Българите одобряват шамарената “педагогика”

68% от българите одобряват използването на „минимално насилие” върху децата (шамари, издърпване на ухо, пляскане), сочи изследване на НЦИОМ. Социолозите отбелязват, че не се регистрира възрастова специфика в отговорите, Ñ‚.е., че привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи.

В същото време се обръща внимание на факта, че 83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Вторичният прочит на данните от настоящото изследване показва наличието на противоречиви нагласи, обръщат внимание от НЦИОМ.
От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото „минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и Ñ‚.н.).
От института обръщат внимание, че дори сред висшистите делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите.

70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив.
Прави впечатления високият процент – 74 на сто, на българите, които са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22.00 часа.
93 процента от интервюираните са на мнение, че детето има право на закрила срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности.
По-слаба е – 43%, подкрепата за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.
Обществото, отчитат от НЦИОМ, предпочита експерти (вещи лица) да гарантират правата на децата, когато родителите им се развеждат.
Според 60% от българите най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин те да бъдат настанени в семействата на свои роднини и близки хора.
Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86% от интервюираните.
За 76% ограничаването на родителските права също е удачно наказание – най-често според младите, образованите и заможните респонденти.