Никола Инджов е носител на националната литературна награда “Никола Фурнаджиев”

Роденият в Бургас поет и писател Никола Инджов бе отличен с Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев”, присъждана от община Пазарджик.
Седем автори бяха номинирани за Националната награда за поезия “Никола Фурнаджиев”, сред тях Боян Ангелов, Калин Донков, Марин Георгиев, Стефан Цанев.

Председателят на журито доц. д-р Александър Йорданов отбеляза, че журито е взело под внимание и професионалните аргументи на организациите, които номинират съответните автори. По думите му Никола Инджов най-точно покрива критериите на конкурса.
В съпътстващия конкурс за местни творци награди бяха присъдени на Иван Коприщенов за белетристика, Никола Иванов за публицистика, Цветанка Убинова, Борислав Петров и Елена Деянова за поезия.В раздела за средношколци бяха отличени Калина Дамянова и Милена Галанова.

ДОКЛАД
ЗА РЕШЕНИЕТО НА ЖУРИТО ПО КОНКУРСА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ“
/извадка/

Журито в състав: Благовеста Касабова, литературен критик и историк, Никола Иванов, литературен критик и историк, Маргарита Петкова – поетеса, Цветанка Убинова, поетеса и представящият неговия доклад председател, бе изправно пред трудна задача. В конкурса участваха утвърдени творци, всеки един с безспорен принос за съвременната българска литература. Повечето от тях са и носители на престижни национални и международни награди, със своя стойностна, не само литературна, но и обществена биография, с активна гражданска позиция. Творци, които не бягат от сложните проблеми на съвремието, които имат отношение към един нов прочит на близката и далечната ни история, живеят с проблемите на нашата страна и се опитват да отразят нейния живот със завидно художествено майсторство.
Изправено пред наистина трудна оценъчна задача, журито най-напред постигна съгласие по въпроса, че водеща в оценката ще бъде чисто литературната стойност на авторите и техният принос в националната литература. Същевременно единодушно се съгласихме, че двата водещи критерия трябва да бъдат пречупени и осмислени през призмата на худоществената близост в сюжети, образи, теми, мотиви, които е оставила като наследство и традиция поезията на Никола Фурнаджиев.
…Никола Инджов е поет, публицист и преводач с ярко, повече от половинвековно, присъствие в българската литература. Това е забележително творческо дълголетие увенчано с талантливи книги в областта на поезията, прозата и публицистиката. Инджов е автор на стихосбирките „Предчувствие”, „Пътища и любов”, „Вечерна ръкавица”, „Всекидневен човек”, „Лунна родина”, на романа „Възречени от Манастър”, на книгите с публицистичен и пътеписен характер „Всекидневно човечество”, „Отдалече път и надалече”, „Пее среднощ, призори плаче”, „Дяволите от рая”, „Приписки към времето”.
Още в своя прощъпалник в поезията Инджов изповядва:
Нощта в една светулка
на рамото си нося,
а в капчица едничка -
дъгата и дъжда.
От всичко в мене радост
и светлина остава -
и аз със бяла риза
минавам по света!

И тъй ще си отида
от вечерите южни,
от вишневите стрехи,
от пътните врати.
О, сине мой далечен,
сред мъртвите поети
по бялата ми риза
ще ме познаеш ти
!
Тази чистота на поетичното слово и на отношението към света, поетът съхрани през всичките си творчески години, независимо в какви условия и къде по краищата на света го изпраща съдбата. Романтичен, фриволен, но и интелектуално вглъбен, такъв е останал в моето съзнание Никола Инджов. Той не е поет на разпъващите душата крайности. По-скоро се опитва да събере и представи „трохите“ добрина в човешката душа, нашето българско светоусещане и емоция. И може би не случайно трайно свърза името си с една благородна национална кауза, каквато е каузата на българите страдалци от тракийските земи. В едни свои размисли за Беломорието Инджов споделя:
„Аз съм тракийски българин. Има такива като мене в съвременна България, както има македонски българи, добруджански българи. Тези понятия у нас са свързани преди всичко с отнети родни земи и с отнет народ. Тракийският българин е обитател на тракийският свят на Европа, забил корен в трите съвременни държави, върху които днес се разполага. Това има изключително перспективно значение, защото именно заради принадлежността си към тракийското етнокултурно пространство Турция е европейска страна, Гърция – балканска, а България – средиземноморска… Изглежда ще трябва да говорим не за български корен, а за българско коренище.“
Признавам, че бях силно впечатлен от размислите на Инджов за „тракийския свят на Европа“, така както ме заинтригува романа му „Възречени от Манастър“ и затова не толкова като председател на журито, колкото като българин, с потекло от същия тракийски свят, му благодаря за всичко, което е написал на тази тема.
Поезията на Никола Инджов, макар и често инспирирана от „чужди светове“, се вписва напълно в понятието и разбирането за „родното“ в българската литература. Това е една вечно „модерна традиция“, която е особено актуална през 20-те и 30-те години на миналия век и която по-особен начин трансформира и преосмисля Никола Фурнаджиев. Смисълът ѝ, както тогава, така и днес, е в постигането на европейското, чрез задълбочаването в родното като образност, исторически и народностни реминисценции, психология, нравственост. С този литературен код, чета и стихове като:
И отдалеко озарен
сега разбирам участта си:
езикът ми е бил език
от сгромолясани камбани,
били очите ми очи
от свъсени иконостаси,
главата – череп изнурен
от костниците поругани.

Летят – прелитат дъждове
и каменният хляб – Балканът,
отсича моята троха…

Разбира се, мога да приведа и още примери. Никола Инджов е вплетен в родни образи и видения, неговият поетически „аз“ сякаш непрестанно спори и преоткрива и себе си и света, но не като социална реалност, а по-скоро като морално човешко общежитие. Затова и убедено и без разногласия, журито на конкурса взе решение и присъди високопрестижната национална литературна награда „Никола Фурнаджиев“ за 2013 година на талантливия български творец Никола Инджов.

Доц. д-р Александър Йорданов, председател на журито