоят хиляди деца. Дори в първи клас вече не постъпват сто процента от децата, подлежащи на обучение.

Не по-малко от 40% от хората до 34 г. трябва да бъдат с висше образование, степен “бакалавър.” Българската поставена цел е 36 процента. Към 2020 г. трябва поне 15% от възрастното население да участва в ученето през целия живот, по този критерий засега национална цел няма обявена.

“Не коментирам цифрите. Само казвам, че като посветили се на образованието хора, трябва да бъдем по-настойчиви към държавните политики, да се постигат и покриват по-сериозни критерии.”

Работата на кръглата маса протече в две направления – “Качеството на учителския труд – ключов фактор за качествено обучение” и “Образованието и обучението за развитието на икономиката”. Сред докладчиците бяха и бившите зам.-министри а просветата доц. Кирчо Атанасов, говорил за неразрешените проблеми на образованието, както и Ваня Добрева. Депутатът от “Коалиция за България” Валя Богданова се спря на темата  приоритетно ли е мястото на образованието в бюджет 2011?