Археолози откриха крепостната стена на Акве калиде

Цели седемнадесет века са просъществували прочутите бани край Бургас

След тригодишни проучвания в Бургаските минерални бани беше открита крепостната стена на града Акве калиде и северният вход към нея, обяви н.с. Цня Дражева, директор на Регионалния музей – Бургас, ръководител на екипа.
Така археолозите са потвърдили сведенията на византийския летописец Прокопий в трактата „За строежите”, който описва строителната дейност на император Юстиниян І (527-565г.) за защитата на града Акве калиде и прочутите бани с крепостна стена.

За античната и средновековна крепост Аква калиде – Термополис и нейните прочути в древността минерални бани Прокопий пише:
“ Там, не много далеч от града, бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение . Сега обаче император Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно.”

Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м, а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е в североизточната й част.
Тук, близо до входа, са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век.
Разчитането на длъжностите им – императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/, показва, че крепостта е имала важно военностратегическо и административно значение на главния път през Балкана от север към византийската столица Константинопол.
Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. ( Ана Комнина, „Алексиада”, „Гръцки извори за българската история”, т.VІІІ, с.53).

През 1093г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът оставя в стратегически резерв в крепостта Терми (античната Акве калиде).
Открит е и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.
Проучванията на голяма църква от VІ – ХІV в. в централната част на крепостта дават нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук е открит рядък вид бронзов кръст – „енколпион” от ХІ в, донесен от Ерусалим.

Вече е приключило и проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза.

При разкопките на баните е разкрита източната част, наричана вестибюл, от който се преминавало към залите с басейните. За пълното им разкриване голяма пречка сега са полуразрушените сгради на бившата поликлиника, чиито основи са стъпили направо върху старите зидове.
Ето защо е необходимо тяхното демонтиране и отстраняване, за да се обезопасят и проучат изцяло минералните бани, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, което ги прави уникални за територията на България.