Българските работодатели – необразовани и алчни

Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, сочи изследване на Българската стопанска камара (БСК), цитирано по време на организирана от нея дискусия във Варна относно възможностите за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската “синя карта”, съобщи Вести.бг. Ð’ България има около 300 хил. активно действащи фирми, като 80 на сто от техните собственици са с ниско образование, което е много тревожно, коментира доц. Серафим Петров, старши експерт в камарата.

Според него притеснителното е, че тези хора искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари. Освен това българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече, отбелязва Петров. Той разказва, че неведнъж са били водени разговори с представители на бизнеса, като на въпрос какви точно кадри биха покрили изискванията им, “в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание”.
Тези хора не само не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос, категоричен е експертът от стопанската камара.
Същевременно Серафим Петров посочи и друга негативна тенденция – липсата на желание у студентите да се образоват. По думите му често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват.
Ð’ същото време, “колкото и да ви е странно”, много работодатели се съгласяват да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това, с една дума “собствениците на фирми искат студентите да им плащат за това, че ще им работят”. Според експерта това е една от причините младите хора да изпитват толкова сериозно затруднение с намирането на работа след завършване на висшето си образование, а в България вече са станали нарицателни Ñ‚.нар. “изисквания към кандидатите”.
Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни стопроцентово, посочи Петров. Той даде за пример исканията кандидатите да владеят перфектно по два чужди езика, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността, но… възрастта им да не надхвърля 25-26 години.
За експерта именно това е една от причините младежите да търсят препитание и поле за изява в чужбина, макар че според него вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС – поради факта, че кризата е застигнала и Запада.