16
фев
Знаменитата Кардинале – гоÑÑ‚ на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼ феÑÑ‚
“Станах звезда твърде млада. ÐÑмам заÑлуга за това, Ñъдбата реши така“, признава великолепната КлаудиÑ
От: pointburgas
Легендарната актриÑа ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ приÑтига като Ñпециален гоÑÑ‚ на 15-тото издание на ÐœÐµÐ¶Ð´ÑƒÐ½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼Ð¾Ð² феÑтивал Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼ феÑÑ‚. Ðа 11 март, на гала Ð¿Ñ€Ð¾Ð¶ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° филма „Гепардът“ на Лукино ВиÑконти в Зала 1 на ÐДК, ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ ще получи Ðаградата на Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ изкуÑтвото на киното.
Клод Жозефин Роз Кардинале, по-извеÑтна като ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ, е родена на 15 април 1938 г. в ТуниÑ. Ðа 17 години печели конкурÑа за най-краÑива италианка в Ð¢ÑƒÐ½Ð¸Ñ Ð¸ получава пътуване до Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ време на Ñ„Ð¸Ð»Ð¼Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ„ÐµÑтивал. Тази победа Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñе уÑмихва, когато Ñи ÑпомнÑ, че по онова време едва е говорила италианÑки. Родителите ù – Ñицилианци, ù дават френÑко образование и Ñ‚Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¾ време Ñе възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка. По време на едноÑÐµÐ´Ð¼Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñи преÑтой Ñи във ВенециÑ, младата ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²Ð»Ð¸Ñ‡Ð° погледите на италианÑката филмова индуÑтриÑ. Първоначално отказва да Ñе Ñнима в киното, защото мечтата ù е да Ñтане детÑка учителка, но впоÑледÑтвие нещата Ñе развиват доÑта бързо. След като прекарва два меÑеца в Ñветовно извеÑтното филмово училище „Centro Sperimentale“ в Рим, Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¸Ñва договор за 7 години Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñта „Vides“. УÑпехът е леко вгорчен от факта, че нÑма право да Ñе омъжва, да Ñи подÑтригва коÑата или да напълнÑва. Ð’Ñе пак, един от продуцентите от „Vides“, Франко КриÑталди, Ñтава неин ментор и впоÑледÑтвие получава правото да Ñе ожени за неÑ!
През 1958 г. ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ изпълнÑва първата Ñи Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² киното във френÑко-тунизийÑката Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ â€žGoha“, Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтието на Омар Шариф. ФилмографиÑта ù бързо набъбва, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе ограничава да бъде проÑто краÑива актриÑа. ПървиÑÑ‚ филм, в който изгрÑва звездата на ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ, е „I soliti ignoti“ – комедиÑта на Марио Моничели от 1958 г. Ð’ ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼ учаÑтва и още една легенда на италианÑкото кино – Марчело МаÑтроÑни. „Il bell’Antonio“ (1960, реж. Мауро Болонини,) и „La ragazza con la valigia“ (1961, реж. Валерио Дзурлини) разкриват таланта на Кардинале. Ð’ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ñ Ñи партнира Ñ ÐœÐ°Ñ€Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ МаÑтроÑни и това е началото на едно ползотворно ÑътрудничеÑтво.
1960 е Ñъщо така и годината на „Роко и неговите братÑ“ на Лукино ВиÑконти, където ролÑта ù е малка, но за Ñметка на това режиÑьорът ù предоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð° възможноÑÑ‚ в „Гепардът“ (1963), в който отново партнира на Ðлен Делон и Ñе Ñреща Ñ Ð‘ÑŠÑ€Ñ‚ ЛанкаÑÑ‚ÑŠÑ€. 1963 Ñе оказва годината на „поÑвещаването“ ù, оÑобено Ñлед като Федерико Фелини Ñ ÐºÐ°Ð½Ð¸ да Ñе Ñнима в „ОÑем и половина“. Този филм, поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð°ÐºÑ†ÐµÐ½Ñ‚Ð° на друго качеÑтво на актриÑата – нейниÑÑ‚ глаÑ, Ñчитан впоÑледÑтвие за много Ñъблазнителен.
ИÑтината е, че от началото на работата Ñи на полуоÑтрова до този момент ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ бива дублирана, защото италианÑкиÑÑ‚ ù не е доÑтатъчно добър. Фелини залага на френÑÐºÐ¸Ñ Ã¹ акцент, чужд и Ñтранен на чаÑÑ‚ от публиката, но изключително женÑтвен Ñпоред ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ñьор. За Ñметка на това, когато Ñе Ñнима във ФранциÑ, не Ñе налага да Ñ Ð´ÑƒÐ±Ð»Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚. Двамата Ñ Ð‘ÐµÐ»Ð¼Ð¾Ð½Ð´Ð¾ Ñи поделÑÑ‚ Ñлавата в „Cartouche“ (1962) и Ñе Ñрещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune“.
Без Ñъмнение ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ Ñе превръща в иÑтинÑка международна звезда, Ñериозна ÐºÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Джина Лолобриджида и Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð›Ð¾Ñ€ÐµÐ½. През 1962 г. Ñ‚Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтва в „Розовата пантера“ (реж. Блейк ЕдуардÑ), където партнира на Питър Ð¡ÐµÐ»ÑŠÑ€Ñ Ð¸ отново Ñе оказва дублирана, този път заради ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ±Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ñи дебют на английÑки. Върхът в холивудÑката ù „забежка“ е Ñвързан Ñ Ð¶Ð°Ð½Ñ€Ð° на уеÑтърна – „ПрофеÑионалиÑтите“ (1966, реж. Ричард БрукÑ), където Ñе Ñреща отново Ñ Ð‘ÑŠÑ€Ñ‚ ЛанкаÑÑ‚ÑŠÑ€.
Ð’Ñички ù предричат голÑма американÑка кариера, но Кардинале е твърде привързана към ÑредиземноморÑките Ñи корени. При вÑе това уеÑтърнът ù допада и това ù ноÑи Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² ÐºÑƒÐ»Ñ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ â€žÐ˜Ð¼Ð°Ð»Ð¾ едно време на запад“ на Серджо Леоне, който въпреки учаÑтието на Хенри Фонда, Чарлз БронÑън и ДжейÑън Ð Ð¾Ð±Ð°Ñ€Ð´Ñ Ñи оÑтава италианÑка продукциÑ. Както повечето актриÑи от нейното поколение, Кардинале е иÑтинÑко превъплъщение на образа на новото поколение жени, упорита и бореща Ñе за Ñвободата и незавиÑимоÑта Ñи, както в профеÑионалниÑ, така и в Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñи живот.
Ð’ Ñредата на 60-те години Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑƒÑка продуцента Франко КриÑталди, на когото дължи голÑма чаÑÑ‚ от кариерата Ñи и Ñе обвързва Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ñьора ПаÑкуале Скуитиери. Има две деца – Патрик и КлаудиÑ. От 1989 година Ñе премеÑтва да живее в Париж. През 60-те години извеÑтните режиÑьори Ñи „оÑпорват“ приÑÑŠÑтвието ù в Ñвоите филми. Сред имената, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ е работила, Ñа Ñъщо Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Чито Мазели, Луиджи Дзампа, Ðлберто Сорди, Луиджи Мани, Ðбел ГанÑ, Ðнри Верньой, Филип де Брока, Луиджи Коменчини, Хенри Хатауей, към които през Ñледващите деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñе прибавÑÑ‚ ДамÑно ДамÑни, Марко Белокио, Марко Ферери, Лилиана Кавани, Жозе Джовани, Йежи СколимовÑки и дори Михаил Калатозов. През 70-те актриÑата влиза от Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² ролÑ. Ð’ „ПетролотърÑачките“ CC Ñе Ñреща за пръв път на екрана Ñ BB. Бриджит Бардо не Ñе поколебава да признае: „Вече знам кой ще ме наÑледи. Изборът е единÑтвено възможен. След BB идва CC, нали?!“ През 1982 г. Кардинале Ñе Ñнима в различни филми Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´ÑƒÐ½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾ учаÑтие, Ñред които най-запомнÑщи Ñа „Фицкаралдо“ на Вернер Херцог, Ñ ÐšÐ»Ð°ÑƒÑ ÐšÐ¸Ð½Ñки, и „Le ruffian“, Ñ Ð›Ð¸Ð½Ð¾ Вентура.
През Ñледващото деÑетилетие актриÑата Ñе поÑвещава повече на пиÑането и на театъра и получава множеÑтво почетни награди: във ВенециÑ, Париж и Берлин. ПоÑвите ù на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ ÐµÐºÑ€Ð°Ð½ Ñтават вÑе по-редки. Извън Ñвета на киното, ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ е Ñоциално ангажирана жена, коÑто Ñе бори за правата на жените и през 2000 г. е избрана за ПоÑланик на добра Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° ЮÐЕСКО.
След доÑта телевизионни учаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð² ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ХХ век, актриÑата приема да учаÑтва във филма на Клод Льолуш „И Ñега… дами и гоÑпода“ (2002). През 2009 г. Кардинале Ñе завръща в киното Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð° „Le Fil“ на Мехди Бен Ðтиа, филм който Ñ Ð¾Ñ‚Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð° в родината ù Ð¢ÑƒÐ½Ð¸Ñ Ð¸ разказва за католичка от Ñредната клаÑа, омъжена за мюÑюлманин, а дейÑтвието Ñе развива през 60-те години. През 2010 г. играе в „Un balcon sur la mer“ на французойката Ðикол ГарÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñвно желанието ù за киноизÑви отново Ñе заÑилва, защото през 2011 г. предÑтои да Ñе поÑвÑÑ‚ два филма Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¾ учаÑтие, а други два Ñа в Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° подготовка. През над 50 годишната Ñи кариера ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ заÑнема 130 филма. Ð¢Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° наградата за най-добра женÑка Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° феÑтивала във Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1984 г. за изпълнението Ñи в „Кларета“ на ПаÑкуале Скуитиери. ÐктриÑата има в колекциÑта Ñи четири награди Давид на Донатело (извеÑтни като италианÑките ОÑкари) и четири Сребърни ленти – отличие на ÐÐ°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñиндикат на филмовите жуналиÑти в ИталиÑ. През 1993 г. Кардинале получава във Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚ÐµÐ½ „Златен лъв“, а през 2002 година получава и почетна „Златна мечка“ на БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð¸Ð»Ð¼Ð¾Ð² феÑтивал.
За нейните изключителни заÑлуги и Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñвета на киното, през 2008 година френÑкото правителÑтво удоÑтоÑва ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ Ñ Ð½Ð°Ð¹-виÑоката награда на Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ â€“ Ордена на Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð»ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½. „Станах звезда твърде млада. ÐÑмам заÑлуга за това, Ñъдбата реши така“, признава великолепната ÐšÐ»Ð°ÑƒÐ´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð»Ðµ в автобиографичната Ñи книга „Моите звезди“.